КГБ = Клуб на Готините Баби - 210

       

Обещах, че ще покажа панделката. Качвам я от телефона и не знам какво се получава.

Каня ви на винце! Както съм загрята от народните танци е и с вода може да утоля жаждата, че тия дни едни киселини ме мъчат. Уж се измарям и ходя по много а килиграмите ми растат-сигурно кантара не е наред.
 Алфея справила си се отлично с панделката.
Айша сполучи ли с хляба ? Поне ти като си го направиш/хлебопекарната де/ няма консерванти и не мухлясва.
Да пожелая хубава вечер!

Алфея, добре е панделката. Дано момата я изтърпи.
Аз ги скубех с цели кичури. Не исках да ми се клати такова чудо на главата.

Браво, АЛФЕЯ!!! Чудесна си я направила. Представям си я малката кукличка с панделка в косичката. Дано само да я търпи. Сложи я и после ще кажеш дали я приема.
ЯЖКЕ, радвам ти се, когато ни навестиш в дядовата ръкавичка. Как ти е ходовата част? Зарастват ли раничките? Как са внуците с математиката? Късметлии са те с такава баба! Твоя съученик се оправдава, че не може да обяснява, та затова не се занимава с внучките. Сетих се, че когато в класовете учихме за ъгли и седнах татко да ми обяснява - кой ъгъл е прав, кой е тъп. кой е остър. Той обяснява, аз гледам и не схващам. Така няколко пъти, докато накрая търпението му се изчерпа. Хвърли молива и триъгълника и заяви, че някои деца са по-тъпи и от най-тъпия ъгъл. С това приключиха заниманията. И до ден днешен съм на Ви с математиката и другите й сродни предмети. Благодаря за присъдената награда! Можеш да ми присъдиш значка и за таксиметров шофьор!
ДИДИМИТИ, заслужаваш похвала, че упорито ходиш на танци. Давай винцето, като си рекла. А наздраве!
ПИПИЛОТА, ще имаме предвид да се съберем в дни, когато си в София.
ДЕБОРАНА, за теб днес е чувала с прегръдките.
АЙША, не бързай да се отказваш. Пробвай още. Не може да не може. Все веднъж ще стане.
За днес имахме лозови сърми и познайте дали останаха за вечеря. Ами не останаха. Та направих нещо, дето го бях забравила - запържих пилешки хапки от бялото месо, добавих топено сирене и копър, изпържих картофки и стана вечеря за чудо и приказ, както каза гаджето.
Хайде, стига за сега. Тази вечер рано ще лягам.
АЙША, изпревари ме на портата. Нищо, давам път на младите.
Лека нощ, красавици!

Алфея, сега има едни малки корделки със зашита ластичка. Много са удобни. Добре си направила панделката, но явно лентата е била доста дълга. Целта е да се сгъне на 5 - 4 отстрани и 1 - отгоре.Всъщност може и на повече. Ще пусна една снимка Там, че тук не мога

Привет!  
Никога не съм си харесвала името, може би защото имам братовчедка две години по-голяма от мен кръстена на същата ни баба, на нея в къщи и в махалата казваха Голямото Танчи, а на мене Малкото Танчи.
Но най-много си го намразих в гимназията. Преподавателя ни по литература, много го харесвах, преподаваше ни толкова интересно и увлекателно, че забравях че съм в час. Беше пенсионер, имаше много спомени, бил съученик на Вапцаров в Моторното у-ще, хубав белокос мъж, с бял мустак, приличаше на д-р Петър Берон на снимка, на десетолевката е малко страшничък.
Та този учител като ни преподаваше спомена, че повестта "Изгубена Станка" от Ил.Блъсков била драматизирана, играела се не само в България, но и в чужбина. Преведена била на не знам колко си езика, а на френски заглавието било "Станка Пердю"!
Леле-мале! И момчета и момичета ми се подиграваха, а аз ревях ли, ревях!  
Е, как да си харесвам името!
Веднъж учителя ме видя че плача, сигурно съм била в 9-ти клас и ме попита защо, като му казах се засмя и ме успокояваше, че автора предпочел моето име, а не Снежана или Виолета, защото било българско и значело "да стои, да остане", това си спомням.
Не че започнах да го харесвам, но по друго си е, като узнаеш че с името си си влязъл "в драматургията"!  
Е, за баба си не разказах спомени, но пък за учителя си другаря Янев , дано да ви е било интересно и весело.
Погледнете една десетолевка!

Уж щях да лягам рано, че днес се изморих от шетане, пък то пак ОКЪСНЯХ!
Вчера след обяд излизах с една приятелка, ходихме насам-натам, хапнахме в заведение и днес работата ми дойде много- сменях чаршафи, пуснах пералня, прахосмукачка, простирах, правих пататник и крем карамел.....
Работна Станка, не Станка пердю!  

Лека!  

Привет девойки, не помня дали се разписах за тази година, но гледам вие яко сте напреднали с материала, вече 19 стр сте изписали. Още малко ще ида в ъгъла да се срамувам, но първо да се изява
Гледам теми сте засегнали, четох на диагонал, но хлебопекарни, панделки, имена и математиката сте споменали.
За хлебопекарната, бях се запалила, купих, един път опитахме, стана нещо като топка за самоотбрана и се отказахме. Седи си така, заема място и толкова. Дали пък да не и дадем нов шанс?

Панделките си ги спомням от моето време, когато щерката се роди, вече никой не ги ползваше. Но нали модата се върти, винаги нещо с връща.

Името си никога не съм харесвала, особен принос има учителката от отделенията, с това я помня, не с друго.

Математиката, тя ми е слабостта.
 Също благодарение на една неврастеничка, стара мома, още си я представям слаба, с изпито бледо лице и остър нос. Имахме в класа двама "оставачи", може би с две години по големи от нас и те я подлудяваха.А тя вече на предела на нервите си, един ден както държеше (спомняте ли си даскалите ползваха едни дървени големи триъгълници), вече незнаеща къде се намира запокити въпросния триъгълник към тях, а той премина на милиметри от лицето ми, аз седях на чина зад тях. Още изтръпвам като си го спомня този момент.От тогава май нещо ми щракна в мозъка и ни приема, ни предава на тема мтемтика.Во век и веков..

В тази връзка, да ви усмихна с една смешка, която преведох и пуснах във фейса:
Девойка влиза в казино и иска да заложи голяма сума на едно число.
- 22.
- Госпожице, това не е разумно.
- 22.
Пада се 22.
- Всичко отново на 22.
- Госпожице, ще загубите всичко!
- 22.
Отново се пада 22.
- Всичко пак на 22.
- Госпожице, това е направо самоубийство!
- 22.
И отново топчето спира на 22! Крупието е шашнато:
- Госпожице, откъде разбрахте?
- Всичко е много просто: Аз пристигнах днес със самолет Боинг 777, номерът на билета ми беше 777, возих се до хотела с такси с номер 777, в хотела ми дадоха стая 777, когато се разхождах по улицата видях вашето казино със светещи три седмици. Тогава разбрах, че е настъпил моят час, събрах трите седмици и се получи 22.

Хубав и ползотворен ден ви желая, мили девойки

Добро ютро!


Като стана въпрос за панделките - понеже и защото имам лоши спомени от моето детство, щерките ми бяха с къси коси, докато не започнаха сами да си ги мият, сушат и решат. Та хич не са ми трябвали панделки. Но внучката ми е с много дълга коса и като една "отговорна" баба направих две ефирни тюлени панделки, да не са й тежки, само и само да ги носи. Ми!!! Носи ги точно колкото за снимка и пак развя косите. Сега и не знам къде съм ги забутала.
Като /ако/ ги намеря, ще и покажа.

Успешен и спокоен ден на всички!

Честит Антоновден! Честита да е Тони! ( Тя вече наближава Варна и утре лети). Честити да са всички именици в семействата!

Добро утро на Антоновден!
Честити, живи и здрави да са имениците!
Отдавна се каня да кача снимката и се радвам, че ви харесва творението ми.
Малката се роди с доста дълга коса и от рано, може би от годинка я връзваме на опашки. Няма проблеми, харесва панделки и фибички. Не понася коса в очите, затова сме нон стоп вързани, седи мирна докато сресваме и връзваме.
Аз харесвах пандели и кордели и носех когато не бях остригана. Сама ходех при бръснаря да ме постригва на "калипсо", няма да го забравя. На село нямаше фризьорка. На 6 години бях като ме остригаха за първи път, сестра ми ме беше оскубала и разревала като ме сресваше. Колкото до името и аз не го харесвах, предпочитах негово производно. След толкова много години сина ми кръсти внучката със същото производно, без разбира се да знае.
Янче, вярно лентата беше дълга и може би трябваше да я направя на по-малко сгъвки, но това е учебно. Поръчах на снахата да купи каквито корделки иска на цвят и материя.
Кари, хубав виц!
Това го пиша 2 часа, сега отивам да беля ябълка.

Добър ден! Минавам набързо, че всеки момент трябва да посрещна внучката от училище, а вън на газовия варя последното кисело зеле в 5 буркана. Станаха общо 36. Ще има  и за другата зима.
Като малка съм носила панделка  отгоре на "пленче" ( малка плитка),после не. Внучката не иска дори да я среша, а за панделки изобщо и не помисля.
За моите баби. Тази,на която съм кръстена , макар и видоизменено помня как ми дваше бонбони "Детска радост", но не цялото пликче, а няколко, за да има и за друг път. Бях най-малкото ѝ внуче, но тя живееше със стрина ми и чичо ми. После чичо бе убит от мълния и тя отиде в Пазарджик  при трите ми лели по тяхно настояване. Като ученичка живях с нея у леля около година и половина.  Там все ме проверяваше дали уча или спя.  Там и почина на 86 г..
Другата ми баба по майчина линия ме е гледала като бебе на 1 -2 г. Като поотраснах ме съветваше като мина покрай възрастен човек да го поздравя   "Няма да те заболят устата",казваше тя. Така и правя до ден днешен като срещна из квартала хора.  Другото, което ми казваше е да се пременям като тръгна някъде., До скоро го правех, а сега ставам все по- небрежна, което не е добре. Признак на остаряване. На тази ми баба повече помагах като пораснах, защотто живееха на село сами с дядо ми. Имах три вуйни, но едната в София, другата в Пазарджик, а третата  мърлява та и своята къща не  чистеше, та какво остава на баба ми.  Ние с майка  им чистехме и помагахме. После дядо умря, а баба дойде да живее у нас. Живя до 92 г. .Да почиват в мир и двете ми баби! Кротки и трудолюбиви селски жени, но с  мъдрости ценности.

За днес толкова. Почва ми смяната. От утре до сряда тук е обявена грипна ваканция.
На всички вас лежерен следобед и приятна вечер.

А добър ден! Прочетохте ли, че Милка е в България. Организират среща в четвъртък.
Тану, благодаря за кафето! Днес се излежавах.
Кари при Вас спокойно ли е? За топлото знам, че е готино. Още не сме видяли зима а навличането с дрехи вече взе да ми тежи.
Която от Вас отиде на среща специални поздрави!
Приятен следобед!

Здравейте, момичета!
Не мислех да пиша, но се оказа, че има поводи.
Първо, честит Антоновден! Да е здрава ТОНИ, да кръстосва Европата, да се връща жива и здрава и у нас, по хубави поводи!
Второ. Днес говорих половин час с ЯЖКА. Тя нали писа тия дни, та за здравословното й състояние не сме говорили, но се похвали, че плете елек на щерчицата си. Ще бъде нещо много фръц. Радвам й се, че духом е добре. Тя пък се радва, че темата ни е живнала, че материал за четене има достатъчно. Освен учителка по математика на внуците е започнала да  "преподава" история и география. Разбира се усилията й са възнаградени. И двамата се надпреварват да носят шестици.
Трето. Преди малко говорих с ВАЖНАТА КЛЕЧИЦА. Вече са в голямото село. Подрежда си багажа и каза, че има много работа, та няма да може да пише днес и утре. Упълномощи ме мен. Тези дни ще си направи програмата. Смята, че във вторник - 24. януари. можем да се срещнем. Все пак ще го оповестим в петък окончателно. Имате ли някакви желания и предложения или да си караме както си знаем, по нашенски? Да открием Новата година със среща при Дядото.
ТАНУ, още сутринта си взех от твоето кафе, но нямах време дори да благодаря. Е, правя го сега.
ЯНЕ, като се чуеш с ТОНИ, предай й поздравленията, макар и със закъснение.
АЛФЕЯ, и аз носех панделки до трети клас. Такава беше тогава модната линия. После си отрязах косата и това си беше. Щерката също ходеше с панделки. Майка ми ми изпращаше от Москва. Не мога да изброя колко много бяха, коя от коя по-красива. При внучките не се получи. При тях модната линия вече беше друга.
ГРЕТИ, сигурно ти е приятно да си спомняш това, на  което са те учили бабите ти. Покрай празниците май зарязахме темата за спомените с нашите баби и дядовци. Хайде, момичета, съживете тези спомени.
Не мислех да пиша, а то взе, че стана роман.
Лека и спокойна нощ. Живи здрави, до утре - нов ден, нов късмет!

То за бабите и дядовците мога да пиша роман. Софийската ми баба, която беше вдовица от млада,  през лятото живееше на вилата, в едно село, което сега е Столична община. Та ходихме там отвреме на време с братовчедка ми и със сестра ми. Спомням си, че баба ми винаги имаше лукчета с една шарена дървена кутия. Даваше ни по едно на ден. Ние пък правихме редовно концерти на нея и сестра и, която живееше в съседната къща. Пеехме с дезодоранти в ръка и танцувахме. Другата баба нямаше нямаше хладилник и помня как си пържеше по 1 кило кайма на кюфтета и ги слагаш в нашия хладилник.  Не се сещаше да ни почерпи, а на мен ми течаща лигите, въпреки че бях най-злоядото дете. Веднъж на Великден ни пратиха до магазина с братовчедка ми да купим козунак. Даваха по един. Ние съответно хванали в ръце по козунак, вървейки към къщи със сладки приказки не усетих ме как сме преполовили козунаците. Като се прибрахме се направихме на хитри и им ги подаваме с неизядената страна, но пак отнесохме караницата.
Другия път ще разкажа и за другите баба и дядо.
И понеже е сутрин вече а аз съм последната писала, добавям тук в поста.
Пия си кафето на свещи. Заради силния южен вятър тока спря. Добре, че си направих преди това кафето. Не си изгладих приготвените дрехи, та явно ще сменям тоалета за днес.
Интересна е идеята да споделяме спомени. Тази идея се върти от около месец, но нещо нямаше широк отзив. Добре, че се включи Дени със спомена за госпожата с триъгълника, та да започнем пак. Дени, само едно ми е интересно(то важи до голяма ттепен и за мен, защото и на мен математиката не ми беше от любимите предмети)как цял живот се занимавам с цифри, а помня че ти също. Съдба, какво да се прави.
Желая спокоен ден на всички.

Добро утро! Хайде на кафе докато е топличко. Честити да са всички Насита- здрави и щастливи!
Имаме си и рожденичка в темата - АЙША! Порастваш момиче с една година-все по-мъдра да ставаш и много срещи с дечицата да имаш!
И при нас задуха яко а днес се очакват високи температури и ми е ден за навъртане на километри. Дано се преборя.
По повод математиката и аз не я обичах. В гимназията имахме учителка млада и модерна, но истерична-като вземеше да ни замерва с тебешири-стой та гледай. Имаше периоди в които с удоволствие решавах задачите и при едно такова доброволно излизане на дъската и скоростно решанане на задачата вместо да ме похвали като ми кресна с все сила, че не можела да разбере правописа ми 8 ли е или в - взе ми акъла и от тогава не се натисках да излизам на дъската. СПОМЕНИ...
ПРИЯТЕН ДЕН МОМИЧЕТА!!!