Най-приятна и най-просташка ТВ РЕКЛАМА - тема 22

– Пичове, много време я мъчим тази реклама. Дайте да разпишем нещо с жена по бански и да си ходим. Сексът продава. Плюс това забравяте нещо много важно.
– Какво?
– Гаджето ми има рожден ден и сме буукнали супер якото Airbnb в Стария град в Пловдив. Всички мене чакат.
– Добре бе, бате. Това със секса не е ли тъпо в случая?
– Защо да е тъпо?
– Защото клиентът ни произвежда мултивитамини за деца.
– Оф, стига сте робували на предразсъдъци.
– Не робуваме на предразсъдъци, а на Наказателния кодекс.
– Подай ми един маркер... Значи, представете си детска площадка. Две момченца се преструват, че се понасят, защото родителите им са семейни приятели. В този момент покрай тях минава брутална мацка с голямо декол-те, гоним Моника Белучи в „Малена“. Общ план на сополанковците, крупен на майката, която им се усмихва, американски на едно от момчетата как зяпа с отворена уста и изпуска топка сладолед на земята – това никъде не е правено – и накрая, бам, варио към циците! После едно от децата, русото, защото русите хора са по-привлекателни и по-амбициозни, вади дражето с мултивитамини, пичката ахва и двамата отпрашват към Банско. Чиста работа.
– Ти съвсем изплиска, ще стане страшен скандал?! И клиентът, и ние ще отнесем здрав хейт.
– Копеле, ти все едно падаш от Марс. Няма лоша реклама! Нали се сещаш, че всички – деца, родители, учители, сайтове, телевизии – ще говорят за този продукт. Ще тръгнат дискусии в сутрешните блокове, гневни майки ще горят камари от мултивитамини пред Парламента, Мис Тигрова ще пусне стори, майката от клипа ще влезе в риалити или поне ще запише песен с известен рапър. Ако ни пратят 10-20 съдебни иска, още по-добре. Важното е да се вдига шум.
– Хубаво, а как виждаш радиоспота?
– Ти все едно от вчера си копирайтър. 95 процента от рекламите по българските радиа са едни и същи – еротичен женски глас описва нещо, което в началото звучи като вибратор, по средата си казваш „няма какво друго да е освен вибратор“, но накрая никога не е вибратор. Спомняш си, че миналата година нашата агенция спечели 16 статуетки „Златен кейл“ с копито на Емо: „Мощ и нежност, събрани в едно. Той е тук, за да задоволи всяка ваша нужда. Просто натиснете копчето, затворете очи и го оставете да си свърши работата... Купете вашия инверторен климатик от „Техно Микс“ сега“.
– Не знам. Все си мисля, че ни трябва нещо по-оригинално.
– Мани го това. Всичко готино на този свят вече е измислено, въпросът е как ще го откраднеш. Ти наистина ли вярваш, че ще направиш по-добро видео примерно от Бийонсе? Жената е наела топпрофесионалисти, които бачкат цяла година, а не почиват три месеца на „Градина“, и им е броила една торба с пари. Кой си ти, че да пренебрегваш труда им? Влизаш в YouTube, снимаш го същото, само че за два лева, и така им отдаваш уважение. Пък то пак има креативност. Трябва да смениш дивите животни с плюшени, да измислиш как да разсееш публиката от факта, че певицата грам не може да пее, и да решиш къде да вкараш гайдите. Защото, пич, истината е, че много хора не се кефят на гайди, но се страхуват да го кажат на глас, за да не излезе, че мразят родината си.
– Други гениални идеи?
– Леле, как ме дразниш. Ще карам като луд до Пловдив заради теб. Имам още една хрумка: песничка.
– Песничка?
– Да бе, брат, песничка. Ще платим на аниматор да ни направи някакво гадно животно, например жълт бобър с мокасини, тупе на главата и слънчеви очила, и сме готови.
– Звучи ми като животно, от което децата ще сънуват кошмари.
– Не се казва „животно, от което децата ще сънуват кошмари“, а „запомнящо се животно“ или „животно, което улавя пулса на времето и сим-волизира правото на всеки човек да бъде различен“. Ама ти наистина си забравил как се правят реклами.
– А за текста помислил ли си?
– К’во да му мисля, той е ясен:
Името на витамините х16
На-на-на-на!
Името на витамините х16
Ля-ля-ля-ля!
– Не знам, звучи ми доста дразнещо.
– Е, нали това е целта! Да ти се набие мелодията в главата и да не можеш да я изкараш оттам. Нужно ли е да давам пример...
– Копеле, спри! Ако имаш поне малко човечност, спри!
– Всяка...
– Умолявам те, не го прави!
– ...нощ...
– Неее!
– ...в съня му ще идваш, Джалмааааа! Спомен-рана ти ще му бъдеш, Джалмааааа!
– Отвратителен си. Сега всички ще си я тананикаме цяла седмица, а аз утре съм на погребение. Да беше изпял нещо старо на Графа.
– Окей, банда, имаме ли го? Мога ли да тръгвам?
– Чакай още малко. Не ви ли се иска да направим нещо иновативно? Реклама, която като видиш по телевизията, да си кажеш „уау“?
– Добре, но това е наистина последното ми предложение. Предупреж-давам, че може да ви се стори леко откачено. По-добре пийнете вода... Така. Взимаме безумно красива и тънка като струна манекенка, с която никоя средностатистическа българска майка няма да се асоциира. Слагаме я на пода в детска стая и пускаме в краката ѝ кротко да си играе двегодишно момченце. Преди това, разбира се, трябва да го упоим. В копито ще вкараме нестан-дартни изрази като „динамично ежедневие“, „най-добрата грижа за моето дете“ и „сблъсквам се с различни предизвикателства“. Накрая в кадъра влиза и лабрадор.
– Страшен си бе, момче! Знаех си, че ако те провокирам, от тази глава ще потече медец! Браво! Трябва отсега да освободим място за новите статуетки „Златен кейл“.
– Буенас ночес, амигос. Батко отива да пийне. А, още нещо, преди да тръгна...
– Не!
– Циганин как обича, зная, но още знам, циганин как страда, щом остане сам!