?Въпроси всякакви за СО? 2023

Ако мъжът ми е работил 20 години и има право една година на обещетение, ще се радвам да си почине, да презареди, да си направи кефа. Прегарянето е нещо много опасно и не води до хубави неща, затова шансовете за почивка не трябва да се пропускат. И да, съществува риск човек да се отпусне, омързеливи, демотивира... но то всяко нещо си върви с рисковете. Ако толкова тръгне да се забатачва, ще се повдигне въпросът, но жената в случая шета и прави тристепенни менюта, а онзи го е яд, че не ходи да се гърби.

Средство за контрол, логиката на много хора вече е ще те унижавам, за да не вземеш много да си повярваш и да хукнеш настрани... какви ли не глупави неща от този характер не видях псоледните години...тъжна работа. Ако седиш и му се доказваш един вид нямаш време за друг/а.

Отделно аз казах..който за каквото е учил и както се е уредил в този живот... Просто ги дразни, че не са си оплели кошничката така както на тях им изнася... недоволния и крив човек винаги ще си намери за какво да е недоволен, аз една година изтърпях кво ли не, но си вадех изводи...Буквално в момента, в който изпълня една "задача" или "прескоча някаква поставена летва" се появяваше нещо ново и все така измислено... И стигнах до извода, че летви винаги ще има, защото този човек така си е свикнал да оперира с цел контрол и манипулация.

Пример - трябва да спреш цигарите ( все пак исках дете), спрях след седмица, той беше в шок, защото смяташе, че това ще му спечели време...не пуших 6м. нито дума за бебе...почна се ето напълня ся това не е ок, трябва да тренираш повече...не се развиваш и тн. Един ден ми превъртя бяхме навън с кучето и ми триеше пак няква сол на главата и влязох в първия магазин, купих си кутия цигари, запалих и му казах " ай ся ме дразни". Заклевам се щеше да умре.. после ми каза че ето почвам нещо, но не го изкарвам докрай... В крайна сметка дете с мен не е искал ( въпреки че каза директно че това иска и т.н.) и това бяха само оправдания безкрайни за "отлагането". Просто такива хора натискат и ако поддадеш не се спират, ами продължават да видят докъде може да те огънат, ако продължава така.

Защо да кажем друго ако е мъж?
Едно е просто да напуснеш и да легнеш на нечий гръб,друго е да си взимаш обезщетение и да си починеш, да решиш къде, какво, как и защо.
Аз съм прегаряла от работа, стрес, напрежение- два пъти. И имах нужда от почивка.
Първия път си бях съкратена, починах си наистина, но си търсех работа. Имах все пак 6 месеца и що годе добро обезщетение.
Втория път за напускане е 250 лв, но аз си направих сметката. Здравето е по-важно.
Всеки си решава дали ще виси 1 година и това си е негова работа. И ако обезщетението ти позволява да живееш добре и да не се стресираш от липса на финанси - бих казала направо лечебна едногодишна почивка.
Имам позната, писах назад,се уреди да я съкратят и взимаше почти същата заплата като обезщетение. Но тя взимаше и наем от два апартамента. Но каза и да не ги взима, пак щеше да го направи. Прибра се при семейството си, защото живееше и работеше в друг град. Искаше да си е вече до семейството, мъж, дете, да си оправя, ремонтира двете къщи. Ново куче си взе. И наистина си почина стабилно.
25 години е работила много напрегнати и стресови работи.
Мъжът и копче не и е казал, даже като чул, че се е уредила да я съкратя и ще се прибира се е зарадвал много. Даже и казал да не се връща по-рано на работа. Намери си после друга работа, по-спокойна. Цялата борса си изкара.
Ама е добър мъж и човек, обича си жената и я виждаше години как се трепе. Той винаги е бил с по-високия доход и не му е било проблем да седят само на неговите доходи почти.

Persephone89, как си го търпяла толкова дълго не знам.
С мъж трябва да ти е добре, а не зле.

В някои държави съществува концепцията "сабактикъл" - примерно 6 или 12 месеца, през които мястото се пази, а служителят има възможност да обикаля света, да пише книга, да научи урду или каквото там смята за приятно за себе си. Накрая на периода хем е презаредил батериите, хем работата му е залипсвала   Това във връзка дали на съфорумката ще ѝ бъде трудно да се върне в работен режим - не е задължително.

Постът, че мъжът искал съфорумката да спре цигарите, а после нова "летва" ме подтикна да споделя скорошна случка: Преди да започнем отношения, вече съпругът ми, пушеше трева. Още когато разбрах, казах, че това не ми допада, нямам и не искам такива хора около мен, и ако иска връзка с мен, трябва да я спре, или да си пуши, но просто без мен. Реши, той, че си заслужавам аз, спира и т.н. И сега от скоро ми мрънка колко шоколад ям аз (това ми е любимото нещо) и че трябвало да го спра, да ям плодове и т.н. По принцип, добре, съгласна, че плодовете са по-полезни. Обаче! Вчера изплю камъчето - щом на него нещо му било забранено, трябвало и на мен да ми е.
Тоест, не щото плодове са по-полезни за мен, а решил да удари по моето любимо нещо.

търси си причина явно да "оправдае" пушенето на трева...

Допушило му се е на човека

Такава отмъстителност на дребно е супер незряла проява.

Това не е ли всъщност нещо като творчески отпуск? Може да бъде платен и неплатен. Така съм чувала, не съм запозната.


Аз бих прекратила контакт още в зародиш при такива прояви на наркомания.
Отказване на цигари, трева, наркотици, алкохол, хазарт и др. такива пристрастяващи болни дейности е личен избор.
Аз съм пушач все още, знам, че са вредни и се боря с отказа, но ако някой ми пили на главата да ги спра, единствения успех е да ме издразни и да ме накара да запаля още една.
Не бих постъпила като теб да манипулирам и изнудвам. Твоето е такова. Просто бих прекратила.
А той да сравнява ядене на шоколад с трева е пълна излагация, но толкова може напушения му и повреден мозък.
Ти не си му забранявала. Ти си поставила условие за да сте заедно. Той е взел решение на база твоето изнудване. А не защото той иска да спре.
Цигари, трева, наркотици и др. такива се спират успешно, когато хората го правят осъзнато и заради себе си.
Всякакъв друг отказ съзнание и подсъзнание го смята за едва ли не жертва и се мъчи ума с години.

Благодаря ти за гледната точка, Елора. Не съм го мислила така. За мен беше "не искам връзка с тревоман. Пушиш и си без мен или не пушеш и си с мен". Така де, избор. Ноо, да, сега написано като "или-или", не изглежда добре.
(Не помня точните си думи, разбира се. Може да е било и "не искам връзка с тревоман. - Добре, ще ги спра. И на по-късен етап да е било -"ама ти каза да спра", пък аз да уточня "аа, не, аз ти дадох избор. Ако ти е зор, пуши си, просто без мен").

"Или - или" си е избор. Не е изнудване, защото при изнудване по принцип няма друга възможност, освен предложената. Затова хората, като ги изнудват правят нещо, което не искат. Да поставиш условие, предоставя избор на другия дали да се съгласи с него или не. Можел е да избере тревата.
А да сравнява шоколада е с нея е повече от нелепо. Още по-нелепо е да мисли, че е забрана, не си му забранявала, дала си му избор. Това е нещо съвсем трето

Ами то това не е било избор. Поне не от негова гледна точка. За теб е избор, но аз го виждам като изнудване и манипулация.
Имах един ухажор преди години. Не е обвързан, има голям син, сам живееше. Но е пиянде.
Знаеше се от цялата фирма.
Опитваше се да ме сваля, направих се на неразбрала и тъпа и приключи.
Абсурдно ми е да влизам в отношения с такъв, да тръгна да му пиля за алкохола. Харесваш хората каквито са, не тръгваш да ги променяш. Нямаш това право и това като се прави излиза през нослето.
Ама има жени много обичат да се хващат с бъгнати хора, защото си мислят, че тя любоФта ще ги промени, щото те са нещо велико и невиждано на тая планета.
Тревата се отказва, защото искаш, а не защото Пенка няма да си отвори краката.
Изключително гнусно ще ми е да започна връзка с наркоман, пиянде. Бога ми, даже няма да позволя с пръст да ме докосне. Какво остава за елементарни интимности.

Ма ко, явно въпросния много я е харесвал и за него не е имало избор всъщност. Избор, но единия вариант не му е бил опция. Това да не ти е да избираш м/у коя държава да посетиш, коя тортичка да хапнеш.

Елора, утрираш малко.
Без поставяне на условия и без избор не може в този живот.
Като се замислиш, какво съветваме тук непрекъснато при споделени проблеми в двойката - седнете, поговорете, кажете си очакванията, намерете компромис... Какво е всичко изброено, ако не поставяне на условия и пред избор?
Или след всяка неизмита от половинката чиния трябва да се врътнем и да си тръгнем, щото иначе ще го изнудваме горкичкия 🙂

Стори ми се пишеше нещо, което загатва напрежение и трудна работна среда за авторката и че отдръпването оттам е доста необходимо. Един пример от мен в тази връзка. До скоро се мъчих на работа, бях насъбрала разочарование и яд от доста неща, не се получаваше диалога с  шефовете. Докато реша какво да правя се чувствах все по-изтормозена и бях парцал, доста си навредих психически. Отделно бях във връзка с видими проблеми и там. Но! Мъжът беше много загрижен за мен, споделях му, виждаше колко се измъчвам и опитваше да помогне. Даже не живеехме заедно, но ми предлагаше опора включително финансова ако реша да напусна /дори и ако се разделим/.  Наистина се разделихме, но запазихме контакт, мина още време докато не прегорях и тогава взех решение. Той пак ме подкрепи и помогна по някакъв начин...

Затова за мен е много важно ако работата ти се отразява зле, ако решиш да можеш да си позволиш да направиш пауза. Ако не си готов за следваща работа да си дадеш въздух, ако имаш доход още по-добре!  Най-нормалното е човекът до теб да ти влезе в обувките и да не реагира някак егоистично по негови си подбуди. Много ме ядоса тоя мъж!

Най готино е без почивен ден, тогава нямаш проблем с отпускането, а пък понеделниците хич не ти правят впечатление