Днес отпивайки първа глътка от чашката с кафе,в ръцете ми остана само дръжката,чашата се пръсна на пода,а кафето оплиска цялата кухня 😖 ...набързо се разсъних 🤣 ...позабърсах пода,шкафовете утре 🤨
Останах там само няколко месеца, та вече нито кафето им, нито другите им особености са мой проблем. Ако не друго - насъбрахме куриози за разказване за дълго време напред и аз, и домакините ми. Много от тамошните привички за мен са баш по темата за мунщините, вероятно и те така мислят за мен.
Съвсем елементарни неща нали - как си, как спа и прочие. Но за мен това е нещо дето ми е препятствие към кафето и го вземам съвсем буквално, щото толкова мога - гледам да отговоря че да ме оставят намира и да продължа към кухнята, какво ми задават въпроси баш сега пък...
. 
Ми много ясно че ме мързи. Мързи ме да гледам. Мързи ме да ходя. Мързи ме и да разговарям с теб. Махни ми се от пътя че да си направя кафе. Ама ха

Препоръчани теми