?Въпроси всякакви за СО? 2023

  • 373 228
  • 8 160
# 5 550
Е, за един нещо може да не влияе пряко на връзката, но за друг може и да влияе. Въпрос на лична преценка, а и ако имаш проблем, какъвто и да е, то той не влияе ли неимоверно върху всеки аспект в живота ти, защото всичко е свързано.
Не знам за какво точно иде реч, може и нещо съвсем незначително да е, а може и нещо много важно за него.
Виж целия пост
# 5 551
Е, той си е преценил, че не иска да сподели и че не е нещо, което засяга връзката им. Субективна преценка, но са си неговите проблеми, неговата преценка и негова нужда дали да сподели. Ти все едно на принципа  "Сподели, пък аз ще преценя дали ме засяга". Не става така.
Виж целия пост
# 5 552
Защо решихте, че лични = професионални проблеми. Може да са проблеми с майка му, примерно. Която мърмори, че не харесва гаджето му.
И за това трябва да сподели на гаджето?
Виж целия пост
# 5 553
Различни хора, различни нужди. В момента с приятеля ми сме на 7000 км. разстояние и често общуваме с гласови съобщения, когато не можем да се уцелим будни и не на работа, та да поговорим в реално време.

Ми темата ме накара да се замисля. В моето съобщение мога и десет минути да му разказвам кой, какво на кого казал на работа, какво станало, кой клиент с какво ме е подразнил, някой куриоз... Не да търся съвет или съжаление, просто си му разказвам какво-що от деня. Той прави същото, на ако моят разказ е десет минути, пък понякога и повече, неговият обикновено е две. Максимум три. Различна нужда от споделяне и навлизане в детайли. Нито аз го ръчкам за повече, нито той ми е казвал, че се отегчава от моите разкази (което сигурно е така).

Не го притискай, не е длъжен да влиза в детайли за неща, които нито ги разбираш, нито ти влизат в работата, нито можеш да му помогнеш с тях. Ако изпита нужда да сподели - изслушай го. Ако не, но ти все пак го притискаш - намирисва ми на желание за контрол от твоя страна.

Ако са други лични проблеми, но несвързани с авторката пряко или косвено - ми пак не е задължително да споделя. Ако авторката продължава да дълбае, най-много да го отблъсне.
Виж целия пост
# 5 554
Благодаря на всеки един за коментарите. Съгласна съм,че може да няма тази нужда за споделяне и не искам да бъда контролираща, по-скоро притеснението ми е точно,че не знам в какъв аспект са проблемите, както и Lorelada каза. Може да са финансови, семейни,какви ли не други по притеснителни. Тук знам,че идва моето доверие към него,но все пак.
Виж целия пост
# 5 555
От колко време сте заедно?
Виж целия пост
# 5 556
Радвай се, че те щади от проблемите си. Можеше да ти мрънка постоянно и да е все проблемен. Взаимното удавяне в проблеми не е близост, нещо възприятията ти не са наред.
Тази внимавай какво си пожелаваш. Вторият вариант е много по- желателен. Simple Smile Радвай се
Виж целия пост
# 5 557
Здравейте,дами. За първи път пиша в групата и четох последните коментари,че са за по-сериозна тема, моето запитване не е толкова,но ми се иска да чуя и странично мнение. Какво мислите ако партньора ви каже,че не си споделя с вас личните проблеми и не чувства нужда,защото не засягат връзката и споделянето няма и да помогне. За това гледа да не му влияят на настроението,когато е с мен. На мен ми стана доста кофти да го чуя,понеже аз смятам,че за това сме във връзка да си споделяме и лични, и общи проблеми. Нали това е уюта на връзката да можеш да си споделиш и да имаш свързаност с някой, а и смятам,че е важно да се знае другия с какви проблеми/тревоги си има работа, чисто за опознаването му,но той смята че не е важно.
Смисъл така като не ми казва, в моята глава всякакви неща излизат, отделно мисля,че е и субективно дали засягат проблемите му връзката или не. Обидно ми е,че ме държи настрани,дори с предтекст,че не изпитва нужда да ми споделя проблемите си. Не се чувствам част от живота му така. По принцип не обича много да споделя, такъв характер е, но се чудя дали имаме различни виждания в това отношение за връзката. За мен паррньора е човека, с който ще мога да споделя всякакви тревоги и ще се подкрепим.
Зависи каква връзка очакваш или изискваш ти. По-старият тип връзки са с пълно споделяне, двамата стават две части на едно цяло, заедно са и в радост и мъка, в добро и лошо и т.н. По-съвременните връзки са със запазено голямо лично пространство. При висока самооценка и конкурентоспособност, особено на млади години, това работи Ок. С напредване на годините или при средна към ниска самооценка, хората са по-склонни към дълбоко обвързване.
Виж целия пост
# 5 558
Основното питане тук е - откога датира тази връзка?
Виж целия пост
# 5 559
С напредване на годините и да не искаш ставаш свидетел на всичко, което се случва с половинката. Научаваш имената на колеги, които не си виждал никога, че и членовете на семействата им, както и техните проблеми. Общуването с родата се случва пред очите ти. Проблемите с децата са общи. И така нататък.

