Какво би ви накарало да се разведете?

  • 39 664
  • 984
# 510
Здравейте, според вас кога е добре да се борим за отношенията си и кога е добре да се откажем...

Мислех си, че когато види, че не се отказвам така лесно от любовта ни, ще се успокои и ще бъдем добре, но явно съм в грешка.

Някои така търпят системен побой, изневери и всякви други простотии. Изключително погрешна стратегия и начин на поведение в ситуацията. Връзката ви е токсична, или твоя човек не те обича достатъчно ( по скоро не може да те понася) или самият човек е токсичен. Има една тема - невъзможните хора в живота ни, чети от нея, може да го познаеш там. Не е трябвало да бързаш с бебето, но вече е факт. Вместо да му се молиш следващия път, пращай го на майната му, ако проявиш твърдост и види, че не му минават сръдните пред тебе, по- може да имаш някакъв успех с него
Виж целия пост
# 511
Дискутираме, ако не ти е интересно, знаеш къде е вратата.

Дали ни интересуват сексовете на хората? Не.
Виж целия пост
# 512
[quote author=rf22 l

Дамм... и аз това си мисля. С бебето не е било избързваме, две години го чакахме да се случи, а и грам не съжалявам, че си имам детенце.
Ако го игнорирам, лошо. Ако се правя, че нищо не се е случило, пак лошо. Просто ще ми събере багажа...
Просто грешката е в мен, че някъде по пътя загубих себе си. И всеки път се чувствам виновна и се обвинявам.
Като да речем, като баща е страхотен, но ако наистина н е изпитва любов към мен, а именно - непоносимост?!
Просто смятам, че има страх, че ще се привърже към детето, на мен в един момент ще ми писне от някое недоразбиртелство и ще си тръгна, аз ще си имам детето, а той ще страда...
Виж целия пост
# 513
Скрит текст:
[quote author=rf22 l

Дамм... и аз това си мисля. С бебето не е било избързваме, две години го чакахме да се случи, а и грам не съжалявам, че си имам детенце.
Ако го игнорирам, лошо. Ако се правя, че нищо не се е случило, пак лошо. Просто ще ми събере багажа...
Просто грешката е в мен, че някъде по пътя загубих себе си. И всеки път се чувствам виновна и се обвинявам.
Като да речем, като баща е страхотен, но ако наистина н е изпитва любов към мен, а именно - непоносимост?!
Просто смятам, че има страх, че ще се привърже към детето, на мен в един момент ще ми писне от някое недоразбиртелство и ще си тръгна, аз ще си имам детето, а той ще страда...
Той има страх, че ще се привърже към неговото дете?
Виж целия пост
# 514
Доста те е завъртял този. И те манипулира яко до степен, че го оправдаваш дори с абсурдни оправдания.
Виж целия пост
# 515
Върни се към себе си. Сложи граници.
Не го оставяй през сръдни и цупни да манипулира и постига своето.
Знам, не е лесно. Но веднъж отприщиш ли се да можеш да го правиш – да си изказваш желанията открито и да не изпитваш чувство за вина от всяка цупня, става после много по-лесно и ще забележиш, че работи.
Виж целия пост
# 516
 "аз ще си имам детето, а той ще страда." И той ще си има детето. Негово си е. И няма да страда, може и купон да направи така като гледам как му е домиляло за семейството.
Виж целия пост
# 517

Мислех си, че когато види, че не се отказвам така лесно от любовта ни, ще се успокои и ще бъдем добре, но явно съм в грешка.
Напротив, той се е успокоил и сега всеки път като има нещо знае какво да прави, за да те накара да го успокояваш и да му се молиш да остане. Всичко е точно.
Виж целия пост
# 518
Когато има деца е много трудно човек да си тръгне. Особено жена. Ако няма и кой да й помага - съвсем. Лошото тук е, че тя си мисли, че го обича, а всъщност се е панирала сакън да не я изостави.
Моят съвет към авторката е да се опита да не показва толкова емоции и да се превърне в темерут. С такива мъже трябва да съумее да обърне палачинката и да го смачка. И после ще й е много лесно да си тръгне.
Виж целия пост
# 519
Не толкова да не я изостави, колкото да не я изгони. Има голяма разлика.
А защо се е оставила в положение да е на косъм от изгонване (предполагам и да няма къде да отиде), не знам, но не бива така.
Виж целия пост
# 520
Не толкова да не я изостави, колкото да не я изгони. Има голяма разлика.
А защо се е оставила в положение да е на косъм от изгонване (предполагам и да няма къде да отиде), не знам, но не бива така.
Е, как защо? Още от първия и пост се вижда, че е женена за инфантилен манипулативен тип и той вече я е дресирал. Дори не се тревожи за себе си, а той как ще страда като си няма никого. Нормален човек знае, че хората не се имат, те се обичат. Той ще има дете ако го обича, това не е играчка.
Та, промиване на мозък, стокхолмски синдром и прочее виждам аз тук. Случват се такива неща. Само не знам как ще се измъкне, че и най-печените от такива схеми излизат трудно и децата го отнасят, дори майките да се измъкнат.
Виж целия пост
# 521
Да я изгони е страха, което ме навежда на мисълта, че няма къде да иде.
Виж целия пост
# 522
Абе, не съм много сигурна доколко проблемът е в промиване на мозък от негова страна, доколко е нещо друго...
Започне ли някой да се хвали колко много се бори за връзката си (направо си представям някакви пехливански борби), започва да ми примигва червената лампа. А и хвърлих едно око на старите ѝ постове...
Виж целия пост
# 523
Абе, не съм много сигурна доколко проблемът е в промиване на мозък от негова страна, доколко е нещо друго...
Започне ли някой да се хвали колко много се бори за връзката си (направо си представям някакви пехливански борби), започва да ми примигва червената лампа. А и хвърлих едно око на старите ѝ постове...
Може, не съм я срещала. Най-щастливите връзки между патологиите са на мъж нарцисист и жена бордърлайн. Той бяга, тя го гони, той бездънна яма за внимание, тя водопад от страх да не я изоставят. Горките деца, дет се вика, иначе такава двойка отстрани изглежда ад, но за тях си е супер. Та права си, тръгне ли човек да се бори и да се тупа в гърдите това не говори добре и за него, но може пък да са се намерили.
Виж целия пост
# 524
Накратко, как виждам аз нещата..., имаме скарвания, които аз не мога да конкретизирам, просто аз казвам нещо грешно, а от там следва реакция или мълчание, след което просто затъваме в някакво неразбиране.
Какво точно означва това? Казала си нещо грешно с мисълта, че е грешно. Или после си осъзнала, че е грешно.
Да не би да имаш в предвид "обидно" вместо "грешно".
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия