?Въпроси всякакви за СО? 2023

  • 373 228
  • 8 160
# 5 565
Аз съм от хората, които не изпитват нужда да споделят всичко не само с партньора, ами с когото и да било друг. Имам си ред причини, но основната е, че ми е такъв характерът и да си изложа всичките мисли на показ ме ужасява. Ако някой ме притиска всичко да му споделям, пътищата ни бързо ще се разделят.

Също като Абуто съм си патила от споделяне, като човекът отсреща ми е натяквал за някакви неща, които съм казала, но преиначени и преувеличени.

Твоите притеснения ми приличат на ревност и несигурност. Съветът ми е да поработиш над себе си и да дадеш пространство на човека. Ако го натискаш и досаждаш, а той е като мен например, няма да изларате дълго.
Виж целия пост
# 5 566
Абуто, аз пък бях точно обратното - това, че никога не съм могла да споделям с майка ми (на което тя много настояваше, ама след това да правя тя каквото ми каже), израснах с огромната потребност да споделям и да имам човек, който е готов да ме изслуша и да ме подкрепи, а не да ми набива канчето.

Ето идеален пример от какво може да е следствие тая прословута нужда за споделяне на всичко.

Партньорът е партньор, а не кошче за душевни отпадъци, майка, баща и т.н.
Виж целия пост
# 5 567
"Разни хора, разни идеали"
Алеко Константинов
Виж целия пост
# 5 568
.... Нали това е уюта на връзката да можеш да си споделиш и да имаш свързаност с някой, а и смятам,че е важно да се знае другия с какви проблеми/тревоги си има работа, чисто за опознаването му,но той смята че не е важно.
...Обидно ми е,че ме държи настрани,дори с предтекст,че не изпитва нужда да ми споделя проблемите си. Не се чувствам част от живота му така. По принцип не обича много да споделя, такъв характер е, но се чудя дали имаме различни виждания в това отношение за връзката. За мен паррньора е човека, с който ще мога да споделя всякакви тревоги и ще се подкрепим.
Аз съм плямпало, ММ е по-сдържан. Да, имаме различни виждания в това отношение за връзката, защото сме различни хора. И какво? Това й е хубавото на връзката, всеки се изявява според характера и темперамента си.
Какво сега, да го подлагам на средновековни мъчения - "Кажи, та кажи как ти мина денят". Ако иска, ще каже.
Виж целия пост
# 5 569
Като спомена майката.
Аз правих грешката да споделям с майка ми дали проблем, дали неприятна ситуация. Но рано или късно, дали частица от споделеното, дали подобна ситуация, но получавах ритане в кокалчетата от майка ми. Имах чувството, че някъде си съхраняваше споделеното и го изплющяваше в даден момент като някакъв скрит коз. От цялата работа ме направи абсолютно затворен към нея що се отнася за мой проблем. Ако не ми беше майка, щяхме да сме си разделили пътищата отдавна.
Така че, ако някой е сърбал подобна попара в отношенията си с партньор, то е нормално да постъпва по този начин. В подобни ситуации има нужда от време за да се споделят лични неща. И за всеки това време е различно.

С майка ми сме близки, не че и казвам всичко.
Но се е случвало нещо много лично да го споделя на чужди хора.
Избеснях. Два часа конско и четох. Научи си урока, щото главата и подпали.
Вече не прави тая грешка.
Виж целия пост
# 5 570
Аз съм от споделящите проблеми с партньора, естествено не злободневни, дребни. Но, ако нещо ме терзае повече от обикновеното, всичко си казвам, чувствам се добре след това, а и някакво решение се предлага.
Виж целия пост
# 5 571
а е ясно.

Ами всъщност нагълтал се е с витамини. Обикновено тези, които казват, че ще се самоубият не го правят. Но в случая , щях да съм запалила с двеста. Говоря с родителите му и изчезвам.

Откога се умира от витамини? Аз съм била свидетел на няколко тръшкания, в които демонстративно се лапат (безобидни) хапчета. Търси се да се предизвика паника у другия, внимание, да се наложи волята. Разбира се, не всеки случай е такъв.
Умира се и още как. Има доза над която са токсични.
Виж целия пост
# 5 572
Има го и другият вариант - споделяне, ама по-скоро мрънкане, едно и също всеки Божи ден...и с малко срам признавам, че бях станала такава: ох, колко си мразя работата, ох, как искам да напусна, ох, как не мога да напусна, защото плащат добре, ох, ама колко искам да се махна...
Абсолютно непродуктивно тръшкане и добре, че мъжът ми скръцна със зъби малко да се осъзная и да взема решение ще се махам ли или ще търпя. Та дори и умен на пръв поглед човек може да прекрачи границата между споделяне и докарване на половинката до тих бяс.
Виж целия пост
# 5 573
Скрит текст:
а е ясно.

Ами всъщност нагълтал се е с витамини. Обикновено тези, които казват, че ще се самоубият не го правят. Но в случая , щях да съм запалила с двеста. Говоря с родителите му и изчезвам.

Откога се умира от витамини? Аз съм била свидетел на няколко тръшкания, в които демонстративно се лапат (безобидни) хапчета. Търси се да се предизвика паника у другия, внимание, да се наложи волята. Разбира се, не всеки случай е такъв.
Умира се и още как. Има доза над която са токсични.

Може да се умира в някакви крайни случаи, но едва ли е бързо, и едва ли става с подръчни дози, а става дума за сериозно натрупване във времето, което е по-вероятно да увреди органи на първо време, а не да убие. Попринцип не желая да навлизам в особени подробности по такава тема по очевидни причини, но витамини използвани с такава цел е меко казано несериозно и е далеч от инстинктивен избор, поради меко съмнителната си ефективност.
Виж целия пост
# 5 574
Е как някой по-горе спомена, че е на мнение, че всеки имал нужда да споделя...как може да си на мнение за другите хора? Може да имаш мнение от какво ти имаш нужда, ама да си убеден, че и другите са като теб, пък ако не са, значи нещо са травмирани... айде по-адекватно де...
Виж целия пост
# 5 575
Spirit, аз не смятам, че някой нещо е травмиран, но ми се струва, че като имаш близък човек, му казваш някакви неща. Не мисля, че всеки има нужда да си споделя дните и мислите по часове и минути, но чак пък съвсем нищо ли?
Виж целия пост
# 5 576
Аз не споделям всичко на партньора ми, има неща, които съм по-спокойна да изговоря с приятели. Според мен бъркаш мъжа с някоя най-добра приятелка, която си излива душата за всичко с най-големи подробности. Според мен само да врънкаш някой да ти разказва, само ще постигне обратния ефект. Остави разговора да тече свободно, работи да изградиш доверие между вас и споделянето ще се случи естествено и спонтанно.
Виж целия пост
# 5 577
Точно. Не можеш да изискваш споделяне. Когато го почувства, тогава ще сподели. Аз съм човек, който споделя, не всичко разбира се. Но никога не съм очаквала и на мен да споделят. Всъщност споделят ми, и близки, и не толкова близки, и хора, които по принцип не ми споделят, след време идват или ми пишат и ми разказват някакви много лични болки.
Виж целия пост
# 5 578
Според мен, ако не ги споделя на теб, то със сигурност на друг ги споделя.
Хората имат нужда от споделяне, някои споделят с напълно непознати, други само с много близки хора, трети таят в себе си, но рано или късно и те споделят.

Знаех си! Сигурно ги споделя на майка си, тоя... нямам думи за него! Някакви предложения към питащата освен очевидното да зареже това мамино детенце?
Виж целия пост
# 5 579
Дамата така и не отговори откога са заедно.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия