?Въпроси всякакви за СО? 2023

  • 373 178
  • 8 160
# 6 135
Благодаря отново на тези, които писаха. Включвам се, за да не помисли някой, че е пързалка. Макар че по-добре да спра дотук. Наскоро станах на 30 и усетих, че е почнала да ме тресе криза заради това. Вече се почна и с подмятания от близки, че е "време". Няма да се водя от това, но не мога да скрия, че почва да ми тежи и да се паникьосвам леко. Започнах да мисля, че вече всичко е минало и изгубено. Дори да не е така, имам чувството, че просто никога няма да намеря онази любов. Ако следвам желанията си, не завършва добре, ако пък се опитам да си наложа друго, вече се разбра, че и това не става, защото е насила. Неудовлетворена съм цялостно от живота и това не е от днес. Преди да кажете да се запиша на курс, да уча и т.н. - правя го. Не само с мъжете, с кариерата също съм така. Образована съм, работя, оправям се сама. Живяла съм сама, както и със съквартиранти, не мога да готвя, но се оправям с всичко останало. Живот и здраве, и това ще науча. Не съм човек без планове и без желание за живот, просто съм по-меланхолична и често мисля негативно.
Не успях да намеря "своето" поприще, работя нещо, защото все пак трябва да се изкарват пари. Издържам се сама, не живея с нашите, не съм се предала в този смисъл. Ходих на разни курсове, а сега уча нов език, мисля за живот в чужбина евентуално като стигна по-добро ниво на езика, но понеже е много далечно, се отчайвам и мисля, че никога няма да стане. Опитвам се да се въздържам от неангажиращ секс, но не знам дали това ми помага. Трябва да отслабна поне 7-8 кг, но ме е страх да отида на фитнес. Не съм грозна, и с тези килограми пак има кой да ме хареса, просто искам всичко е възможно най-добре, но съм много притеснителна и имам социална тревожност и разни такива фобии и страхове, заради които се отказвам да правя някои неща. Но ще отида, все някак ще се престраша. Социалните ми контакти намаляха, защото почнах да работя от вкъщи и не мога да се накарам да се върна в офиса. Не знам и ако се върна, дали нещо ще се промени, но съм си казала, че и това трябва да направя. Просто го отлагам...
Четох и книги за взаимоотношения, за това как трябва да се държат жените и какво мислят мъжете, ако правиш еди какво си. По принцип мразя такива книги, но си казах, че трябва и за тях да си отворя съзнанието. Има нелоши съвети, просто нямам желание да ги приложа. Ясно ми е, че явно нещо не правя както трябва, но не знам доколко човек трябва да променя коренно себе си или да се приеме такъв, какъвто е. По принцип мразя да следвам такива правила и по-скоро бих правила нещо напук, отколкото да се държа по някакъв модел. Каквито и тактики и похвати да пробвам, аз като не вярвам в тези неща, няма да се получи нищо.
И не на последно място, имам лоши спомени от двете ми влюбвания, които бяха в мъже, които използваха вербална агресия. Макар че съм продължила напред, единият не мога да го забравя и все още мисля, че е бил най-близо до "идеала" ми. Но въпреки всичко все съм избирала разума и съм прекратявала всичко, което е токсично, нищо че после остава в съзнанието ми и го боря вътрешно. И така.
Виж целия пост
# 6 136
отивай на фитнес, много е хубаво и релаксиращо (за мен)
липсва ми, когато не успея да отида
ходя при жена инструктор, която може да ми бъде дъщеря - тренира и мъже, но основно жени
има млади, стегнати и очевидно от години в залата
има и жени на средна възраст и повече, някои видимо с по 30+ кг на мен, а аз не съм слабичка
обули са клиновете и тренират който колкото може
нито някой ги зяпа, нито някой се отнася с пренебрежение към тях
но фитнесът с инструктор е инвестиция не само във време и усилия, изисква и някаква не съвсем дребна сума месечно
ако желаеш, пиши ми лс

