Не знам къде да отида, искам да умра

  • 14 202
  • 303
# 60
Умирам от страх за бебето.
През по-голямата част от времето успявам да се контролирам и да съм спокойна. Но в ето такива моменти наистина много плача и страдам.
Така че ви моля да не ми вменявате вина по отношение на детето. Аз достатъчно я изпитвам. Правя каквото мога.
И се опасявам, че и двамата с приятеля ме сме чувствителни и сме в депресия.
Виж целия пост
# 61
А , ние сме ти виновни сега. Това ако не е пързалка ...
Виж целия пост
# 62
Тогава се хващате за ръчичка и бегом към най-близкия психиатър.
Депресията е болест и се лекува от лекари специалисти.
Виж целия пост
# 63
Не е пързалка.
А така би ми се искало да е.
Виж целия пост
# 64
Голяма драма, че не се е наспал. Айде сега, ами бебето като се появи?
Според мен си направила голяма грешка и тя е да търсиш биологичната си майка. Сега правиш драма от това. Изобщо нямаш чак толкова проблеми. Всъщност имаш и те са с човека, баща на детето ти.
Като цяло обаче виждам че всички сте здрави, живи и наистина правиш от мухата слон.
Аз пък цял живот не познавам баща си. И какво от това. Отхвърлил ме е още като бебе, не ме е потърсил повече от 40 години, че и една кирлива издръжка не плащаше едно време. И сега какво, да седна да се терзая, че някакъв си не ме иска? Че и ме е обезнаследил тотално, да не би да наследя панелката му в блока. Баш, имам си по-важни цели в живота. И две деца, които на мен и баща си чакат.
Много чувствителни сте станали младите. Я да нямате ток и да се чудите с кои точно стотинки да си платите хляба, ще видите тогава проблеми.
Седни си поговори с бащата на детето ти и му кажи пет приказки на кръст, да се взема в ръце и той, а ти два пъти. Ще се кахъриш за някаква си там, дето едно копче не ти е дала, че чак и ще се самоубиваш. Дете ще имаш, отговорност ще носиш за него. Сама или с бащата, трябва да решите заедно.
Виж целия пост
# 65
На мен постовете продължават да ми звучат като заучени фрази от розови романи. "Къде да дяна цялата болка", ти сериозно ли?!
Виж целия пост
# 66
Може така да Ви звучат, защото това е начинът ми на изразяване.
Не сме еднакви, нали?
Това си ми е стил.
Виж целия пост
# 67
Ако не е пързалка какво се цели с подължаване на дискусията ?
Виж целия пост
# 68
Ох, това същото дебелокожо и студено говедо ли е, за което само преди няколко месеца си писала следното:

С приятеля ми сме заедно от една година.
Преди това години наред бяхме приятели. Сега живеем заедно. Той е мил, деликатен, грижовен човек. За пръв път някой няма проблем с тъгата ми, когато се появи - изслушва ме, съчувства, опитва се да помогне, винаги ме защитава. Никой на никого не повишава тон, няма обиди и други гадории.
Нежен, откровен - такъв, какъвто винаги съм си мислела, че е, защото го познавам от 15 години.


Ако случайно не си трол, в което силно се съмнявам, хвърляйки един поглед на темите, които си пускала, то имаш спешна нужда от адекватно лечение.
Виж целия пост
# 69
Да, същият човек е.
И не, не съм трол - не разбирам какво ви навежда на мисълта, че съм.
Какво лечение имате предвид?
Вероятно сте права всъщност, защото наистина не се чувствам на себе си.
Виж целия пост
# 70
Да, същият човек е.
И не, не съм трол - не разбирам какво ви навежда на мисълта, че съм.
Какво лечение имате предвид?
Вероятно сте права всъщност, защото наистина не се чувствам на себе си.

В тежка депресия си. Няма проблем с приятеля ти. Болна си. Имаш нужда от лечение и то спешно. Предродилната депресия е опасна, като всяка друга.

Когато нито родители, нито партньор, нито обкръжение не виждат проблем, който за тебе съществува, вероятно наистина няма проблем, но поради ред причини си въобразявам, че проблем има.

Добре е да споделиш какво те мъчи в женската консултация.
Виж целия пост
# 71
Отстрани наистина се вижда по-добре, така че предполагам, сте права.
Но как да нямам проблем с приятеля ми? Той не би ли следвало да ме подкрепя в тази тежка за мен ситуация?
Виж целия пост
# 72
И какво му е тежкото на ситуацията и за какво да те подкрепя точно?
Виж целия пост
# 73
Отстрани наистина се вижда по-добре, така че предполагам, сте права.
Но как да нямам проблем с приятеля ми? Той не би ли следвало да ме подкрепя в тази тежка за мен ситуация?

Сериозно ли питаш защо темата ти звучи като пързалка, след като през 2-3 поста си противоречиш? Казваш, че сте решили да останете заедно само заради детето и веднага след това - че си нещастна, защото не те бил обичал. Последно?
Виж целия пост
# 74
Аз не разбрах коя ти е тежката ситуация.
Млада, здрава, бременна.
Някои ни деца могат да имат, инвалиди, и да не изброявам.
Затръшкала се нашата, че тоз не се е на спал и й вдига гири.
Я малко по сериозно.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия