Тревожност и страх

Това, че има хора, които се справят без лекарства ми дава надежда. Благодаря за коментара!

Мило момиче, аз също преминах през този ад даже пак ми се върна тревожността. Посети психиатър нека ти изпише лекарства. Повярвай ми ще се почувстваш нов човек. Комбинирай с психотерапия.

Според мен, изчакай известно  време да мине, изследвай си В12, може да си вземеш магнезий и б комплекс, на мен доста ми помогнаха при тревожен период, не знам от тях ли е, както и ремотив билкови хапчета с екстракт от жълт кантарион, досста ме успокояват в тревожни моменти. Може да пробваш и други на билкова основа за успокение. Но ако това състояние продължава най-добре посети психиатър. При мен също се отключи тревожност след ковид, само че моята беше генерализирана, но аз също  се борих без АД

Привет, Вили. Мога да ти кажа, че описвайки какво ти се е случило едно към едно описа моя случай. Така, че явно става въпрос за едно и също. Преди десет години получих първата паник атака. След това самите атаки изчезнаха, но се заместиха от тревожност и вече 10 години живея в кошмар, който и на врага си не пожелавам. Превръща те в парцал, не можеш да си вършиш работата, елементарни неща ти се струват като да изкачва планина, най-малкото физическо усилие те плаши, защото чувстваш, че не можеш да мръднеш. Накрая неизменно почваш да мислиш, че получаваш инфаркт. Само тази седмица два пъти тичах вечер до спешна помощ. Докторите първо бяха вдигнали ръце от мен, но вече ме познават и като ме видят направо вадят инжекцията натриев сулфат без да ме питат за какво отивам. Истински ад. Който не е преживял това, той не знае за какво става въпрос. Има моменти, в които не се търпи до степен, че ми помагат само бензодизепини. Първо пих ксанакс. Спрях ги без особени проблеми и никаква абстиненция не съм имал. Факт е, че развива зависимост, но се преодолява много лесно. Тези приказки тук,че било голям ад или не са верни или пък явно си зависи от организма на всеки човек. Сега съм се запасил с една опаковка диазепам и при нужда пия по половинка. Прави те нов човек. Всичко изчезва. Ставаш си нормален и концентриран, всички симптоми изчезват. Все пак не те съветвам да прибягваш до тези лекарства. Ако шофираш и те спрат катаджия, реагират на наркотик и става мазало. Не искам да те отчайвам, но трябва психически да се настроиш, че това не се лекува и ще е за цял живот. Всички тези глупости за жълт кантарион, валериан, и не знам какво. Минал съм го това. Не помага.

Паник атаките са като всяко друго заболяване. Трябва да се открие причината за него, за да може да се лекува. Пак ще напиша, изследвайте си D3 и B12, много вероятно отговорът да се крие там. Също така консултация с психотерапевт не е излишна, той може да помогне да стигнете до дъното на проблема.

Напоследък животът стана наистина много стресиращ и все повече хора се оплакват от тревожност и паник атаки. Аз също имах тревожност дълго време (15 години) и съм имала 2 паник атаки. Тази година обаче магически се оправих. За цялата година съм имала 10тина тревожни дни, а преди бяха по 10тина дни без тревожност на година. Аз се бях научила да живея с тревожността и се оправях въпреки нея, но сега като се чувствам добре и нямам тревожност осъзнавам колко съм била ограничена от страховете и колко енергия ми е отнемало просто да съществувам. Можеш да си предстваш, че да имаш 15 години тревожност и изведнъж да изчезне е много странно като преживяване и аз исках да разбера как точно съм го постигнала. Непрекъснато имах усещането, че всеки момент ще се върне тревожността и няма да си тръгне никога повече. За това започнах да мисля какво съм постигнала и кои неща може би са ми помогнали да преодолея тази болест. Нещата, които направих са следните:

1. Спорт - започнах да ходя на фитнес и да вдигам тежести, защото бях много слаба (168см 48кг). В момента съм 55кг и се чувствам много силна и здрава. Дори и на външен вид се харесвам повече, не че преди съм имала особени проблеми с тялото си. Реших да тръгна на фитнес защото ми попадна видео на моделка, която разказваше, че когато е била много слаба заради самата работа е имала ужасна тревожност и депресивни състояния. След това е решила, че не може да живее така, в непрекъснати ограничения, и е започнала да се храни нормално и да спортува и съответно е качила килограми. След като е започнала да се храни психическите проблеми са намалели драстично и като цяло разказва, че се чувства далеч по-добре. Реално има доста логика чисто на биологично ниво. Ако ти не даваш достатъчно на организма и нямаш почти никакви мускули самото ти тяло се чувства немощно и слабо физически. Мозъкът приема, че си лесна мишена за всякакви нападения. Когато се храниш и тренираш, самата ти се чувстваш по-силна и не толкова уязвима.

2. Травми - отдадох голяма порция от живота и времето си да осмисля и преработя повечето психологически травми, които съм имала в живота си, което никак не беше лесна задача. Имам тонове тефтери изписани и дори си купих таблет с писалка, за да не трупам тефтерите. Сам да опитваш да се разнищиш е ненужно сложно. Като се замисля колко време щях да си спестя ако просто бях опитала да намеря добър психолог. Въпреки това съм горда от постигнатото. Ако и ти искаш да разнищиш травмите си можеш да започнеш с описването на емоциите ти всеки ден. Можеш да използваш “Колелото на емоциите” и да си го направиш като ритуал през деня. Ако ти се случи нещо емоционално натоварващо през деня вадиш телефона и си записваш емоцията и кое я е предизвикало. След като имаш някакъв поглед над емоциите си и някаква идея какво ги причинява можеш да задълбаеш повече и да си задаваш следните въпроси - Кога за първи път си се почувствала така? Има ли сходни ситуации в миналото, които ти се повтарят и сега? Какво ти предизвиква паник атаките? Тази процедура става най-лесно с друг човек, който да ти задава въпросите и най-добре този човек да е психолог, защото самият мозък не ти позволява да навлизаш в болезнените места. Той се опитва да те предпази от опсаността, а опасността в случая е да преживееш наново травмата. Също много помага да изслушваш в дълбочина някой с проблем, и да му задаваш въпроси, които да го провокират да намери корена на проблема. Това трябва да се прави без съдене и упрекване, а само с разбиране и много въпроси. В хода на разговора ще научиш много и за себе си.

3. Храна - всичко преди тази точка е буквално основата на това да се излекувам от тази ужасна, сковаваща тревожност. Храната обаче беше най-неочакваното нещо от всичките. Преди много гладувах от мързел и някакви странни убеждения за храната. Например ако не е сготвено от мен, майка ми или бабите ми не мога да го ям или ям обаче след това се чувствам все едно съм изяла някакъв тотален боклук. Трудно ми беше да ям вредни храни и за това като ме мързи да готвя си гладувам. Реално винаги съм била много слаба, но не ми е било особен проблем, освен че хората непрекъснато ми го повтаряха, че съм много слаба, да съм била яла нещо и прочие. Когато бях тийнейджърка горе-долу когато ми почна тревожността започна да ми се подува корема и да ме боли много. Не е било нещо чак толкова непоносимо, че да ходя на лекар и съм си мислила, че е нещо нормално. След около 5 години си помислих, че това може да е защото имам някаква лактозна непоносимост. Спрях млечните продукти, но проблемът продължаваше и тревожността си продължаваше също. В края на миналата година, тъй като ползвах услугите на фитнес треньор, си поръчах хранителен режим и в този хранителен режим нямаше хляб, а имаше доста месо, млечни продукти, ориз, картофи, оризовки, ядки и т.н. По това време ми попадна и един клип за това колко са били затлъстели и болни древните египтяни, защото бедното население се е хранило единствено с хляб и много рядко е имало месо. И в началото на новата година около март спрях окончателно хляба и наистина се почувствах много по-добре. Коремът ми спря да се подува, спря да ми се гади всяка сутрин, спряха болките. Тогава спря и тревожността ми обаче аз не свързах двете неща. Миналият месец обаче реших пак да почна да ям хляб и то доста - по 6 филии на ден за 6-7 дни. Там ми беше грешката - тревожността се върна с ужасна сила. Беше ме страх да отида на парти с приятели, беше ме страх да отида на СПА с най-близката ми приятелка, умирах от ужас да поканя гости вкъщи и всякакви такива социални сценарии ми се виждаха много опасни и все едно нещо ужасно ще се случи. Въпреки това отидох на СПА с приятелката и тя ми каза, че спира хляба защото се чувства много зле от него. Тогава на мен ми светна, че тревожността е от хляба. Като се прибрах от СПАто веднага проверих Google Scholar за изследвания за корелация между глутенова непоносимост и тревожност и реално е доказано, че тези две неща имат връзка. Спрях го и тревожността изчезна. Оказва се, че съм имала глутенова непоносимост и всичко това са били симптомите на тази алергия.

Силно се надявам да успееш и ти да се излекуваш от това да си във вечен страх. Не отлагай и секунда и си намери добър психолог защото това наистина ще ти помогне да си живееш живота нормално и спокойно. Никой не заслужава да живее в непрекъснат страх, който дори да стига до паник атаки. Този стрес ти унищожава тялото и можеш да си докараш различни други проблеми. По време на тревожността тялото ти произвежда адреналин и кортизол, защото си мисли, че има реална опасност като например тигър, който иска да те нападне. Адреналинът ти помага да имаш енергия и да избягаш от тигъра, но той е по-краткосрочен  Кортизолът реално жертва дългосрочно здраве за краткосрочно оцеляване. Чрез кортизола тялото се подготвя да извърви километри, за да се отдалечи от тигъра и да намери безопасно място. Кортизолът сигнализира на мусуклите и мазнините да се разпаднат, за да се произведе глюкоза в кръвта и да можеш да издържиш докато се отдалечиш от опасността. Но сега когато нямаме такива опасности като тигри и лъвове, а всички опасности са повече психологически и абстрактни ти няма къде да избягаш и затова си в непрекъснато състояние на стрес и тревожност.
Наистина те съветвам да опитваш с психолози докато не намериш подходящия и да почнете качествена работа.
Успех

Здравейте, аз също страдам от тревожност, непрекъснато съм със ужасно сърцебиене и треперене с причина и без.. За психолог нямам нито време нито финансова възможност, за психиатър не ми се ходи, защото ще ми предпише АД, а не искам да пия, ако отида на невролог , дали ще мми помогне по някакъв начин..

Първо изследвания. Щитовидна жлеза, кръвна захар, инсулин, желязо, D3, B12. Резултатите може да споделите и тук във форума, има теми, има компетентни потребители, които могат да дадат насоки. Успех!

И какво лошо има в антидепресанти те. Не е ли по-добре да ти ги изпише и да се върнеш към относително нормален живот, вместо да се измъчваш. Антидепресантите не са страшни лекарства.

Не

Пиша се Fabien Petrov във фейсбук, пиши преминах и все още преминавам през този ужас, но мога да ти дам съвети от които ще живнеш много и ще се справиш

Работа с психолог и при нужда лечение с медикаменти докато терапията даде резултат, иначе е много мъчително. Тези състояния рядко минават с прием вит Д, б12 и т.н. Витамините може да си ги пиете, нотревожността ще си остане. Ако видите, че нещата излизат от контрол, просто започнете лечението, и си дайте време, за да има полза от терапията с психолог. Отделно в БГ има малко добре подготвени психотерапевти, които знаят как да "лекуват" подобни състояния. Иначе ще се въртите в един омагьосан кръг от витамини, терапевти, а качеството на живот ще се влошава и то драстично. Мантрата в БГ стискай зъби, мисли позитивно и пий вит Б12, не е работеща в над 80% от случаите. Проверете и ЩЗ. Успех!

Психиатър по-скоро.

Аз бях и по-зле! Спаси ме Ивелин Иванов- радиестезист !
Има книга и вътре има системи които помагат МНОГО при психически проблеми ! Страха е ужасно чувство! Успех!
Аз когато се чуствам тревожна чета евангелията и Библията - много успокоява(една бабка ми беше казала ) Ако се обърнеш към православието ще ти помогне (НЕ йоги и медитации - за момент има резултат и след това нещата стават по- зле)  Успех !

Привет и от мен. Да споделя и аз, какви странни и ирационални проблеми имам в последните месеци. Уточнявам, че не се смятам за емоционален и лабилен човек, но май среса ми дойде в повече и се завъртя един порочен кръг. От раждането на сам, преди 4  години, доста се наплаших и това ме кара да мисля за всякакви болести. Отделно започна едно изтръпване на краката в някакви периоди, тупкане в лявото ухо, слава богу мина, после моменти в които не мога да дишам и не ме свърта на едно място, после стягане в гърлото, вдървяване на ченето. Тръпнене на ръцете, в началото нещата бяха на епизоди, след спонтанен аборт в март нещата станаха страшни. Има моменти в които стъпвам като във вода, изнервям се от тълпи с хора и шарении. Тръгнах по лекари, какви ли не, сега последно посещавам ревматолог и ми предстои влизане в болница за изследвания, имам някакъв граничен титър, което предполага някое автоимунно заболяване, надявам се да не е най-страшното, но това с болежките така ме е изнервило и уплашило, че съм пред срив. Отделно, че всеки специалист, който посетих ми обяснява, че съм за консултация с психиатър, защото съм отключвала панически атаки, а нямам показатели за сериозен проблем. Не знам какво да правя... Моля да ми кажете, на някой случвало ли му се е така да се страхува от болести и дали е възможно наистина симптомите да са на панически атаки. Постоянно съм нервна в момента, отпаднала, нямам апетит. Невролог ми изписа Бриека, за да ме отпуска и да спя, но ирационалните мисли не спират, не знам какво да пия за да се успокоя.

Тревожност и хипохондрия. Ако всичко с изследванията е наред, дано, психиатър и лечение. Той ще прецени.