Липса на семейна подкрепа

  • 5 786
  • 45
Здравейте, преживях сега най огромната загуба в живота си, загубих детенцето си на 10 годинки, миналата година по лоши обстоятелства останах и без мъжа си с който бяхме неразделни , нямам сега никакви близки хора в този момент нямам подкрепа
от семейството, имам майка, която е наблизо но не ми оказва подкрепа, държи се все едно нищо не е станало и не желае да говорим изобщо, дори не идва да ме вижда, нямам и баща,разделени са,той ни тормозеше като бях дете и не се виждаме с него от години,сама съм ,ходя на психоложка но срещите са само веднъж седмично за кратко и не ми е достатъчно без никаква семейна подкрепа, моля ако някой има желание от време на време да си говорим или  малко да поговорим, който каквото може и ако може,много ще съм благодарна
.
Виж целия пост
# 1
Много съжалявам за това, което Ви се е случило.. Честно казано не знам какво да напиша.. Останах безмълвна от прочетеното, а най-лошото е човек да няма подкрепа дори от майка си и да няма на кого да сподели какво го измъчва и тревожи..
Виж целия пост
# 2
Буца заседна на гърлото ми докато четях поста. Силни прегръдки от мен.
Виж целия пост
# 3
За първи път, не знам какво да кажа...
Много съжалявам за загубата ви! Нямате ли приятели, бивши колеги, с които да споделяте? Във форума всички ще ви подкрепим, но не е същото като на жива среща. Трябва да се срещате с хора, да си намерите работа, хоби, домашен любимец, нещо което да ви отвлича вниманието.
Виж целия пост
# 4
Ники много е тежко това , което си преживяла😔
Прегръдки и от мен. Много кофти отношение от майка ти, не проумявам от какво може да е породено подобно безразличие. Аз не съм от хората, които споделят, но няколко пъти съм била в трудни житейски ситуации и изумявах колко сила могат да ти дадат майчините думи .
Не пишеш на колко години си и къде си, но наистина нямаш ли приятелки ? Това с колежките и среща със случаен непознат не ми се струва ок - не знаеш на какъв човек ще попаднеш . Нямам предвид крайности , а например аз бих те изслушала , но до колко съм в право да давам съвети ? 
На база личен опит мога да те посъветвам да не се затваряш в себе си и да търсиш "сламката"-  психолог, хора, хоби, спорт- нещо което да ти ангажира мисълта и да те занимава чисто физически.
Пожелавам ти в бъдеще слънце във всички аспекти 🍀
Виж целия пост
# 5
Ники, съжалявам за тежките ти загуби. Знам какво е да загубиш дете, а да нямаш подкрепата и на любимия си човек в такъв момент, е сигурно убийствено. Тъжното е, че майка ти нехае за твоята мъка. Каква душа трябва да носиш?! Гледаш детето ти да страда и да не протегнеш ръка да го утешиш...
Надявам се да има някой останал приятел до теб. Навремето моите приятелки ме измъкнаха от тежката депресия след загубата на сина ми; не ме оставяха нито за ден сама, постоянно измисляха какво да правим, бяха чисто физически до мен. В семейството ми беше по- трудно да търся утеха, защото те страдаха с моята болка.
Виж целия пост
# 6
Моите съболезнования! Майка ти може да не реагира по начина, който очакваш, но бъди сигурна, че и тя преживява тежко по совему.
Разбира се, във форума можеш да пишеш и споделяш. Но защо не потърсиш и група за взаимопомощ? Намерих такива групи в гугъл, не бих могла да препоръчам някоя, защото не съм запозната с тях.
Виж целия пост
# 7
Съжалявам за случилото се с теб.
Майка ти как се е държала през годините? Питам, защото има хора, които в тези тежки моменти не знаят как да реагират, дали от възпитание, дали от характер, но вместо да са ти подкрепа, те бягат.
Виж целия пост
# 8
Съжалявам за загубата ти. Няма какво друго да кажа, освен че съм насреща. Heart
Виж целия пост
# 9
Здравейте отново и много благодаря за подкрепата и отговорите на всички , страхувах се че никой няма да отговори.много благодаря отново.Относно майка ми,не мисля че е от страдание, защото ние всъщност живеем в една огромна къща с много входове и етажи и няколко хора,тя е в друг вход и с два етажа над мен и я чувам често да си говори с приятелки да се смеят и забавляват, просто за нея станалото не е толкова ужасно, казва ми знам че страдаш но стига толкова минало вече,как можеш да възприемеш,че детето ти с което си живял 10 години и си загубил преди три седмици е минало и трябва да го забравиш ,аз не мога , моля я да слезе да си поговорим за пет минути, не иска,болно ми е защото не идва и на гроба не показва никакъв помен и към детето, относно животинки имам две котки които са до мен и те ме държат , относно групите в Гугъл аз намерих само тази във фейсбук и говорих с тях но и техните срещи са само вторник, загубих и работата си и контакти, защото напуснах кого малкия ми се разболя,той беше много тежко болен и трябваше да съм постоянно с него още повече че майка ми не помагаше и тогава,той си имаше само мен и трябваше да съм до него само
Виж целия пост
# 10
А какво се случи с бащата на детето?
Прегръдка от мен.
Виж целия пост
# 11
Ники, ужасно тъжно е това, което пишеш. Отказвам да повярвам, че има такива "дебелокожи" хора.
По описанието на жилището предполагам, че живееш в малко градче или не голям областен център.
В малките населени места хората са състрадателни, но понякога не знаят как да реагират в такива ситуации - искат да те прегърнат, а не смеят.
Освен майка, имаш ли други близки хора - леля, чичо, братовчеди? Добре би било да отидеш при близки хора за 2-3 дена, да почерпиш сила и получиш подкрепа.
Виж целия пост
# 12
Ники, съболезнования. Написаното от теб ме остави безмълвна. Голяма виртуална прегръдка от мен. А в кой град си? Много ще се радвам, ако се окажеш наблизо. Да се видим, да говорим.
Виж целия пост
# 13
Благодаря отново за отговорите и подкрепата на всички,живея в Кубратово,води се село част от София, едва ли има някой наблизо, относно роднини имам сестра,но тя също не проявява разбиране,не съм имала късмет със семейството, сестра ми е особен човек, тя не обича нищо освен себе си, много крещи и кълне всичко,а аз не искам да съм лоша, дори не убивам мухите в стаята, майка ми едва ли иска да ме прегърне, смята че всичко е минало и двете ми котета са достатъчни баби и дядовци нямам починали са имам братовчедка една но тя живее много далеч чак в Костандово,а относно въпроса за бащата на детето не смея да се престраша да напиша за това
Виж целия пост
# 14
Здравей,Ники! Много съжалявам за загубата ти това е най-страшното, което може да се случи на човек да надживее детето си. Бих дошла, ей така, да си поговорим. Но съм с малко дете. Ако искаш ми пиши мога да ти дам фб и да си говорим от време на време. Не се оставяй в това положение, намери си работа, излизай. Живота е твърде кратък, не се занимавай с хора, които нямат желание.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия