Номинации за най-голяма муня (тема 5)

Ох бе,Благунаа...
Ей тук сама си се хиля по нощите като идиот.
Пази се,момиче!

Историята с колата ми напомни гостуването на моя приятелка лятото. Идват с дъщеря си ( на 5 г) от много, много далеч и аз ще ги чакам на летището. Пътят включва първо нещо като такси до близкия град, откъдето да хванат ферибот. Не дойде уговореното, с 300 зора намериха друго. Качват се на ферибота и стигат летището. Там за първи път на чек-ин им правят проблем с теглото на ръчния и им предлагат на цената на втори билет почти да си го качат. Тя хвърля чантата и багажа успява някак да го навре по найлонови торби от безмитните магазини, и по себе си, поне докато се качат на самолета. Пише ми и аз казвам, че ще я посрещна с празен куфар на летището, да не го мисли. След София имат нощно пътуване с влак до Варна, та ще им трябва. Качват се на самолета за Истанбул първо и по някое време получавам съобщение “ Кацнахме аварийно в Текирдаг” . Времето било много лошо и чакали. Как имаше интернет в кацналия самолет и до днес е загадка, защото каза, че просто пробвала да си пусне мобилния на чужбинската карта ( от държава на хиляди км, за която със сигурност няма роуминг включен) и проработил. Успяха навреме за полета до София. Аз ги чакам на летището, поръчала съм такси да дойде в определен час, натъпкваме и найлоновите торби в куфара и всичко е точно. През цялото време се шегуваме как едва са оцелели, но ето, че най-сетне сме вкъщи. Таксиметровия шофьор помага да свали всичките куфари и чанти. Тя ми казва “ Е, трудно беше, но вече сме в безопасност” и тръгва да слиза от задната седалка. В този момент синът ми ( на 4г ) посяга да затвори вратата  и я удря директно по челото… На следващия ден беше синьо. Двата дни вкъщи минаха добре. За гарата ѝ поръчах такси, качиха багажите и потеглиха. След 20 минути ми праща гласово съобщение, пак от мистериозния мобилен интернет, ама вече хълца от рев… викам ѝ за 20 минути те оставих, какво ти стана пак! На слизане от колата си забравила телефона в таксито. Просто влезнали с дъщеря ѝ в гарата и тя седнала и се разплакала. Някакви хора я наобиколили, питали коя фирма е таксито да звъннат в централата. Гледали я сама с детето и куфарите и искали да помогнат. По едно време се появил шофьорът, върнал се да ѝ даде телефона. После някой предложил и да ѝ качи куфарите в купето. Поуката е всичко е добре, щом свърша добре.

Аз имам питане - при случката с ухото беше ли с мъжа ти и успя ли да убедиш някого, че не се касае за домашно насилие?
Аз много се смях, включително сега, обаче горкия човечец не е зле да ходи около теб с поне 2ма свидетели.

Преди няколко години дъщеря ми се спъна  в спалнята ѝ на път за тоалетната и си разби носа. Мъжът ѝ е лекар-кардиолог и я води в Спешното на неговата болница посред нощ. После разправя как странно го гледали него колегите...

Преди години синът ми си изби изцяло един зъб (още млечен) с ракета за тенис и малко си сцепи устната. Играеше тенис в хола и направи някакъв финт. Всичко сам си направи, докато бяхме всички заедно вкъщи, даже и баба му беше на гости тогава, но ей на - не го опазихме. ))) Пристигнах в спешното абсолютно ошашавена и с кръв по тениската, понеже го бях гушкала. Бях потресена какви странни въпроси ми задава приемащата докторка, вместо да си гледа работата. Чак по-късно се усетих, че се е опитвала да разбере да не би да е имало някаква форма на домашно насилие, но без да ме пита директно. Аз бях притеснена и на момента изобщо не дешифрирах какво ме пита.

И мен са ме гледали странно в спешното преди години с тогава 3-годишната ми дъщеря. Играеше вкъщи с играчки, седнала на пода. Залитна и просто се подпря с една ръчичка до себе си. Даже не го броя за падане. Китката се поду и я болеше. Лекарят, който я прегледа не повярва как е получила травмата, защото имала травма, която се получава при издърпване. Няколко път име попита не съм ли я вдигала за ръцете например. До последно ме гледаше с недоверие.

За чуждите коли и кьоравите жени...
Моя милост - Ondine, номер две 😘
Случката подобна, но развиваща се в ранна черна утрин. Отиваме с някои колеги първа смяна от 5 часа на работа. Тази сутрин ще ме взема колега с черна голяма кола, моя милост не е шофьор. За мен марките нямат никакво значение, важното е да вози.
Чакам си аз кротко, колата идва и намаля. Черна е и голяма, значи колегата е. Ъхъ, дръжки, някакъв човек просто си намалял че там е пешеходна пътека, а някаква късогледа муня иска му се метне в колата в 4.30 сутринта....
Колегата после ми чете конско да внимавам повече и вече предварително ми пише кога тръгва, че да не вземе да иде зян мунещата му колежка 😉

А преди сто години и моя милост беше занесена по тревога в спешното от самопребиване и цепната вежда. Аз див тийн, тъкмо приета за следване, ще празнуваме с гордите/горките ми родители. Ама уж непиеща много, хуквам по баща ми, който ще взема алкохола, да го тормозя какво да е за нашата женска част. От бързане се спъвам и си удрям яко главата в ръба на бюрото. За секунда се озоваха и двата до мен, аз се държа за удареното и се заливам от смях, а майка ми само дето не получи удар. Като си махнах ръката видях че от цепнатото цялата съм в кръв. Последвалото е ясно - бърза помощ и шиене. Вече даже белег нямам, но тогава доста време ходих с превръзка на окото като пират и с огромна синина отдолу му. Така и се записах в университета, бях голяма атракция.
После след години едно след друго и двете ми момчета са със сцепени вежди на същата страна като кротката си майка 😉

И аз си разбих носа съвсем сама, без чужда помощ у нас преди години. Детето беше още много малко, аз недоспала  и бързаща се опитах да вляза в кухнята още преди да съм отворила докрай вратата.... Много беше болезнено - свитки ми изскочиха от очите и ми закръжиха цвърчащи птички около главата, точно като в анимационните филмчета.

Но най-големият гаф, който съм правила, беше в още по-младежките години. Значи на 20 съм, и с бъдещия ми съпруг /тогава само гадже/ сме на университетски стаж на морето, защото сме много умни и сме се сетили, че може да съчетаем полезното с приятното.
Аз работя на гишето за обмен на валута в банка в стария Несебър. Краят на лятото е, последният ми работен ден, защото скоро започват лекциите. Всички сме в приповдигнато настроение, цял ден празнуваме изпращането ми, пък и по-късно предстои някакъв особено жизненоважен футболен мач и колегите мъже са много развълнувани и нетърпеливи да свърши работното време.
Извън напрежението, че работя с много пари, има само три много важни правила, които трябва да се спазват. Написани са на лист, ламиниран и залепен точно под гишето, на нивото на очите ми. Останалите две вече не ги помня, но най-важното беше да не приемаме чекове в паунди.
Та работя си аз, този ден не е особено натоварено, клиентите са приятни, даже имаше много мила възрастна двойка англичани, с които си поговорихме малко.... Осребрих им чека, тръгнаха си, шегувкаме се и се смеем с колегите, когато изведнъж погледът ми пада на въпросния ламиниран правилник и цялата изтръпвам, препотявам се и рязко ми се завива свят - забравила съм най-важното правило и съм осребрила чек в лири! Пред затваряне сме, а вече е минало и доста време от посещението на милата двойка.... Казвам на колегите и всички вкупом изпадаме в паника. Краят на работното време рязко се отлага за незнайно кога.
И в този момент охраната взема нещата в свои ръце - ще ходим да издирваме хората, няма друг начин. Речено-сторено - тръгваме двамата да обикаляме Несебър в най-мръсната жега.
Лятото бабите, даващи квартири, стоят отвън пред къщите, за да си търсят наематели, та колегата строго и с апломб /Шерлок Холмс направо пасти да яде, чувствах се като в криминален сериал!/ ги подлага на кръстосан разпит наред дали имат изглеждащи така и така квартиранти. Колегата обаче е действащ полицай, съответно носи униформа и съвсем закономерно жените започват да се притесняват да не би да са подслонили някакви изпечени престъпници, та на цялото напрежение се налага и да ги успокояваме, че издирваните не са пенсионираните Бони и Клайд. Циркът е пълен!
Слава Богу, по някое време попаднахме на една бабка, която каза, че май имала квартиранти, приличащи на търсените от нас. Даже като ни видя колко сме разтревожени, ни домъкна отнякъде тяхна снимка, да видим дали са те.
Еврика, открили сме ги! Обаче хората ги няма, не са дошли на море в България да си стоят в стаята. Наложи се да ги почакаме доста дълго, но в крайна сметка се прибраха, обясних им ситуацията, извиних се сто пъти, дойдоха с нас до банката и оправихме злополучния чек.
Е, колегите си изпуснаха важния мач, но във всяка професия има рискове, нали?

Мойте изцепки с колата продължават. Тъкмо оправиха бронята, цяло ято чайки ми осра колата, измих я и на другата сутрин бързам за работа с двете деца и гледам спаднала предната гума. Полудях! Викам си егати каръка дето съм, сега и гума ще сменям /правила съм го веднъж и знам какъв зор е/ вайкам се и се чудя какво да правя. По едно време дъщеря ми: Мамо това не е нашата кола! 😳
Същата спряна пред моята, модел и цвят съвпадат!
Навремето бях изчистила от сняг чужда кола, ама ако бях сменила и гумата щях да обявя мунската класация.😁

И аз мога да се разпиша в графата "Самоосактяване с врата".
Преди години пия вода от стъклена чаша, ама от по-масивно стъкло и тръгвам да отварям вратата на стаята. Така я отворх, че ударих с нея дъното на чашата и чашата ми се удари в зъбите. Отчупи ми се парче от предния горен зъб, та спешно трябваше да се търси дежурен зъболекар, щото Муня Таралежка не знае какво прави.

Влизам в стаята на сърдит тийнейджър. Вътре всичко е нагоре с краката. Нищо не мога да направя, но поне да проветря, да влезе свеж въздух в стаята.
Отварям прозореца и зверчето бурно започва да протестира- лично пространство, студено е.... Прекъснах тирадата със силно изсвирване с уста и му извиках после да влиза в банята, че на нищо не прилича.
Привлякох вниманието на тийна, но затваряйки прозореца видях, че съм привлякла и вниманието на съседа, който кротко си ремонтирал на отсрещната тераса.

