Обяснява ли ви лекарят

Просто не могат да говорят с пациента. Ужасни са. На една приятелка й бяха казали “много странно, че нищо Ви няма” след една образна диагностика. Не знам кое е странното на човек без оплаквания при профилактика да му няма нищо!

    Някои лекари обясняват, други - не. Аз винаги постоянно питам. Искам да знам какво ми има и дали може да се оправи този проблем. Записвам си предварително въпросите на едно листче, които ще питам съответния специалист, вадя си листчето преди да вляза в кабинета и прочитам въпросите набързо. Не ме интересува дали ставам нахална и нагла пред съответния доктор. Имам право да знам. Кой може друг да ми обясни, освен специалистът.

Имам опит и от двете страни.
Доколкото виждам в болницата  (чуждестранна), всички обясняват, когато се пита: по време на визитации, по време на процедури, преди процедури, в часа за даване на сведения, по служебния телефон. Начини много. Лично аз обяснявам по същество, кратко и ясно. Ако нещо надхвърля моята компетентност, съветвам да питат директно старшите лекари. Забелязала съм, че най-добрите могат да говорят разбираемо, с прости думи и лекота.

Като пациент съм била предимно на консултации/ лечение амбулантно, на кабинет. И там обясняват, ако се пита. Аз съм от много питащите, с предварително подготвен списък от въпроси. Все пак, също имам своите страхове и притеснения. Винаги намирам начин да получа отговор: записвам час само за консултация (ако поводът е процедура), моля за разрешение да задам оставащи въпроси чрез имейл през секретарката, моля за обаждане по телефона от лекаря  в удобен момент (познавам системата и знам как се действа).

Реакциите на многобройните ми въпроси около мои здравословни проблеми са били различни. Един лекар ме смъмри: “Колежке, много четете и питате. Няма такива усложнения, за които говорите”. Друг си взе половин час (при времеви слот от 15 минути по принцип), изиска въпросите предварително през секретарката и отговори на всичко от-до. Не спести странични ефекти/ усложнения, за които не бях чувала дори, а аз съм чела повечето мед. публикации по темата. Та, зависи много и от човека и емпатията / искреното желание да помогне. При лекарите с призвание се усеща още на първа консултация.

Обикновено са в двете крайности.
Или нищо не обясняват, или като започнат да вкарват едни медицински термини, ама не от тези елемнтарните, ами все едно си студент по медицина поне 3-ти курс, то направо да ти се отще.
Има и една  трета група - много притеснените, дето те вкарват в някакъв страхотен филм, свързан с притеснения, прием на купища лекарства и посещение на поне още 2-ма специалисти, които накрая да опровергаят казаното от него.