За пореден път мама дрешките брои, кога ли ЯНУАРЧЕ ще се появи Тема 5

На 22.12 отидох за преглед, но докторите пак не бяха доволни от стойността на кръвната захар. Казаха нещо за увеличено количество околоплодни води, бебе над 4 кг. и след един разговор с главния лекар ми бяха предложени 3 варианта. Индуцирано раждане веднага, по изключение в 38 седмица, индуцирано раждане след Коледните празници или предвиденото секцио на 3.01. Реших се на раждане веднага, прибрах се у нас, достегнах чантата и изпълнена с вълнение се понесох пак към болницата.

Сложиха ми катетър с балон (механично средство за предизвикване на раждане). Искаха да избегнат медикаментозно предизвикване, защото ги гонеше голям страх да не ми докарат руптура на матката с твърде силни контракции. На следващата сутрин ми изтекоха частично водите и бях с 2-3 см. разкритие. И после ... нищо. Два дни се мъкнах из болницата в това състояние, накрая започнаха да ми дават медикаменти (хапчета). 1, 2, 3, 5 ... нищо. На Бъдни вечер една дула ми направи масаж на шийката на матката, останалите води изтекоха и започнаха силните контракции.

Винаги съм си мислела, че имам висок праг на болка и че ще си дишам през контракциите като пич, но в един момент молех за помощ и за упойка. Лекарите с епидуралната обаче се забавиха доста, аз бързо напредвах и вече бях с пълно разкритие като дойдоха да ми я сложат. Окей, значи просто ще ми облекчи напъването, казах си. Но не се получаваше, както трябва. Аз заспивах между контракциите и вече не усещах този напън долу, както трябва. Дай окситоцин! С него пък почна да ме боли, все едно упойка не ми е слагана и пак грешно - болки в кръста отзад, като прищипан нерв и горене отпред като менструална болка. Към 4 часа сутринта, 6 часа след началото на силните контракции, при прегледа установиха, че главата на бебето лежи грешно, той не се е завъртял в таза при изгонващите контракции, а е заседнал с главата в таза ми. (35.5 см обиколка на главата). Желанието ми за естествено раждане се оказа неосъществимо, аз бях на предела на силите си и се съгласих за секцио.

И така, в 4:21 сутринта иззад завесата чух едно нежно мрякане и се запознах със сина си, 3820 гр. при прогнози малко над 4050 гр. 55 см.

Макар да знам от лекарите, че е нямало как да родя нормално, чувствам се някак виновна и тъжна, че никога няма да изживея това (заради моята възраст и вече втори разрез на матката, нито имам време, нито някой би ме оставил). Знам, че не е рационално, но ...

Мъжът ми беше с мен през цялото време, но и той от един момент нататък заспиваше до мен на стола. Но се радвам, че споделихме този момент.