Случи ми се нещо странно XXVII

Помня, навремето майка ми искаше да помести възпоминание за баба ми и дядо ми във вестник 24 часа. Като чу цената, реши, че е по-добре да дари парите на хосписа на Донка Паприкова. Оттогава носим там пари за благотворителност. Предпочитам да отидат там, отколкото за незнайна кауза.

На мен ми се случва да знам, че сънувам, но бързо се събуждам като го осъзная и не успявам да стигна до контрол. Последния път се сетих, че съм в сън, значи мога да летя и влетях през терасата в жилището на покойните ми баба и дядо, което продадохме и ми е още мъчно. За тях и за жилището. Просто гледах отдалеч и си мислех как да видя кой живее сега там и как са го ремонтирали. В следващия момент си казах: "Ама то сега аз мога да си хвъркам". И влетях през прозореца и започнах да разглеждам. Мисля, че е осъзнато сънуване. По-напредналите могат да го контролират и постигат по желание. Искам да мога и аз.

Синът ми е на 9г. и е с аутизъм. Не знам дали това има значение. Вчера на обяд бяхме заедно по магазините и купихме дрехи за мен, за него и за мъжа ми. От обяд нататък обядвахме, учихме, аз шетах. Торбата с дрехите беше в другата стая. По едно време реших, че е време да ида да я взема и си помислих дали на мъжа ми ще му станат двете тениски, които му купих.
Не съм си отворила устата. Помислих си го и станах, и синът ми "Да, ще му станат новите тениски, иди ги вземи". И ме гледаше с насмешка. Още 2 - 3 пъти се е случвало сякаш да ми прочете мислите, но все си виках, че това са глупости.

Има развита телепатия детето. Няма връзка с аутизма.
Мъжът ми има развита телепатия.

От малка сънувам живи роднини, приятели , познати, които идват да се прощават. Не всички , които са около мен, но доста хора съм сънувала със сбогуване. Сранното е, че това не са били болни хора. Най-малкият брат на моя дядо почина първи от всички братя от инфаркт, най-големия почина последен от старост / него не съм сънувала/. Братовчед ми работеше в енергото и почина при удар на ток по време на работа. Този сън си го спомням най-ярко, защото бяха двамата и починаха в разстояние на около две седмици. Докато бях малка не осъзнавах какво сънувам, после започна да ме е страх от такива сънища, но никога не съм казвала. Времената бяха други и не се говореше за свръхестествено.
На няколко пъти съм сънувала световни катастрофи преди да са станали, едно към едно със случващото се. Ударите на кулите ги сънувах около седмица преди да се случи. Сънят беше, че гледам някакъв екшън на видео във вкъщи / тогава имаше само видео/. След около седмица виждам абсолютно същия екшън по телевизията. Повторен в най-малките детайли. Мисля, че за такива катастрофи било земетресения, наводнения, тероризъм от световен мащаб много хора имат пророчески сънища. Разбрах последствие, че не съм само аз с такъв сън. Може би някакви финни вибрации на пространството донасят до по-чувствителни хора или избирателно до някои хора в сънища или предчувствие за катастрофа. Четох по интернет , че много хора са имали и вещи сънища относно ковид. Затворените във вкъщи хора, затворени магазини, празни градове заради вирус.
Уф... , да ви имам темата Сещам се за ужасни неща , които не искам да се случват отново било на сън, било наяве.

На мен ми се случи наскоро това с продължаването на сънищата, даже като ви прочетох изтръпнах, защото се опитвам да го забравя и да го оставя настрани, докато се повтори. (теорията ми е, че ако не се повтори, значи е инцидент на ума)

Сънувам си нормален сън, в някакъв условен Лондон съм, вървим по улица, отиваме някъде. Подминаваме общежитие, за която имам ясен спомен, как с първия ми съпруг сме посещавали в реалния живот, когато живеехме там, бяхме на гости на приятели , аз останах да спя, спомням си пълни подробности на кой бяхме на гости, коридорите  и едни общи помещения с претенциозни, оръфани червени мокети, имам спомен за всичко.

Събудих се, отидох до тоалетна и се опитах да си спомня кога и как сме били в това общежитие и осъзнах, че това не е спомен, ами много ясен сън от преди няколко месеца.
После стана още по-странно, като се унасях и се сетих кристално ясно улици, сгради и ситуации в тоя град, които съм "посещавала насън" често.

Няколко дни се чудех над следните:
1. защо по време на сън има връзка между отделните сънища. Все едно съществува конкретна друга реалност
2. дали тоя град съществува реално и на някакво генетично ниво се е пренесъл спомен за него, ако съм живяла там. Странно е че има фиксирана топография. не е лондонска.

още се чудя

Toва с връзката между сънища, повторение донякъде и/или продължение, както и осъзнатоста, че спя и сънувам докато сънувам ми се случва. Никога не ми е било странно. Също понякога отивам на познати "места" но познати от други сънища, а не от живота ми.

А аз по този въпрос мисля, че се улавят такива "бъдещи" събития, защото няма линейност на времето, такава, каквато хората са възприели, а минало, настояще, бъдеще се случват едновременно. Не съм сигурна, че е правилно да се ползва думата паралелно, затова казвам едновременно.

от доста време се чудя дали да пиша, но тъй като отворихте темата за сънищата - имам 3 странни, от които и до днес ме побиват тръпки.
била съм  ученичка 6-7 клас
съня ми: линейка се качва по нанагорнище, улицата е в моя роден град, сънувам племеника на баба ми (който много си го харесвах и се радвах да се видим - той на възрастта на майка ми и баща ми е, но сме се нямали чак толкоз много  ) никога преди или след това не съм го сънувала. Нито сме говорили, нито нищо в съня просто знаех че живее някъде близо до улицата по която беше линейката, а тя нещо не можеше да се изкачи по нанагорнището.
реалността: на следващият ден ми казаха че е починала по-голямата доведена сестра на баба ми - неговата майка, която съм виждала максимум 2 пъти може би

в гимназията съм била:
съня ми: : учителят ни по спорт беше нещо като пиян или му беше лошо, не бях сигурна, залиташе и падна в нещо като дълбок окоп
реалността:: на следващият ден ни казаха че учителят по спорт е починал - напил се и паднал някъде ; той само заместваше от време на време нашият учител като ни даваше да си играем каквото искаме

женена с 2 деца(4-7 годишни)
съня ми: : в колата сме, насреща ни има голяма бала сено - в следващият момент не знам какво се е случило но се оказахме от другата страна на балата - дали сме прескочихме с колата балата, която беше по-голяма от колата или сме минали през нея не знам имаше пръсната слама навсякъде и брат ми се появи от нищото и само ме попита как сте - аз казах добре
реалността:: на следващият ден отиваме по едно нанагорнище с колата ни зимата на сняг към хижа и точно пред един завой изскача насреща ни кола която поднесе на завоя и тръгна напречно към нас, т.е с двете и странични врати към нас - от другата страна ни беше дерето. Как се изправи тази кола и как не се блъснахме и до ден днешен не знам - тогава като на забавен кадър всичко замря изведнъж. Колата успя да се изправи и въпреки че продължи да поднася наляво-надясно задницата от рязкото изправяне дори не ни ожули

И трите пъти чак като се случиха нещата в реалността чак тогава се сещах за сънищата. Преди това сякаш ми бяха изчезнали от съзнанието. Бях си казала че не искам повече да сънувам такива сънища защото и без това не ги разпознавам преди това
Като ви чета тук донякъде се радвам че не съм единствената сънуваща такива случки, но от друга страна знам и колко е гадно като осъзнаеш какво си сънувал и какво се е случило - дали не е могло да го предотвратиш?

Добре дошла в клуба! Мога да се похваля с доста постижения по темата, но усещам как някой ще дойде да ни скастри, че "темата не е за сънища и понеже според мен сънищата не са случки, те не трябва да се споменават тук". Ако някой/някоя иска да чуе аз какви сериали сънувам, да заповяда на лични, където няма шанс да ни се скарат за спамене!

Странна птица ще ми бъде приятно да ми разкажеш давай пращай!
Hazel много точно описа и тези мойте сънища, точно в съня си се сещам  е само за място, събитие и човек но и че е от предишен сън. Наистина сякаш следва някаква последователност!  Знам, че за сънищата ще ни скастрят затова спирам, но и то темата много замря в последните месеци, затова и пуснах нещо което е и тересно на всички и актуално за мен. Но сега ще разкажа една страховита история , надявам се да върна и страховитото русло на темата. Случката е горе долу 70те/80те години на миналия век. Та един мъж си карал камиона прибирайки се от работа, минавал през селата. На едно село близко до неговото не баш съседно но близко го спрели семейство мъж и жена около неговата възраст и двете им деца момиченце и момченце. Учуден така изступани пък без кола, каруца и въобще някакъв транспорт, шофьора ги съжалил и ги качил. Те разбира се искали да отидат в следващото село да се приберат  и го помолили. Тръгнали и на човека му се сторили много приятни хора разказали му няколко случки, той на тях, децата кротки, възпитани. Неусетно стигнали селото и го уговорили да му се от благодарят в местното барче до което те живеели. Речено сторено  отишли седнали там и го помолили той да поръча и за тях. Той малко се поучудил, че хем никой не ги поздравява а живеели уж в отсрещната къща, хем и че го помолили той да ходи да поръчва а уж те черпели. Хубаво нашия поръчал и набързо им сервирал, после пак отишъл да вземе за децата лимонада и неговото кафе. Върнал се и му се допушило, и рекъл чакайте ще ходя да взема цигарите от камиона, явно съм ги забравил там. Излязъл нашия а една баба го пресрещнала до камиона, казала му че го е видяла да влиза с онова семейство. Пък му рекла ей момче пали "колата" и бягай тея хора са починали отдавна как не си се усетил и му посочила тяхната къща.Мъжът се вгледал и забелязал некролози, приближил се и разпознал семейството. Извърнал се към бабата и благодарил набързо за предупреждението но и установил че е забравил ключовете на масата вътре в барчето. Ужасен, тръгнал да казва на бабата и да моли за съвет и какво да види докато той се обърнал отишъл при камиона да се качва бабата изчезнала нямало я и нея. Как се изпарила толкова бързо не се знае и нашия кво да прави решил да влезе да вземе ключовете някак и да се изниже. Обаче гледайте какво става, връща се в барчето хората си седят по масите и си лафят, по старите а и не толкова знаят как е било преди ерата на зяпам си в телефона, там е живота. Хората са си говорили и искрено увлечени едни от други не са забелязвали много много. Та на неговата маса покойниците ги нямало чашите били там, ключовете му също. Той ги взел с намерението да бяга, ама местния бакалин го подбрал да плаща. Нашият платил неохотно, но се по успокоил защото, човека полюбопитствал и го питал. Абе момче ти за кой накупува кафета, лимонади, никой не дойде да пие ти дойде и не пи искаше да тръгваш много бързо а май чакаше някого. По казаното мъжът се усетил че пред него си е нормален човек и разбрал че само той и бабата са видели призраците. Както и да е смотолявил там нещо на продавача и побързал да се качи на камиона. Тръгнал си и се прибрал все пак жив и здрав, но много дълго бил същисан от случката и спрял да минава по тоя път. Вкъщи всички били единодушни че са били духове ама се чудели как се е случило всичко това.

Случката нашенска ли е? Или чуждоземна?

Направо е извънземна

Нашенска е, мани този човек по-късно се сблъсква и с друго свръхестествено събитие.

Във връзка със случката. Майка ми ми каза, че учителката ми от детската градина е загинала блъсната от кола. Нейна позната и казала. Стана ми тежко. След няколко дни се разминавам с нея в центъра и тя ме поздравява широко усмихната. Аз едва ли съм имала цвят на лицето. За секунда ми мина през ума, че съм умряла и не съм разбрала. После се оказа, че загиналата е очна лекарка с подобна фамилия като моята учителка и е станало развален телефон. Но усещането е много странно.

Аз по-добре да не виждам, че ще ги последвам там горе.... От страх!