?Въпроси всякакви за СО? 2023

  • 373 235
  • 8 160
# 5 895
Наблюдава се някакво тотално разминаване между пускащите теми, обикновено нови членки на форума, и коментиращите ги, тях да наречем за удобство - постоянното присъствие.
Аз, че съм мъж, и аз разбрах вече, че водещото живота на една жена е емоцията, комуникацията, споделянето. Идват обикновени женици тук с надеждата да си изкажат това, което им тежи на сърцето, защото точно тази тематика не могат да споделят в обичайната си среда. Просто искат да поговорят / попишат, очакването на полезни съвети е второстепенно, даже третостепенно. Да, обаче средновъзрастовото постоянно присъствие веднага ги захапва, то точно за такива кисне по цял ден тук. Стига съдихте бе, хора! Не сте всички съдийки предполагам, а и да сте, пак не върви. Не познавате нито жената, нито любовника, нито съпруга. Обаче уверено твърдите, че знаете кой какво ще направи. Богатия опит не е равен на правилна преценка. Французите имат поговорка: Comparaison n'est pas raison - Сравнението не е довод. Света не е англосаксонски, та прецедента, и то точно вашия, да се приема за закон.
Ако нямате какво да кажете на жените в трудно положение, поне се въздържайте от заяждания. Както и да се развият нещата за тях, все ще има полза, най-малкото нерешителните ще се убедят във важността да се научиш да взимаш решения, навреме и с понасяне на отговорностите, а решителните ще съберат опит.
На анонимната с проблемите ще кажа само, че Мадам Бовари и Ана Каренина са познати на всички, а женички, избрали спокойния, уравновесен и без сътресения животец - никому. В интерес на истината ще се поправя - във живота на всяка/всеки има запомнящи се моменти. Никоя не е останала без спомени за поне 1-2 момента от тези, които дават вкус на живота. Бил той и горчив.
Виж целия пост
# 5 896
Друга анонимна съм. Аз да попитам, бихте ли се преместили в друг град, ако срещнете някого и започнете връзка? В началото на едни отношения съм, но както става ясно намираме се в различни градове. Аз съм в родния му град, а той в София. По това, което говорим, ясно ми става, че цени работата и контактите с клиенти/партньори и тн. Не би се върнал тук. Аз съм била в София, но в Студентски и то за едно лято. И някак си изпитвам ужас ако след известно време трябва да избирам дали да сме заедно там или раздяла. На мен също ми е трудно, повече от емоционална гледна точка, да се разделя с моя град, с моята работа. А ако ида там, все пак знам, че ще имам повече финансова възможност. Дали самата аз не се чувствам готова да се преместя другаде, дори и на друго работно място в моя град, пак ми е кофти. Трудно ми е да изляза от зоната си на комфорт. А и тук всичко ми е близо, работата ми е на 10-15 мин пеша. Не, че знам дали толкова ще се получат нещата между нас, засега вървим добре. Но и аз съм свикнала да съм във връзка с хора, близо до мен, да сме почти ежедневно заедно
 Обзема ме ужас дали бих се справила в тази суматоха в София. Разбира се, рано е да се говори за това, но не мога да си кривя душата, че не го мисля изобщо.
Виж целия пост
# 5 897
От по-малък в по-голям град и даже от по-малка в по-голяма и развита държава аз бих се преместила дори и без да има мъж в картинката. Смятам, че ще бъде добре за теб да се преместиш в столицата, даже и да не потръгнат нещата или да се разделите по-нататък, ще имаш по-големи възможности за кариерно развитие.
Аз съм твърдо за! Успех ти желая.
Виж целия пост
# 5 898
Ако си срещнала точния човек, дори на края на света да се преместиш, не е напразно.
А ако това, би ти дало и по- големи възможности за развитие и работа, тогава изобщо няма какво да го мислиш. Хората трябва да са адаптивни и мобилни.
Виж целия пост
# 5 899
Ами зависи на каква възраст и етап в живота си. Ако си млада, без деца и без особено стаж, не виждам проблем да се устроиш в по-голям град, ако градът ти харесва и го искаш за себе си като развитие. Може да разгледаш обяви за работа по твоята професия, за да видиш колко е търсена, заплатена и тн. Също зависи и той какво предлага?
Виж целия пост
# 5 900
Аз съм на 25, той на 35. Едва ли ще си остави сигурнат и добра работа, а и жилище има там. А на мен града не ми харесва като цяло, повече даже съм ЗА Варна. Както казах, не е станало дума все още, в началото сме, но ако ни се получат нещата ще се постави под въпрос и това. За заплащането по моята професия има и доста добри оферти, наистина. Но ако искам пари мога да се преместя и в частната клиника тук. А пък и да не говорим, че до мястото, където живее, доколкото разбрах освен с кола трудно с друго. А книжка нямам, кола нямам (на този етап не мога да си го позволя, а пък и не ми е била в особена нужда досега). Т.е. До София гара/автогара ок, от там нататък доколкото разбрах транспорта е кола. Не съм го разпитвала обстойно, тепърва ми предстои да ида на гости.
Виж целия пост
# 5 901
При толкова възможности, не знам още какво се чудиш. Книжка се изкарва. Шофьорите в София са много толерантни. Трафикът и разстоянията в София, естествено, са по-големи от тези в Пловдив, но шофирането е много по-спокойно. Като свикнеш с маршрутите, си е песен. Големият град дава много възможности. Като ти харесва Варна, взимате си едно студио на първа линия и си прехвърчаш, когато си решиш.
Виж целия пост
# 5 902
Аз съм в твоята ситуация и аз 100% бих се преместила, но след поне година връзка, и да си сигурна, че той има сериозни намерения.

Но всеки е различен, аз обичам промяната.
Реално София не е страшна, ако човекът е правилният ще се приспособиш според мен.
Виж целия пост
# 5 903
Какво е пък това място в София, до което може да се стигне само с кола? Има си обществен транспорт.

Но ти още не си уловила рибата, а вече слагаш тигана. Изчакай да се развие връзката ви, да стане въпрос изобщо да се местиш, пък тогава ще решиш.
Виж целия пост
# 5 904
Внимавай с хора, които не са те привлекли с нищо първоначално. За да хлътнеш, значи те манипулира и е играч.
Това трябва да си го татуирам!
Веднъж ми се случи и така се изгорях, че още ми пари като се сетя.
Много, ама много добре си го казала!
Виж целия пост
# 5 905
Шофьорите в София са много толерантни.
Това изобщо не е вярно.
Виж целия пост
# 5 906
О, не знам, но Пловдив в това отношение е Индия в сравнение със столицата. Не са ми навлизали грубо, изчакват ме, дори такситата. Карат стегнато и не оставят много дистанция. Само веднъж са ми правили муцуни, но си бях виновна. Отнех предимство на един, щото не знаех как да изляза от една въртележка с еднопсочно движение. Навигацията ме прекарваше само в кръг, явно заради ремонтите на пътя. Пресечката, която ми трябваше, беше забранена и той се ядоса. Видя ми регистрацията, видя, че съм жена и великодушно ме остави да си вляза в пресечката и да си чукам главата нататък.
Виж целия пост
# 5 907
Към втората анонимна с евентуалното местене:
Аз се преместих след половин година връзка. Сега сме женени с дете. Но три години по-късно, още не мога да приема този град като мой, нямам и мои познати - само неговите. Работя хоум офис и това също не ми помага да срещам нови хора.
Виж целия пост
# 5 908
Много рядко няма обратен път назад, така че виж как ви се развиват нещата (не да сте се видяли 3 пъти и ти да стягаш багажа, все пак), и скачай. Ако се получи - супер. Ако не и София не ти харесва (аз прекарвам там точно толкова дни в месеца, колкото работата ми го изисква, и нито ден повече, например), винаги може да се върнеш. Млада си, а и България е ей толкоз мъничка и без това. Не е да отиваш в Австралия, та да го мислиш толкова.

Според мен точно сега ти е времето за подобни експерименти.
Виж целия пост
# 5 909
Друга анонимна съм. Аз да попитам, бихте ли се преместили в друг град, ако срещнете някого и започнете връзка?
 
Обзема ме ужас дали бих се справила в тази суматоха в София. Разбира се, рано е да се говори за това, но не мога да си кривя душата, че не го мисля изобщо.

Две неща.
На 25, ако този човек го чувстваше наистина като твоят човек, и беше влюбена и на крилете на щастието с него, изобщо нямаше да задаваш този въпрос дори на себе си. Познавам хора, които са следвали други хора не само в друг град, но в други държави, други континенти. Когато желанието да бъдеш с един човек е силно, личната зона на комфорт губи значение. Повечето такива истории, които знам, продължиха щастливо. Но при условие, че той още не ти е предложил, а ти вече имаш съмнения, може би това е някакъв червен флаг, над който трябва да се замислиш.
И второто, което искам да ти кажа - не се мести на място, което те ужасява и което не харесваш. София е пълна с хора, които не я харесват и не я обичат, и резултатът е лош. От една страна хората не се чувстват комфортно и се изнервят, от друга градът се превръща в кочина, защото който не обича - не пази и не милее. Имам позната от друг град, която живее тук десет години и не може да отиде сама до центъра и не познава основните улици и ориентири - знае си маршрута от дома до работата, и това е. В петък следобед си пътува за родния град, неделя късно следобед се връща. И за да не се приеме като конфликт София-провинция, същото наблюдавам и в чужбина - познавам емигранти, които буквално мразят държавите и хората, където живеят, само мрънкат, оплакват се и обиждат. Познай - получават от същото Smiley
Колкото и да е щастлив човек в дома си и с партньора си, какъвто и малък оазис да си изгради, мястото, на което живеем, не е никак маловажно, и подценяването му като фактор може да доведе до различни проблеми, включително социална изолация и самота.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия