За бабите и дядовците. Майката на татко, на която съм кръстена, е работила само на младини. Стоеше си в къщи и готвеше. А после ходеше по гости. Дядо беше душичка. Цял живот работеше. Сутрин баба му приготвяше торбичка с 2 - 3 филии хляб, малко сиренце и лук. След това заколваше някое пиле и си правеше разкошен обяд. Беше си доста проклета. Сутрин ме събуждаше с вик в 6 : Яноо, ставай вече! Я слънцето от кога е изгряло!... Или ще ме пусне на кино и след 20 - 30 минути влиза в киното с вик : Къде си мъри? Какво правиш в това тъмното?.. Идеше ми да потъна в земята. Всяка неделя дядо палеше пещта, а баба приготвяше десетина тави с питки, баници ( млинове) и курабии. Това бяха най - хубавите дни. От малка ме учеше да готвя, да тъка и преда. И можех. Не че сега мога ( освен готвенето). Обичах я по свой начин, но повече обичах дядо. Той беше тих човек и никога не повишаваше глас. Свиреше на гъдулка и ни учеше да играем ръченица. Обичаше да си пийва и правехме договор : Аз няма да казвам на баба, че е слизал в мазето, а той - че съм бъркала в захарницата! За тях мога да разказвам още много, но стига за сега. И за другата баба друг път.
Честита да е Айша с една лунна торта, да грее в нощта и тя си знае нататък какво да прави. Тя е човекът ни ,дето знае всичко!











.