Цитат
Трябва да отслабна поне 7-8 кг, но ме е страх да отида на фитнес.
Виж целия пост
# 6 137
Социалните ми контакти намаляха, защото почнах да работя от вкъщи и не мога да се накарам да се върна в офиса.
Това ми направи впечатление.
Самотата, времето със себе си, и в частност хоум-офисът могат да са нещо много ценно и полезно.
Могат и да вредят - нещо като зависимост, която сама си подхранваш, като се изолираш все повече от света. Помисли си, кое от двете се отнася за теб.
Виж целия пост
# 6 138
Не се разбра, след като ти липсват социалните контакти в офиса защо не искаш да се върнеш пак там? То не че работата е място за социални контакти, нито че е добре ако това ти е единствената социализация, но все пак.
Виж целия пост
# 6 139
Ами авторката написа, че има социална фобия. Предполагам, че осъзнава, че социални контакти ѝ липсват и трябват за соцалния живот (не че има нужда от тях), но това ѝ носи голям емоционален дискомфорт, съответно ѝ е трудно да направи "правилното" и да се върне в офиса.

Авторке, според мен проблемът е точно, че нямаш по-богат социален живот и контакти, съответно мъжете, с които контактуваш са малко и общуването е на твърде повърхностно ниво. Много от физически привлекателните мъже просто разполагат с голям избор, защото не само ти си сексуално привлечена от тях и ако характерът им го позволява, се възползват от това си предимство. Те са универсално привлекателни и конкуренцията за тях е по-голяма. Има обаче и, да кажем, нишово привлекателни мъже, само че за да се получи с тях, ти трябва по-задълбочено общуване, процесът е друг. Второ, дали пак заради ограничения социален живот, съдиш за хората по външния вид, как са си оформили профилите и така нататък. Няма смисъл от такова нещо, стереотипите пречат за пълноценното общуване. Та според мен работата ти е да работиш над социалните си умения, притесненията и фобиите, които имаш, задръжките и правилата, които си си втълпила, и после другото ще е много по-естествено като процес.
Виж целия пост
# 6 140
Не се разбра, след като ти липсват социалните контакти в офиса защо не искаш да се върнеш пак там? То не че работата е място за социални контакти, нито че е добре ако това ти е единствената социализация, но все пак.

Ами пак заради самовнушения. Понеже вече много ми е омръзнала тази работа и трудно я изтърпявам, не искам да ходя и да трябва да се преструвам 8 часа, че много ми се работи. Вкъщи никой не ме вижда дали се ядосвам, псувам, дали слушам музика и дали съм изляза до кварталния магазин за нещо. Също, често имам дупки в графика и се чудя какво ще правя, докато съм в офиса в такива ситуации. Това е изговорено с мениджърите и уж казват, че ще ми дават още задачи, но невинаги се случва. И се притеснявам пак от същото, че ще трябва да се преструвам, че много работя. Може би ще почна да ходя за 2, най-много 3 дни в седмицата, да видя как ще ми понесе. Освен това, почнах тази работа точно една седмица преди пандемията и така и не се сближих на живо с колегите. Те са приятни, интелигентни, няма от какво да се притеснявам, но внушенията ми... Но ще се накарам да отида, нямам избор, това е по-доброто решение. Във вкъщи загубвам всякаква воля.
Виж целия пост
# 6 141
Ето за това ти говорех и аз - да излезеш от зоната си на комфорт, да надраснеш себе си и страховете си.
Виж целия пост
# 6 142
Може би въпросът ми е малко глупав, за някого може и смешен,но бих искала да видя и други гледни точки.
Кога според вас е правилно да пуснеш на мъж?
Знам, че няма определен период, който трябва да измине, някой го правят на първа среща, други на 10-та, но все пак кога е правилния момент?
Виж целия пост
# 6 143
Правилният момент е когато усетиш,че и двамата сте на една вълна и,че двамата го искате.Не един път ти да искаш,после той да не е сигурен,че искаш и да се откаже да ти намекне.После обратното..Не си усложнявайте живота бе хора..Ще си усетиш правилният момент..
Виж целия пост
# 6 144
Когато почувстваш човека достатъчно близък и когато те привлича. Всеки развива привличане различно. Някои с времето, други - към непознати.
Виж целия пост
# 6 145
Може би въпросът ми е малко глупав, за някого може и смешен,но бих искала да видя и други гледни точки.
Кога според вас е правилно да пуснеш на мъж?
Знам, че няма определен период, който трябва да измине, някой го правят на първа среща, други на 10-та, но все пак кога е правилния момент?
Когато го усетиш, когато го поискаш, когато си спокойна с решението си и уверена и когато не му “пускаш”, а си участник.
Виж целия пост
# 6 146
Когато си искам.
Виж целия пост
# 6 147
Може би въпросът ми е малко глупав, за някого може и смешен,но бих искала да видя и други гледни точки.
Кога според вас е правилно да пуснеш на мъж?
Знам, че няма определен период, който трябва да измине, някой го правят на първа среща, други на 10-та, но все пак кога е правилния момент?
Когато усетиш, че го харесваш и той теб също. Не става с предварително уговаряне и обясняване. Обикновено се случва без думи.
Виж целия пост
# 6 148
Авторке, щом си тревожен тип с много страхове, не е чудно, че си привлечена от самоуверени мъже, без значение как се държат с жените. За жена, изтъкана от несигурност и страхове, уверен, стабилен, доминантен мъж, който не се чуди и мае по сто часа, а взима решения бързо и да си държи на тях, е като магнит. Лошо е, когато това идва ръка за ръка с негативни качества, както описваш, вербална агресия, незаинтересовано отношение към жената, неуважение под някаква форма. Хубаво с разума си преценила, че не искаш подобен мъж до себе си и търсиш друг тип поведение. Някои жени се омъжват в нездравословен модел, та и деца раждат, което не е критика към жените просто в даден момент не са знаели по-добре, докато ти знаеш. Струва ми се, обаче, че не си съвсем наясно какви качества на характера и поведение биха те привлекли в един мъж, извън физическото, и трябва да работиш в тази посока.
Относно физическото привличане, не бих се самобичувала, че свестните мъже не ми допадат; човек или е привлечен от някого, или не е. По-скоро на твое място бих записала химия и физическо привличане към необходимите неща, с които не правя компромис във връзката, и не бих го мислила повече. Според мен свестните мъже, с които си била, просто са нямали много опит с жените, с флирта, не знаят много за привличането и как да създадат напрежение, то не е само въпрос на външен вид, но като няма такова привличане, няма го.

Относно неангажиращия секс, ти си решаваш. Някои жени се чувстват зле и използвани, ако не получават "целия пакет". Други се чувстват живи, сексуално удовлетворени и харесвани. Въпрос на пробване е да установиш ти от кой тип си, няма лошо и в двете. Пишеш, че не си грозна и имаш кандидат-обожатели и с няколкото кг в повече. Супер, използвай го, срещай се с много мъже без особени очаквания, ще си намериш твоя човек, който хем те привлича физически, хем и ти харесва ментално/ душевно.
Виж целия пост
# 6 149
Анонимна, мисля си, че не е зле да се насочиш към приятелства. Това самозатваряне и самоизолация не ми се струва да е много добре за теб. Ако имаш приятели, и мъже, и жени, ако разговаряш повече с хора, няма значение какви - постепенно ще спадне напрежението и ще се повишиш самооценката ти.
Малко ме плаши това, да избираш мъже, способни на вербална (а може би и на друга?) агресия. Точно ако общуваш повече, може да започнеш да преценяваш хората по-добре и повече в твоя полза.

Как се е стигнало до това, да "налиташ" на агресивни типове? Имаш ли такива хора в семейната си среда?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия