Когато за пръв път получих паник атаки, психиатър ми предложи антидепресанти. Аз също отказах да ги пия. Тогава ми назначиха половинка хапче леко успкоително при нужда и след няколко месеца установих, че помощта от него е плацебо ефект и мога и без него.
Когато паник атаките се завърнаха след стресиращо за мен събитие, потърсих психолог. Паник атаките отшумяха след няколко месеца посещения, но се появи такава тревожност като при вас и хипохондрия. Продължих работата с психолога, докато не се научих сама да рационализирам подобни страхове. Имам понякога подобни мисли и сега, но доста бързо успявам да преценя дали са основателни страхове. Успях да мина през инвитро и бременност без да съм всеки ден в АГ кабинет, което за мен е доказателство, че психолога ми тогава си е свършил работата.
В общи линии това е съвета ми - намерете си подходящ психолог/психотерапевт и го посещавайте с ясното съзнание, че борбата със самите нас отнема време и е нужно постоянство.
Когато паник атаките се завърнаха след стресиращо за мен събитие, потърсих психолог. Паник атаките отшумяха след няколко месеца посещения, но се появи такава тревожност като при вас и хипохондрия. Продължих работата с психолога, докато не се научих сама да рационализирам подобни страхове. Имам понякога подобни мисли и сега, но доста бързо успявам да преценя дали са основателни страхове. Успях да мина през инвитро и бременност без да съм всеки ден в АГ кабинет, което за мен е доказателство, че психолога ми тогава си е свършил работата.
В общи линии това е съвета ми - намерете си подходящ психолог/психотерапевт и го посещавайте с ясното съзнание, че борбата със самите нас отнема време и е нужно постоянство.
