Здравейте!
Тъй като съм в ужасна ситуация, започвам направо.
Тази година ме смаза.
Отдавна зная, че съм осиновена, наскоро обаче открих биологичната си майка.
Тя обаче ме отхвърли. Не мога да ви опиша какво е да те отхвърли ПОВТОРНО човекът, който ти е дал живот.
Ивпаднах в тежка депресия.
Месец по-късно разбрах, че съм бременна от приятеля си, с когото мислех да се разделям, защото не се чувствам добре.
Моля ви, не ме упреквайте. Направих грешка, да. Той ми беше казал, че не иска второ дете (има дете от предишната си връзка).
Въпреки това решихме да останем заедно и да гледаме детето си. Да, ама обстановката е тегава, той е много труден. Снощи се скарахме жестоко и аз нямам къде да ида бременна. През повечето време гледам да съм спокойна заради бебето, но невинаги се получава. В момента наистина не знам какво да правя. Не съм спала цяла нощ, нямам сили да мръдна от леглото, а той се държи ужасно.
Родителите ми (осиновителите) са далеч от мен и са възрастни хора.
В общи линии, трябва да се справя сама, но съм отчаяна и без изход. Сърце не ми дава да се самоубия заради детето, но истината е, че не виждам изход и се чувствам в пълна безизходица и непрогледен мрак.
Виж целия пост
Тъй като съм в ужасна ситуация, започвам направо.
Тази година ме смаза.
Отдавна зная, че съм осиновена, наскоро обаче открих биологичната си майка.
Тя обаче ме отхвърли. Не мога да ви опиша какво е да те отхвърли ПОВТОРНО човекът, който ти е дал живот.
Ивпаднах в тежка депресия.
Месец по-късно разбрах, че съм бременна от приятеля си, с когото мислех да се разделям, защото не се чувствам добре.
Моля ви, не ме упреквайте. Направих грешка, да. Той ми беше казал, че не иска второ дете (има дете от предишната си връзка).
Въпреки това решихме да останем заедно и да гледаме детето си. Да, ама обстановката е тегава, той е много труден. Снощи се скарахме жестоко и аз нямам къде да ида бременна. През повечето време гледам да съм спокойна заради бебето, но невинаги се получава. В момента наистина не знам какво да правя. Не съм спала цяла нощ, нямам сили да мръдна от леглото, а той се държи ужасно.
Родителите ми (осиновителите) са далеч от мен и са възрастни хора.
В общи линии, трябва да се справя сама, но съм отчаяна и без изход. Сърце не ми дава да се самоубия заради детето, но истината е, че не виждам изход и се чувствам в пълна безизходица и непрогледен мрак.