При нова връзка, каквато явно е на авторката, човек има все още голямо лично пространство, както и желание да прекарва позитивно времето с любимата. Радвай се, че не те засипва с куп проблеми и не очаква да участваш в решаването им. Това е добре.

Струва ми се, че твоите притеснения са да не би когато е вкиснат това да е, защото нещо не върви между вас, има друга тръпка, майка му не те харесва, приятелите му недоволстват, че ти обръща повече внимание и всякакви други трепети на новите гаджета. Но няма как да го насилиш да те пуска в главата си, пък и не ти трябва, повярвай ми. Неща, които може да те разстроят дълбоко, той ще си ги разреши сам. Тука сме ставали свидетели на безброй негативи, когато мъжът веднага клюка на жена си всичко неприятно.

Ако е нещо кофти и трябва да го научиш, няма да се размине, така или иначе. Щом казва, че не е,  повярвай му и не досаждай.
Виж целия пост
# 5 560
Хората има различна потребност от споделяне и това не винаги е лично отношение към половинката. Тези неща обикновено се изграждат дълго преди някой да тръгне да се обвързва. Ти сподели ли му твоите притеснения относто политиката му на споделяне? Обясни ли му как се чувстваш, когато той не ти споделя?

Иначе аз също смятам, че споделянето помага, дава възможност да се изчистят недоразумения, да се сближат и напаснат хората, да се създаде доверие и откритост във връзката, и в дълготраен план - сваля напрежението (на момента може да го качи). Но също така съм забелязала, че често мъжете имат много различно виждане за тези неща от нас жените. Ние обичаме да споделяме, така се разтоварваме и след това се чувстваме по-близки с човека. Мъжете пък понякога все едно си пазят честта и достойнството, като пазят нещата за себе си.

Това съм го наблюдавала при повечето ми партньори. И ме е карало да се чувствам изключена от важни решения - все едно той си прави сметката без мен (нищо че нещото засяга пряко и мен), а аз дори не знам, че се правят някакви сметки, които често се и правят без ключова информация, която липсва, защото не е имало комуникация между нас. И да, това си е проблем. От друга страна, преодоляването на тези неща не става ей така. И ние жените понякога не си казваме веднага, чакаме другият да се сети. Та процесът изисква усилия и от двете страни.
Виж целия пост
# 5 561
Относно споделянето във връзката, зависи до човека, как е научен в семейството, до това колко време сте заедно, до проблема..

Силно изразените интроверти никога не биха споделяли много, тъй като те често се чувстват "голи", като разкрият мислите си, и ги пазят за себе си. В по-дълга връзка се споделя повече, да, като има изградено доверие и близост, но пак не е задължително, ако човекът не обича или е свикнал да се справя сам.

В нова връзка малко неестествено ми идва да се споделят супер много лични неща и проблеми, та незнамсикаквоси. Малко манипулативно ми идва - един вид да го привържем емоционално към себе си (по принцип пиша, не конкретно).
Виж целия пост
# 5 562
Има една порода мъже, научени от ранна възраст, че мъжът не бива да показва никаква слабост или даже емоция. Такива момчета могат да пораснат като завършени емоционални пънове (външно), колкото и да е трудно за тях самите и за околните. Обикновено бащата "счупва" момчето, но в някои случаи травмата е нанесена от майката.
В ситуация, където съм наблюдател от една ръка разстояние,  вредата е нанесена от майката, и то детска учителка. Жената е покойница отдавна, но децата й цял живот няма да се отърсят.
Те смятат така: ако покажа какво ме тревожи, ще изглеждам слаб. Това е недопустимо за един мъж. Освен това защо да споделям на любимата си, че и нея да тревожа с моите грижи?
Виж целия пост
# 5 563
Като спомена майката.
Аз правих грешката да споделям с майка ми дали проблем, дали неприятна ситуация. Но рано или късно, дали частица от споделеното, дали подобна ситуация, но получавах ритане в кокалчетата от майка ми. Имах чувството, че някъде си съхраняваше споделеното и го изплющяваше в даден момент като някакъв скрит коз. От цялата работа ме направи абсолютно затворен към нея що се отнася за мой проблем. Ако не ми беше майка, щяхме да сме си разделили пътищата отдавна.
Така че, ако някой е сърбал подобна попара в отношенията си с партньор, то е нормално да постъпва по този начин. В подобни ситуации има нужда от време за да се споделят лични неща. И за всеки това време е различно.
Виж целия пост
# 5 564
Абуто, аз пък бях точно обратното - това, че никога не съм могла да споделям с майка ми (на което тя много настояваше, ама след това да правя тя каквото ми каже), израснах с огромната потребност да споделям и да имам човек, който е готов да ме изслуша и да ме подкрепи, а не да ми набива канчето.
Но моите наблюдения са, че много мъже смятат, че няма нужда да се споделя, защото те просто са мъже - силни, смели и сами си решават проблемите, а не тичат при някого да им бърше носа Grinning
Освен това при тях споделянето е малко коварно, щото аз примерно се сблъсквам като споделям, партньорът ми да си мисли, че очаквам да ми реши проблемите, та се налага да казвам - сега ще мрънкам, нищо няма да решаваме Grinning
Но от друга страна и аз съм на мнение, че всеки човек има нужда да споделя - доколко, какво и с кого е друг въпрос.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия