Раждане в УМБАЛ „Св. Георги“ (ВМИ) - Пловдив - 4

Здравейте, имаме колебание за предстоящото раждане и това, къде да бъде то. Колебаем се между Пълмед и Хирургиите.
Става въорс за планирано секцио.

В някоя от двете болници позволяват ли на таткото да присъства или това е само при естественото раждане?
Какви са крайните цени в двете болници?

Значи за предродилна зала като се плати таткото или друг близък има право да стои при вас от приема до раждането и два часа след раждането, таткото не е присъствал на самото раждане /намира се в съседна стая, чува какво се случва/. Не виждам какво значение има дали естествено или секцио - за тях е плюс да вземат парите 😊
200лв е предродилна зала.
Планираното секцио по медицински причини ли е /ако е - минава по НЗОК и е безплатно, ако сте здравно осигурена/. Ако не в сайта пише: 1620лв.


Може да звъннете и до попитате все пак.

Здравейте! Родихте ли все пак в Хирургиите? Как стоят нещата от начало до край? Поискахте ли си упойка? Някакви проблеми с багажа, като липса на нещо важно или да са ви мрънкали, че е много?

Родих, да.
Ами аз отидох с един куфар, за тях беше много, за мен беше всичко необходимо.
След изтичане на водите и по мои сметки достатъчно време след това отидохме с таткото за прием. Бях с три см разкритие.
До раждането си бяхме в предродилна, говорихме си и по-малко се гърчих, там си ми поставиха и системата окситоцин. Мериха ми тоновете на два пъти, въвеждаха ми данни в системата, прегледаха ме на ехограф. Не съм искала упойка. Раждането стана много бързо, дори лекарката не повярва, като пратих таткото да я вика, че започнах да раждам, 7 контракции и напъна и детето се роди.
Показаха го на таткото, нямах разкъсвания, та не са ме шили и т.н., преместиха ме отново в предродилна, пратихме таткото да отиде да вземе ядене. Постояхме около два часа и малко, него си го изпратихме, мен си ме преместиха в стаята /платих си и стая, за да съм си самичка с детето/. Стаите са с климатик, санитарен възел, телевизор /заплаща се допълнително/, хладилник, гардеробчета.
Детето някъде 4 часа след раждането ми го докараха. Къпят го всяка сутрин пред вас, носят АМ през три часа, който желае. Ваксините, взимането на кръв, слуховия скрининг също ги правят пред вас. Нямам оплаквания, за мен беше перфектното раждане и престой.

Благодаря много, че споделихте подробно! Честито бебче и леко майчинство! 🍀

Честито бебче и бързо възстановяване! 🍀🥰
Аз само да попитам с избор на екип ли бяхте и колко ви излезе всичко?

Ето как изглежда стаята, плюс са и столовете с дупка по средата, за онези с шевове и т.н., са много удобни.

Без избор на екип бях, на работа се падна д-р Любомира Котева, за съжаление не питах за имена останалите присъстващи.
Предродилна зала и стая за тридневен престой - 350лв.

А каква трябва да направя, с кого да говоря ако искам упойка? Някой дали знае каква е процедурата. Следвам се при АГ, което не работи в ВМИ.

Аз въпроси задавах на имейло и звънях на канцеларията на отделението

Аз питам от месеци наред за тази упойка. Питах тук жените, но масово самите те не са искали, а и не са им и предлагали. Казват, че екипа акушерки е внимателен, но не зависи от тях това решение. Питах за условията и приема за раждане, включително и за упойка в самата болница в 4 кабинет. Там ми казаха, че има такава услуга, но тя не винаги е достъпна поради големия обхват на болницата. И че това ще се реши в последния момент. С две думи сложно е.

Значи това съвпада с казаното ми преди време, че анестезиолозите ходят из всичките отделения.Малка е вероятността когато ти потрябва упойка и анестезиолога да е наличен за да я сложи.Ама наистина те не стига, че като цяло са кът, а и в такава голяма болница ще са необходими стотина поне.

Не разчитайте изобщо на епидурална упойка -нямат такава практика и не изпълняват такива желания

А в коя държавна болница изпълняват такива желания

Ще споделя нещо, което може да е от полза на други жени искащи да родят там нормално. И по-конкретно за обстановката преди това. Също така за жени като мен с парализиращ, фобиен страх от раждане. До последно бях сигурна, че ще родя нормално, с упойка без упойка както предразположи ситуацията в болницата. Както знаете упойката наистина не е сигурна. Отидох за рутинни тонове в 37г.с. в предродилна зала ги правят, а не в АГ кабинет. Там имаше жена с контракции. Тя се подготвяше за предстоящото раждане много мъчително. Минаваха заминаваха жени акушерки, а аз ставах свидетел на родилните мъки на жената. Когато се правят тонове имаме задачата да натискаме бутонче с палец при движение на бебето. Тогава аз получих абсолютен блокаж спрямо условията и почувствах, че не мога да съдействам в пълен покой (без контракции, болки и страх) само с едно натискане на копче. Тогава една акушерка мина и видя, че не съм адекватна и ми каза, че ако не мога да съдействам на акушерките сега, то в деня на раждане ще е много много по-трудно и да помисля за последствията. Имайки предвид лабилността ми в тази ситуация взех много трудното решение да родя секцио с пълна упойка пожелание. Отидох на другия ден без никакви документи за бременността да го обсъдя с АГ на смяна и моите притеснения. Тогава тя с много критичен тон се опитваше да ме разубеди и да ми каже, че вече съм със симптоми на след родилна депресия, която ще направи майчинството ужасно и да съм си обътнала внимание. Напълно изключи психологическия фактор и състояние на майката и че едно много трудно нормално раждане поради блокаж ще е много по-травмиращо и не прие моята гледна точка. За завършек на нашият разговор ми каза: Елате пробвайте нормално ако бебето или вие се влошите ще направим секцио. Трябва ли да преминаваме през двойни мъки и рискове за да приемат решението на една съвременна жена. Това не е суета, това е наше право! Уважавам лекарите и тяхното мнение, но не съм длъжна да го приема на 100%. Мили жени искам  да ви кажа, че тялото и избора е ваш! Не оставяйте да решават вместо вас! Вие знаете и усещате собствените си възможности и граници!

И как завършиха нещата в крайна сметка и вашия извод какъв е?,довършете си разказа поне..