Колежка, голяма лепка, постоянно се застъпвах за нея, докато не разбрах, че ме докладва за всяко нещо на началника. Много се ядосах, бях обидена, тнт и викам, пълен игнор, повече няма да й слушам глупостите. И тъй един ден, два три, държа се студено аз, пълен игнор, не смея.да й кажа защо, щото почва да реве от най- малкото. Викам тъй ще караме, докато ми мине. А на мен не ми минава лесно, особено за човек, който си имал за приятел.
И един ден, малко след всичко това, и виждам ръката в съблекалнята посинена, от силно стискане. А мъжа й изглежда душичка. Но явно само изглежда. Толкова ми стана жал, че забравих, че съм й обидена.
Затова и каквото и да имах срещу Диана, сега, след това, което разказва, гледам на нея единствено и само на жертва.
Вергов е просто някой, който може да бъде всеки мъж на неговото място. На него не гледам като на Актьора Вергов, за мен е той просто един мъж, който мисли, че всичко може да му се размине, само защото има някакво положение в обществото, пари и връзки. Мутра.

