Случи ми се нещо странно XXVII

  • 104 300
  • 831
# 315
Имам приятелка, която сънува мъртви и понякога я плашели до ужас. Преди време ми разказваше, че ги сънувала някакъв възрастен мъж от селото на баща й. Вика преследваше ме по улиците и се уплаших много, затова го питах какво иска. И той й казал да каже на жена му, че е забравила да му сложи стелки за обувките и му е трудно да ходи. Приятелката ми отива при същата тази жена, срам не срам, казва й. Оказва се, че наистина е носел приживе стелки, но са забравили да ги поставят в ковчега. Сънувала после друга жена, която й казала да каже на близките й, че й било студено. Оказало се, че била погребана с тънка рокля. На сън й търсят кафе, цигари, сладкиш определен.... Склонна съм да й вярвам. Майка ми понякога също сънува.
Специално за близките ни, когато знаем какво не сме сложили, а сме мислили, че трябва, може и на чисто психологическа основа да сънуваме, че на починалия точно това му липсва. След като предприемем стъпка да поправим донякъде този пропуск /да приготвим и наречем на починалия, да раздадем нещо/, самите ние се успокояваме и повече не го сънуваме.
Поне част от случаите могат да бъдат обяснени и с този механизъм.
Аз също сънувам такива неща и съм се опитвала за себе си да си изясня и да си спомня дали съм започнала да ги сънувам преди да се сетя, че нещо съм искала да сложа, но не съм успяла в суматохата и скръбта или след като съм се сетила. Това поне за мен е добър разграничителен критерий дали случаят е от горната или друга категория. 
Когато обаче страничен човек сънува подобно нещо и то се окаже свързано с починалия по конкретен начин, има сериозно над какво да се замислим.
Когато почина моята майка, се оказа, че скоро след това с моя съседка сме сънували почти еднакъв сън с мама /водили сме идентичен по съдържание разговор с нея/, при това е била облечена с една и съща рокля.
Не че нещо е поискала нещо мама, но пак за мен беше много впечатляващо и досега се замислям.
В такива случаи приготвям нещо специално и раздавам.
Виж целия пост
# 316
Само като си представя на Задушница, че на всички мъртви им носят храна, а моите стоят гладни и тъжни и ми се къса сърцето и раздавам.
Виж целия пост
# 317
Ще пиша и за съня на майка ми, не ме цитирайте, ако е възможно.
Преди години почина мой съученик. Бяхме на около 18. Той от малък се занимаваше с разни глупости и след смъртта му полицията преобърна цялата им къща за скрити "съкровища".
Една нощ майка ми го сънува и той й казал смеейки се " Лельо...., полицаите ровиха ама не се сетиха да проверят, че на пода съм отковал една дъска и под нея има нещо..."
Майка ми веднага на другия ден казала на майка му и на посоченото място жената открила разни неща, после предадени на съответните органи.
Виж целия пост
# 318
Има някакви връзки. Ще ви разкажа случай, не знам дали съм го писала. Майка ми имаше една приятелка, която доста ходеше по врачки и медиуми, бяха починали много от близките й. И тя ми е разказвала този случай. Помня, тя имаше един много красив пръстен, постоянно го носеше. В един момент пръстенът изчезва. Тя обвинява майка си, че го е затрила някъде, че го е изхвърлила по невнимание или нещо подобно, вдига й голям скандал. Майка й се защитава и казва, че нито е пипала, нито виждала пръстена. Жената явно много се е притеснила и плачейки и е казала, че от оня свят ще й докаже, че не е виновна. След време майката умира. Приятелката на майка ми отива при някаква жена медиум (тя ходеше по такива заради мъжа си, който почина по по-особено причина, тя смяташе, че някой му е помогнал). В един момент медиумът казва, че тук е Катя (майка й), която й казва, че пръстенът е в торбата с парцалите. Тя отива, намира пръстена в същата торба. После се сеща, че този ден е шила нещо и явно пръстенът е изпаднал. Жената съжаляваше, че така се е скарала с майка си и я е обидила за нещо, за което не е виновна.
Виж целия пост
# 319
Майко мила! Наистина... ужасяващо.
Виж целия пост
# 320
Да, много е странно с тези сънища.
На една Задушница, при мен спря възрастна непозната жена и започна да ми разказва живота си. Била е на 2 годинки, когато майка ѝ е починала. И много пъти я сънувала, че искала рокля, "защото имала само тази, розовата."
Жената почти нямала живи роднини, за да ѝ разкажат по-подробно. Накрая някаква далечна леля ѝ казала, че майката е била точно с розова рокля.
А моята майка почина преди повече от 20 години. Беше диабетичка и винаги, когато правех толумбички, ѝ заделях няколко изпържени, преди да ги сиропирам. Много години след това, всеки път когато правех, първата толумбичка винаги падаше на земята, колкото и да внимавам. От известно време това не се случва...Sad
Виж целия пост
# 321
Много впечатляващо е това със сънищата 😯 Аз често сънувам починалите си близки но са все обикновени, ежедневни ситуации.
Виж целия пост
# 322
Аз пък почти никога. Понякога ми се иска да ги сънувам, но мисля, че бих се натъжила много.
Виж целия пост
# 323
При мен е обратното, натъжавам се когато по-дълго време не ги сънувам, а понеже сънищата ми са обикновени така все едно още сме заедно.
Виж целия пост
# 324
Скоро ще правим на баща ми една година. Всички от близките ми го сънуват, само аз не....искам, но не се случва.
Виж целия пост
# 325
Сравнително прясна случка, от този Великден. Бяха дошли една приятелка на майка ми със съпруга и сина си на самия ден. Жената седеше с гръб към холната секция, отгоре върху която имаше наредени няколко картини в рамки. Не съм видяла, защото бях в съседната стая, но чух трясък и една от картините е паднала. Майка ми твърди, че е има нещо свръхестествено в това и че баба ми и дядо ми са дошли да ни видят. Картината просто нямало как да падне от позицията си горе на секцията. Кой знае...
Виж целия пост
# 326
Poni69,
A разбрала ли е за мъжа си?
Виж целия пост
# 327
Там беше по-сложно. Той беше известен учен, професор. Почина от рак относително млад, не знам на колко години, но бяхме деца със сина й. Тя се съмняваше, че са му причинили болестта, имаше доста съображения, но не е редно да ги пиша. Мисля, че така и нямаше категоричен отговор. Трудно може и да има.
Виж целия пост
# 328
Раздаването, наричането
а така също и носенето на гроб на храна, напитки е символичен знак на почит към покойниците. Ясно, че няма да ядът занесената храна, нито тази дето им наричаме а просто показваме, че не сме ги забравили и ги уважаваме и милеем за тях след смъртта им. Това е, не е свързано с така модерната показност. Освен това в повечето случай на гробища за погребение, 40 дни, и възпоменания и задушници се носят храни любими на покойният приживе.
 Ето и нещо страшничко от мен : Напоследък много често ми се случва да сънувам сънища с продължение или повторно един с малко доразвиване на съня и съответно в съня си, разсъдвам че вече това съм го сънувал или ох и миналия път беше така. Сякаш в самия сън съзнавам че сънувам, че има няква повтаряемост и свързаност. И по тази линия и се сещам че спя в момента и това не е реално. На някой това случвало ли му се е? Държа да кажа, че въпреки това контрол над съня нямам, дори и когато се сетя в съня си че сънувам не мога да го прекратя нито да нагласям
 събития.
Виж целия пост
# 329
Всички ритуали пост мортем са за успокоение на живите.
Комуто както идва отвътре, така да го прави. Много по-смислено е храната да се раздаде в сиропиталище. Но, най-важното е всеки да го прави така, че да му донесе успокоение.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия