Номинации за най-голяма муня (тема 5)

  • 100 633
  • 746
# 435
Дъщеря ми услужливо ни напомня на колко години сме. Вчера баща й имаше рожден ден и нямах и идея аз на колко съм и той на колко става. Знам, че е с 6 години по-голям от мен и до там. Ами изречени годините от нейната уста прозвучаха много, пък ние едни такива млади, млади...
Виж целия пост
# 436
Точно преди да навърша 30 ми беше малко тегаво и едно такова… никакво. И майка ми - Е, ти утре ставаш на 29, как се чувстваш? Помислих, че го казва, за да ме разведри… Оказа се, че наистина си е мислила, че ставам на 29 и беше много учудена като разбра, че са всъщност 30. И аз забравих ЕГН на сина ми, когато го водихме в спешното за цепната глава. Буквално ми трябваха около 15 мин, за да се сетя, но на рецепцията го приеха за съвсем нормално. Дъщеря ми е с още по-сложно ЕГН, защото е през ноември и се добавят някакви цифри… трябва да си го напиша поне 10 пъти, за да го запомня.
Виж целия пост
# 437
   Не си забравям годините аз, не ми тежат и не ми пречат. Нито се чувствам стара, нито старомодна, нито особено помъдряла. Едно нещо само ми тежи, съвсем буквално, килограмите...
Виж целия пост
# 438
Трябва да започна да заключвам вкъщи. Само да си намеря ключовете...
Вчера бях на разходка, ММ на работа. Обади се една приятелка да се видим - казах че след малко се прибирам и ако иска може да мине. Реших да й звънна като се прибера.
Прибирам се и с отварянето на вратата чувам радостна глъчка, а котлонът ми пищи на умряло.
Наближавам бавно дневната - 4 човека у дома, приятели. Една на котлона, прави пържоли и се вдига пушилка, една на кухненската маса, си пие кафето, а тази от телефона тъкмо беше дошла и слагаше напитки. Последният ми беше окупирал дистанционното и дивана, като пет пари в кесия.
Направо 😳
Първата ми мисъл беше, че е някакъв пранк и някой ще се засмее "изненада!" После ми мина през ум, че може да съм ги поканила и веднага скрих изненадата си, да не се изложа. Ама пак пък да съм им казала - влизайте и се настанявайте? Не ми се вярва. Или? Стоя и мисля, докато помагам с готвенето и се включвам в разговорите, след сконфузеното "я, каква е тази навалица тук?" Чакам някой да се издаде какво става. Всички се държат съвсем естествено. Маси, салати, десерт, кафе - пет часа никой нищо по въпроса какво по дяволите правеха там.
Та, така и не разбрах... Стигнах до извода, че трябва да съм ги поканила. И че трябва да си намеря ключовете.
Виж целия пост
# 439
Ондин, с тази случка влизаш в личните ми топ 5 на темата Grinning
И ако някога разбереш какво всъщност се е случило, моля те разкажи ни.
Виж целия пост
# 440
Ти направо уби рибата, колкото и да сме близки с някой приятели не мога да си представя някой да ми се натресе в къщата и да се разполага. Не разбрах сами ли са влезли или поне мъжът ти си е бил вкъщи.
Виж целия пост
# 441
Ондин, на какво място живееш и най-вече в какво време? Сякаш в някаква друга епоха, в един по-добър свят. (У нас едва ли не трябва да спусна моста над пропастта, образно казано, за да проникне някой в замъка Simple Smile ).
Виж целия пост
# 442
Ти направо уби рибата, колкото и да сме близки с някой приятели не мога да си представя някой да ми се натресе в къщата и да се разполага. Не разбрах сами ли са влезли или поне мъжът ти си е бил вкъщи.

Това до вчера и аз не можех да си го представя. Представялa съм си да ми откраднат новия OLED, но не и това. 😅
И естествено, че за тях вратата ми винаги е отворена, но така буквално не е било през всичките години, хаха.


ММ разбра късно, като му подметнах - ей, днес се прибирам от еди къде си и заварвам full house, потресена съм. Той се засмя и аз се засмях и така...
Виж целия пост
# 443
Симпатична случка. И аз изтръпвам от мисълта 4 човека, дори и близки приятели, да ми пипат из кухнята и хола без покана. И как така не заключваш… не е ли опасно?
Виж целия пост
# 444
Имаме един приятел, който си влиза в нас, когато реши. Има ключ де. Ние сме свикнали, но свекървами си беше изкарала акъла, като заварила непознат за нея мъж да прави кафе в кухнята 🤣.
Виж целия пост
# 445
Не бих си причинила стреса някой с ключ да ми нахълта вкъщи, когато си иска.
Имала съм ключове на много близки, но никога не съм ги ползвала, за да влизам, когато реша. Имам ключ от жилището на сина на ММ, никога не съм влязла без предупреждение. Седяла съм в колата долу, докато си вдигне телефона, ако нямаме уговорка.
Виж целия пост
# 446
Имаме един приятел, който си влиза в нас, когато реши. Има ключ де. Ние сме свикнали, но свекървами си беше изкарала акъла, като заварила непознат за нея мъж да прави кафе в кухнята 🤣.

   Много е хубаво да имаш такива приятели. Свекърва ти все ще го преглътне Simple Smile. У нас не е така. Нямаме такива приятели.
   Впрочем имаме, но живеят далеч. Едни приятели веднъж дълго се канеха да ни идват на гости и се оказа, че могат точно когато ни няма. "Ама ще отидем на хотел!" "Ами няма нужда, има кой да ви даде ключове, разполагайте се." Но са малко такива хора....
Виж целия пост
# 447
Ключове имат и децата и роднини. Само този си позволява да влиза така. Аз, в началото (преди 100 години) много се дразнех, но свикнах. Добър приятел е. Имаме му 100% доверие. Като пътува ММ идва да ме наглежда и помага.
И днес го чакам да цъфне.
Виж целия пост
# 448
Муня 1 и 2 - аз и колежката ми, в съвместен проект.
За обща поръчка от Нотино в събота тя ми пише "Пратката дойде". Аз щастлива, вечерта сме на гости у тях (в един квартал сме), ще си взема моето нещо. Обаче нито тя отваря дума, нито аз се сещам да попитам, особено след няколко чаши вино и песни на народите - освещавахме микрофона им.
В неделя се чудя тя не си ли иска парите, та нищо не спомена...  Отварям пак Вайбър и виждам, че ми е препратила известието от куриера. Защо ли? Ами защото моя милост предложи да го поръчаме до автомат на Спиди, да спестим 2 лв., аз живея на 200 м от мястото, където е автоматът и трябваше аз да взема пратката. Ама муня що да помни...Вече е неделя на обед, тя ми звъни, че ще го прибере от автомата. След половин час пак звъни и се смее - тя платила, отворило се шкафчето....и докато вземе пратката, синът й го затворил.
Та от събота - в понеделник си взехме пратката от офис. Ама сме си деликатни - отиваме у тях и всяка очаква другата да й даде нейното нещо, обаче никоя не го споменава
Виж целия пост
# 449
Да се оплачеш някъде другаде - да ти се почудят... ама тук освен пълно разбиране, няма да срещнеш друго Grinning
В такива случаи си казвам че щом пък не сме се сетили, значи не ни е зор толкова и няма какво да се ядосвам. Така де, пазя си енергията за по-големите мунщини дето вече няма как да не реагирам Joy
А пък ти имаш и бонус - вино и песни, чудесно звучи.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия