Не успях да намеря "своето" поприще, работя нещо, защото все пак трябва да се изкарват пари. Издържам се сама, не живея с нашите, не съм се предала в този смисъл. Ходих на разни курсове, а сега уча нов език, мисля за живот в чужбина евентуално като стигна по-добро ниво на езика, но понеже е много далечно, се отчайвам и мисля, че никога няма да стане. Опитвам се да се въздържам от неангажиращ секс, но не знам дали това ми помага. Трябва да отслабна поне 7-8 кг, но ме е страх да отида на фитнес. Не съм грозна, и с тези килограми пак има кой да ме хареса, просто искам всичко е възможно най-добре, но съм много притеснителна и имам социална тревожност и разни такива фобии и страхове, заради които се отказвам да правя някои неща. Но ще отида, все някак ще се престраша. Социалните ми контакти намаляха, защото почнах да работя от вкъщи и не мога да се накарам да се върна в офиса. Не знам и ако се върна, дали нещо ще се промени, но съм си казала, че и това трябва да направя. Просто го отлагам...
Четох и книги за взаимоотношения, за това как трябва да се държат жените и какво мислят мъжете, ако правиш еди какво си. По принцип мразя такива книги, но си казах, че трябва и за тях да си отворя съзнанието. Има нелоши съвети, просто нямам желание да ги приложа. Ясно ми е, че явно нещо не правя както трябва, но не знам доколко човек трябва да променя коренно себе си или да се приеме такъв, какъвто е. По принцип мразя да следвам такива правила и по-скоро бих правила нещо напук, отколкото да се държа по някакъв модел. Каквито и тактики и похвати да пробвам, аз като не вярвам в тези неща, няма да се получи нищо.
И не на последно място, имам лоши спомени от двете ми влюбвания, които бяха в мъже, които използваха вербална агресия. Макар че съм продължила напред, единият не мога да го забравя и все още мисля, че е бил най-близо до "идеала" ми. Но въпреки всичко все съм избирала разума и съм прекратявала всичко, което е токсично, нищо че после остава в съзнанието ми и го боря вътрешно. И така.