Здравейте. Историята ми е дълга, но ще се помъча да я предам накратко.
Имам връзка от 6 години. Нямаме брак или деца, на по 35 години сме и двамата. Нещата бяха в застой, сиво ежедневие, битовизми.
Не е оправдание. Но започнах да му изнверявам с мой познат. От скука, познатия ми беше в обкръжението от доста време и никога не ме беше привличал по никакъв начин, даже го отбягвах.
Знам, че ще прочета много упреци и разбирам, че постъпката ми е неприемлива и че съм лош човек. Трудно можете да ме упрекнете, повече отколкото сама се упреквам.
Та проблема е тук. Хлътнах по този другия. Той е на 47, моряк. Несемеен, никога не е имал сериозна връзка с жена.
Само сексуални отношения и то с не много жени. Труден за общуване. Затворен, прикрит, притеснителен...
Каза ми че иска връзка с мен и винаги ме е харесвал през годините на нашето познанство, но когато аз поисках, той се отдръпна.
Всъщност не е любов, но не зная какво е.
Комуникацията ни куцаше, много се карахме, той умишлено е бил груб, постоянно харесваше жени във фейсбук, секса не беше добър... Не мога да кажа за едно нещо, че е било както трябва между нас.Но поне не беше убиващата рутинна вкъщи.
И в крайна сметка се "взех" в ръце и прекрати всичко с него след няколко месеца мъки. Вече нямаме никакви отношения и комуникация. Останах във връзката си.
И не съм щастлива. Всичко ми е сиво, не ми се излиза, хобитата ми омръзнаха, изгубих себе си. И не спирам да мисля за другия.Че можеха нещата да са различни.
Вярвах, че аз съм "специалната", с която ще поиска връзка. Много е болезнено и нездравословно, но не зная как да си помогна... Моля за съвети.
Виж целия пост
Имам връзка от 6 години. Нямаме брак или деца, на по 35 години сме и двамата. Нещата бяха в застой, сиво ежедневие, битовизми.
Не е оправдание. Но започнах да му изнверявам с мой познат. От скука, познатия ми беше в обкръжението от доста време и никога не ме беше привличал по никакъв начин, даже го отбягвах.
Знам, че ще прочета много упреци и разбирам, че постъпката ми е неприемлива и че съм лош човек. Трудно можете да ме упрекнете, повече отколкото сама се упреквам.
Та проблема е тук. Хлътнах по този другия. Той е на 47, моряк. Несемеен, никога не е имал сериозна връзка с жена.
Само сексуални отношения и то с не много жени. Труден за общуване. Затворен, прикрит, притеснителен...
Каза ми че иска връзка с мен и винаги ме е харесвал през годините на нашето познанство, но когато аз поисках, той се отдръпна.
Всъщност не е любов, но не зная какво е.
Комуникацията ни куцаше, много се карахме, той умишлено е бил груб, постоянно харесваше жени във фейсбук, секса не беше добър... Не мога да кажа за едно нещо, че е било както трябва между нас.Но поне не беше убиващата рутинна вкъщи.
И в крайна сметка се "взех" в ръце и прекрати всичко с него след няколко месеца мъки. Вече нямаме никакви отношения и комуникация. Останах във връзката си.
И не съм щастлива. Всичко ми е сиво, не ми се излиза, хобитата ми омръзнаха, изгубих себе си. И не спирам да мисля за другия.Че можеха нещата да са различни.
Вярвах, че аз съм "специалната", с която ще поиска връзка. Много е болезнено и нездравословно, но не зная как да си помогна... Моля за съвети.
