Ако борбата ми да поставя детето си в изгодна и равна поне позиция с останалите Хора е това-то нека.Не смятам възрастта за определяща за ползване на привилегии.Ако детето ми е зле-редно е жена на 55 години, която е добре да му отстъпи.Ако детето ми види човек на 55 години, който има нужда да мине напред на опашка или да седне някъде-да отстъпи то.А не по подразбиране децата винаги да са някъде назад, в периферията под апела-млади са, здрави са, ще търпят.Кой определя всъщност кой какви нужди има?
Мислите ми са последователни твърдения и едното не произтича от другото - т.е. няма връзка между комерсиализацията на живота ни и първосигналните ни нужди или може би има наистина ... . Да поясня какво мислих, когато написах тези неща:
- приоритет в настоящето имат парите, финансовото благополучие, печеленето на пари, а не душевността, милосърдието и добротата, от там бездушието на околните към хората в неравностойно положение, към хората в моментна нужда и по-слабите;
- първосигнални са нуждите от храна, топлина и подслон - вече мислим повече за това, отколкото за по-висши неща, защото ни е трудно да набавим средства за съществуването си. Оттук се и затваряме в себе си - заради тези ежедневни проблеми, заради безизходицата ...