Споделям аз надълго и нашироко в тази тема, ако някоя тъгуваща душа попадне на нея да се развесели, защото от някои постове направо се смея с глас. А и друго си е, когато срещнеш другарки по тъпня.
Да ви питам какво най-итнересно сте вадили от хладилник, фризер, миялна, пералня?
Онзи ден изкарах една опаковка малки, кръгли батерии от миялната. Как са попаднали там, нямам никаква идея. Помня, кога ги купих и защо, помня, как ги изкарах, но защо съм решила, че мястото им е в мялната е мистерия. За протокола, на опаквоката нищо й нямаше, все едно сега е купена от магазина и понеже не понасям разхищения, реших все пак да пробвам дали работят, но за съжаление, даже не мога да ги извадя. Залепнали са за опковката. Иначе от фризера съм вадила-чорапогащник в опаковка и торбичка, четка за боядисване на стени, 2 капачки от бутилки 1.5л, едно чорапче и солница. Това на едно бъркане във фризера, който го използваме супер рядко. Няма да казвам обаче какво съм хвърляла в кофата за боклук, защото един път дадох 20лв на един ром на колело да влезе в току що изпразнен контейнер и да ми извади ключа за колата, който хвърлих вместо боклука. Това е един от случаите, в които смятах, че просто ще ми се пръсне сърцето от зор. В това чудо няма влизане, високо, широко, дълбоко!
Да ви кажа и как излизам от упойки. Е там вече е веселба всеки път. Имаше един период от 4-5г. в които през месец два влизах в болница и ми правиха разни манипулации с местна упойка май й казват. Такава, от която се съвземаш до 5-10 минути след операция, даже още на самата операционна. По-голяма част от персонала ме познаваше, щото честичко ги навестявах. На никого не пожелавам да си става близък с болничен персонал, освен, ако не е в клиника за естетична хирургия там поне по желание се ходи. Та както и да е. Понеже ме познаваха и ме чакаха с нетърпение, защото единия път излизайки от упойка с пълно гърло съм запяла "Стани, стани, юнак балкански" Даже нямах идея, че знам текста, но така съм събудила патриотичния дух на народа, че от смях и те започнали да пеят. Друг път свестявайки се (но аз не помня) съм скочила от масата изненадвайки всички, направила съм пирует, обяснила съм им, че дълги години съм била гимнастичка и съм направила шпагат. И това с все системи и абокати. Като знам как лежа като недоубита след упойка, от де тез сили и мераци нямам идея. Сигурно анестезиолога ме е черпил нещо. Освен това излизайки от упойка винаги се смея, ама много и не спирам, което понякога е супер дразнещо, защото е заразно. Едната сестра ми разказваше, че единия път толкова се смяли всички с мен, че изглеждали все едно са изпуснали райски газ в операционната. Имам случай, в който съм се чудила от де съм забърсала толкова грозни мъже при положение, че не пия и не съм изневерявала на мъжа ми никогаш. Това обяснено подробно на наличния персонали, по-точно на анестезиолога. Този човек явно така ми се беше смял, че 2 години след това ме срещна в друга болница и ми го припомни.

П.П. кевларената ръкавица е точно таква като тази показаната от Алито, но е друг цвят и по-плътна. И, да мъжът ми е брал много ядове като заподозрян, че ме е претрепал. В Израел щяха да го арестуват на летището, защото бях с насино чело и око. Удари ме тапа от шампанско ама дали някой ми повярва? И, да, в спешното задават странни въпроси, два пъти са го карали да излиза от стаята смятайки, че се страхувам от него. Радвам се, че хората си вършат работата, защото това са сериозни проблеми и има истински жертви на насилие. А моите травми винаги са толкова нелепи, че наистина да заподозреш, че си измислям.

О, мислех, че само аз намирам "интересни" неща на още по-интересни места. Като дълбоко замразен пакет дамски превръзки във фризера и кори за баница в шкафа на банята.....
Списъкът е доста дълъг. И моля, не питайте кой ги подрежда там.
А пералната, пералната ако можеше да говори.....

А ключове в контейнера ми е познато упражнение. Само че аз хвърлям в полупразен контейнер сутрин, а се сещам къде може да са чак вечер. Тогава естествено контейнера вече прелива от боклуци и няма вадене.

Благуна, 😂 уникално странна муня си! 😂 ,,Стани,стани юнак,балкански,, пееш ,а 😂😂😂
Падааммм 😂😂😂

Напълно ѝ влизам в положение на Благуна. На третото раждане след като излезе бебето ме упоиха да почистят матката (плацента и т.н.). Понеже докато бях в предродилно бях на телефона с офиса, обсъждайки едни масиви от данни, като ме упоиха, тези данни ги виждах образно. Не знам какво съм говорила в ефир, но целия екип ми се смяха на тема числа.