Номинации за най-голяма муня (тема 5)

   Прясна мунщина от тези дни, съвместна, на мен и мъжа ми. Телефоните ни са част от една много голяма група, създадена преди доста години от един приятел, с цел да се договорят най-добри условия и цени. Арменец е човекът , имаме му пълно доверие, че каквото е можал, е спазарил и едва ли може по-добра оферта да има. Наскоро писа, че трябва да се преподписват договорите (нали увеличиха цените), пращал новите планове, да видим дали искаме нещо да променим. Нашите телефони, няколко на брой, са всичките еднакви, само последната цифра е различна. Един от изпратените, обаче, е коренно различен. Мислихме, мислихме с мъжа ми... на кого може да е? Преброихме, по няколко пъти, на кого плащаме телефоните. Този не е наш! Писахме, че има грешка някаква. Човекът писа, че ще провери. Ей, казваме си с мъжа ми, сигурно от години сме плащали чужд телефон, ей така, по погрешка, а не сме забелязали. На следващия ден ми се обажда малката дъщеря. И тогава включих... Тя е малка още, на 14 е, когато е създавана групата телефон нямаше още. Но не е от вчера все пак, от няколко години има. Номерът не е като на останалите, много ясно. Мъжът ми писа на приятеля арменец, той му отговори, че бил голям шемет . Още се чудим и двамата, как пък не се сетихме, че децата ни са две (защото голямото си го броихме).

Благодаря за новата порция смях, и аз на юнак балкански много се смях!! А ти наистина ли си била гимнастичка и можеш ли да правиш шпагат?

Представих си го цветно

Благуна, благодаря и на теб за дозата добро настроение.

И за да съм в темата: муня беше в командировка наскоро, върна се, всичко точно, докато не установи, че там някъде е оставила новото си красиво и неевтино бельо И сега, нито да се оплача в къщи (подозрително), нито да се обадя в хотела (неудобно)

   Елиф, направо параграф 22 .

Не знам дали съм ви разказвала, но по нелепи травми бия всички.
Такааа, преди много години след работа се веселим в отдела и си пийваме по някакъв случай и си говорим смешки.
Масите високи, застлани със зелено сукно, столовете високи с високи облегалки, масивни, а бе маси за сериозни делови преговори.
Нещо много смешно се каза и започнах да се смея, ама с цялото тяло, наведох се напред към масата, после назаааад и столът тръгна и той назааад, и още по назад и аз се притесних, че ще вирна краката, стиснах прибрани колената към стола и се опитах с ръка да хвана стената зад мене. Тя обаче предателски се оказа мааалко по-далеч от очакваното иии паднах. Китката на ръката ми се оказа подгъната под ръба на високата облегалка притисната. Краката по стола, все едно съм седнала, няма нищо шокиращо. И смехът секна. Един колега дойде да помогне и вдигна столът с мене, извади ръката ми и каза,- "Май ръката и е счупена". И аз припаднах. Свестих се тръгнахме да излизаме и пак припаднах. Явно болката е била голяма, ама и емоцията голяма, та не я усещах. Отидохме в болницата всички, ортопедът познат - Пита от какво е станала злополуката, Ние казваме, че съм паднала от смях-, а той вика на сестрата пиши, че е мила прозорци е паднала. Всички костици, бяха събрани на куп, как този човек ги изтегли, след упойка естествено, и възвърна първоначалния вид на китката не знам.

Вчера бяхме в един мол в Пловдив с мъжа и детето...7г вечно недоволно девойче. И още що пристигнахме, ама кога ще се прибираме, ама аз не искам да ходя, искам да си почивам, ама ще тръгваме ли...а сме карали 120км да дойдем...нали редно е няколко часа поне да прекараме там.
Седнахме да хапнем и детето искаше нещо да пие, взех ѝ студен чай, ама наливен, чашка към 500мл. Хапваме и се започва, ама колко ще стоим, кога ще се прибираме, а ние сме от има, няма половин час пристигнали. Аз къде слушам мрънкането, къде отговарям ние сега дойдохме, ама взе да ми дотяга и в този момент мъжа ми вика "това защо го взехме?" И аз "е, къде да я оставим?" И той..."аз за студения чай говоря, тя изпи 2 глътки и сега къде ще го носим"... Та засрамих се...помислих че за мърморка говори, той за чая ☺️🤣

Елиф, чак мен ме хвана яд. Обаждам се в хотела като стой та гледай. Дай ми номера, ще ти свърша работа
Да, била съм гимнастичка и шпагат мога да правя, но нито е нещо, което коментирам, нито показвам, нито правя от доста години. Първо идея нямам откъде ми е хрумнало изобщо, а и сили пък откъде са ми дошли. Сигурна съм, че в кабинета на сестрите имаше моя снимка

Поради определени проблеми започнах да качвам килограми. Слава Богу разпределят се равномерно, но са си доста, за щастие освен на гъз и корем, трупнах качествено и на цици. Не е като да съм нямала, ама сега пу-пу да не ми е уроки съм радост за окото. Има-няма към чашка Д отивам. Една сутрин рано в неделя ще ходя до лаборатория да давам кръв. Събуждам се и скачам, защото до 30мин. след събуждането трябва да съм в лабораторията. Качвам се в колата, движение няма, карам аз и влизам в една дупка, ма така друсна тази кола, че новите ми цици направо подскочиха, в този момент осъзнах, че съм без сутиен. Това ме притесни сериозно, защото сезонът е късна есен, но мноооого топла и дрешката ми съвсем не скрива нищо. Зор имам обаче и срам, не срам ще ходя да давам кръв. Качвам се по стълбите и си моля да няма много хора, никой да не ми обърне внимание и така си гледам в краката, за да не привлека нечий поглед. По природа обаче съм човек услужлив, чуя ли някой или да видя някой на зор, веднага се засилвам да помогна. Чакам си на опашката, която излиза чак в коридора, почти съм стигнала до рецепцията и пред мен има двама души, настава суматоха, касиерката моли за дребни пари, защото не може да върне, не може да му даде бележка и т.н. Аз обаче докато чакам си мисля само за моя си проблем с липсата на сутиен и цялата сергия на показ и изчислявам как ще излезна, защото на влизане лесно, но на излизане трябва да мина покрай цялата опашка. Та чувам аз за проблема с дребните, знам че имам много и стотинки, и дребни банкноти и в бързането да кажа аз имам дребни пари, на висок глас съобщавам: Аз имам дребни цици! Да ви кажа, че ако някой около вас го каже, неизбежно всички погледи се насочват към въпростните. После според зависи от възпитанието погледите или се отместват или се заковават и притежателката на въпросните сещате се какво й идва да потъне в земята от срам. Така не останах незабелязана, но все пак успях да помогна с дребните.
Да си допиша, че като ме хване приказката....
Да кажа и за насиненото око в Израел. То всъщност тапата ме удари в челото, ама десятка, точно в третото око. Хората са казали: Роди ме, мамо с късмет, пък ме хвърли на смет. Бива ли от 40 бутилки с шампанско, които се отварят едновременно само една тапа да изхвърчи в неправилна посока и то точно към моята глава. В първия момент даже не ме заболя, не разбрах и какво се случва и защо хората се суетят около мен, а мъжът ми ме дърпа да седна. Бяхме на юбилей на много близък наш приятел, който беше направил уникално парти по повода, кулминацията беше един филм за живота му, в края на който се отвориха тези бутилки и бааам, една тапа в моята глава. Лед ми донесоха, с мед ме мазаха, с олио, по-скоро беше зехтин, не знам там изобщо има ли олио, слагаха ми суров картоф, но нищо не помогна, синината стана качествена и след 2 дни започна да слиза към окото, като цветовете бяха от черно, през тъмно-синьо, тъмно-зелено. Но наистина съм с късмет, защото лекаря каза, че ако ме беше ударила в окото, голяма беля е можело да стане.

Ооох, не мога! Щях да си събудя децата с тая история с тапата. Питах за шпагата, защото се зачудих ако не си била гимнастичка, каква ще да е тази упойка, която ти е докарала ново умение. Четейки разказите ти, много ми се ще да чуя за сватбата ви с мъжа ти, сигурно е имало интересни моменти….

Бл@гуна, Не спирай да пишеш, макар че чета темата късно вечер и понякога будя домочадието от смях.
Аз се хванах да изчистя цокъла под един кухненски шкаф, който е с пластмасова решетка. Всеки път го вадя целия и се въоръжавам с препарат, клечки за уши за ъгълчетата и ръкавица да не ми се забият трески, че отгоре е рязан. Бях готова след 20 минути прецизно търкане по всички извивки, когато забелязах, че решетката е хваната с две винтчета и мога просто да ги отвия и да си я измия в мивката или в миялната. Честно, хвана ме срам и яд как за 10 години едва сега ги забелязах. Иначе и около тях си търкам усърдно...

Историята с дребните цици е върха.

Оххх и аз се хиля с дребните цици ))
Благуна, благодаря за предложението, но в този хотел добре познават вече муня, че имах едно премеждие там. Обадя ли се, ще отворят и те тема за муни и мен ще ме впишат начело

Благуна, ти си като героят от старата френска комедия(забравих заглавието)с Пиер Ришар. Където и да отиде го застигат всякакви беди и катастрофи, но.. винаги оцелява. 😁

Това е филма
"Неудачникът" -криминална комедия.
Франция, Мексико, 1981г., 95 мин.
Режисьор Франсис Вебер
В ролите: Жерар Депардийо, Пиер Ришар, Корин Шарби, Марица Оливарес и др.

ето и филма с бг-титри, помня като го гледах на кино и целия салон се тресеше от смях.

Благуна, бе! Ти си уникум! Не мислех, че някой може да ме бие по точки, ама теб те признавам!
Покрай твоите разкази, се сетих за хиляди мои премеждия ама ме е срам да си кажа. Ако вземе да ми мине срама и намеря време, обещавам гарантирано попикаване от смях.

Успокоих се. Мислех, че само аз плещя простотии след упойка. След първата ми пълна упойка, макар и краткотрайна, за цветна снимка на тръбите, мъжа ми почти влачейки ме изкара от болницата. Аз се смеех като луда. Едно, че ми беше за първи път, и много ме беше страх, може би тогава вече се успокоих, и изби всичко. На доктора имам спомен, че му говорих някакви идиотщини.