🎥 Всичко за филмите: Гледах! Искам да споделя! Ревюта, премиери, новини...LIX 🎬

Аз пък не го оценявам отрицателно - след като законът не може да го накара насила и той не иска, трябва да го оставят намира.
Джеки Чан също отказва да има какъвто и да е контакт с незаконната си дъщеря. Според мен, това е правилният подход в такава ситуация, а не като някои наши актьори (сещам се за ситуацията с Ирен Кривошиева - подобно поведение не трябва да се насърчава, но всеки сам си решава).

Жена държи целия кораб в ред и под контрол, докато слабият Капитан не може себе си да обслужи, неже ли да бъде капитан. Зам. Капитанът - пасивен.
После в трета част как тотално обърнаха ролите. Жената подсигурява храната и огъня, тя е шефа и в замяна търси единственото, което може да предложи мъжът, нали.
Мъжете бяха представени като пасивни и незагрижени за нищо. Те лежаха безучастно на плажа и я гледаха как лови риба! Дори не се замислиха, че могат и те да се научат, да станат независими...
Жената отива сама да разследва непознат остров, друга жена предлага да дойде с нея. Точка. Алоу, мъжете?
Относно края, интересно ми е как го тълкувате?
Бяга ли Карл, за да възвърне своята мъжественост, спасявайки Яя от смърт?
Какво си помисли капитанката, когато вдигна камъка и чу предложението на Яя? Обмисли ли го, или се разгневи?
Да спомена просто, че моите разбирания за мъжа и жената са малко старомодни. Не мисля, че са еднозначно равнопоставени и не би трябвало да бъдат.

Очевидно набиващата се на очи трактовка е:
За останат там на острова, където бившата хигиенистка е цар и господар, то тя убива с камъка, Яя. Но аз не обичам очевидните неща, така че вярвам в обратното... И да, мисля, че точно Карл ще я спаси, за това и бяга така през глава...

Филмът е поетична, отрезвяваща плесница, приземяваща зрителя, караща го да спре за миг, да поплаче и да се надсмее над  битието на „малкия човек“... Няма супергерои, няма спасяване на вселената, няма външен враг... Врагът е вътре във всеки от нас и битката често е с предизвестен злополучен финал, защото сме просто хора – объркани, грешащи, лутащи се, копнеещи...
Безвремие, аисторичност, няма политика – не случайно до показването на календара, зрителят се лута в догадки, кога точно се развива действието. Дори тътенът на гражданската война отвъд пролива е нещо, което малко засяга героите. Те са застинали в островното си съществуване/мислене – никъде не отиват, нищо не им се случва. Ироничен и дори сатиричен, различен поглед към тежката историческа съдба на ирландците и прословутия ирландски характер – тук разказът е по-скоро за инат и закостенялост; героите очевидно въобще не се интересуват от идеята за Свободата и англичаните. Но филмовата история съвсем не се свежда само до това , а се разширява, задълбочава и ни завежда до основите на философията – какъв е смисълът на човешкото съществуване, що е добро и щастие, порок ли е глупостта, от какво се поражда лошотията на хората... Забравя ли се добротата!?
Статичността и покоят на малката общност са нарушени от екстравагантното отдръпване на  Колм от  приятелството му с Падрик. Осенен от съзнанието за изтичащото време, Колм е уплашен, че ще отмине в забвение, без да е оставил нещо значимо и запомнящо се след себе си. Като творец-музикант той има своите полети на мисълта, съмнения и неудовлетворена суета... Но за простодушния Падрик, прекратяването на приятелската рутина е неразбираемо и неприемливо. И от това разминаване се поражда трагичното душевно пътуване на двамата герои, които битувайки в различното си битие на „не приятели“ губят част от себе си, при това по-добрата, по-човечната.
Филмът ме разсмиваше на моменти, но повече бяха сълзите.  Прекрасни актьори!  Ядосвах се и на Колм за крайността му , и на Падрик за прекаленото му простодушие. Но как да се сърдиш и да съдиш човек за копнежа му към нещо по-голямо и възвишено или пък за това, че е глуповат!? И Падрик и младият Доминик сътвориха много проблеми с неспособността си да оценят подобаващо ситуацията, но пък и изричаха очевидни истини. И как да обвинявам Доминик, когато той не е видял нищо друго в живота си освен побои и подигравки, включително от собствения си баща... И в крайна сметка неговият тъжен край дали  не беше проява на смелост!?  Единствен той се осмели да избяга от обреченото си съществуване и дали е случайно, че се случи след поредната смърт на още една мечта – негови думи, след като беше попарен копнежът му да бъде обичан от добра и красива жена... Докато другите герои многократно говореха за отчаяние и депресия, той просто си отиде от света – тихо и без да  драматизира.
Майсторски сътворен свят! В тази затворена общност хората сякаш нямат никакви тегоби и задължения. Единственото което правят е да се събират в малкия парламент-кръчмата, да обменят новини-клюки и да пият бира... Но всъщност има много загриженост и съпричастност между тях. Има и копнеж по красотата, пък била тя въплътена в хубави жени или приятна музика. Няколко разменени приятелски думи или просто мълчание с компания...
Красотата ненатрапчиво и простичко се прокрадва изпод старите дървени маски, висящи в спартанския дом на  Колм, хваща ме за гърлото всеки път, когато видя звънчето с червена панделка на шията на мини магаренцето Джени... Толкова копнеж по проста човешка радост има в този филм...
И да,  баншите съществуват! Дори цели две има на островчето! Г-жа Маккормик – достолепна, хладна и сякаш идваща направо от преданията и далечното минало. И Шиобан – искряща с интелигентността си и ярките си палта! Знаково е, че в началото на филма двете стояха заедно пред огнището в дома на Падрик и сестра му. И двете героини толкова открояващи се от всички останали в малката общност.
 Старата – предрече двете смърти в общността.  Дали е случайно, че мъртвите се оказаха Доминик и Джени!?  Глупчото и магаренцето – най-невинните, безобидните, жизнерадостни и непретенциозни обитатели на острова!
Младата – предрече смъртта на примиреното, безсмислено живеене, на изолационизма. Тя се осмели да напусне острова, да започне нов живот, да си намери работа и то с книгите, т.е. да върши нещо, което обича.  Видях символика и втова, че остави/завеща книгите си на Падрик като техен пазител! Може би намек, че тя все пак ще се връща понякога към корена си... Дали обаче самотният ѝ  и тъжен брат ще я дочака?!
Има още много неща, които заслужават да се анализират . Например съпоставката между дейната природа на женските персонажи и мечтателната, самовглъбена и склонна към философстване на  мъжките....