Случи ми се нещо странно XXVII

Не е ясно точно каква е била малката светеща точка, но това за гробищата не мисля да е от значение - при толкова векове цялата земя на практика е гробище, надали има място на нея, на което да няма човешки останки /изключвам трудно достъпните и почти необитаеми от хора райони/.
Има ли вероятност точката да прилича на светещо оченце на животинка или не изглеждаше така?

Светулките имат силно изразен полов диморфизъм - мъжките летят и светят пулсиращо, а женските пълзят /нямат крила и елитри/ и светят с постоянна светлина. Вероятно сте видели женска светулка.

А как се е "счупил", с пукнатина, с прекъсване на материала на места? или като го слага и той зейва?
Има такива порьозни зони, ако не е бил направен добре.

Наистина има някаква мистика покрай старите гробища отдавна заринати под земята. На моето село има един завой, за който казват, че е имало турско гробище. За това място съм чувала, че много хора са виждали страшни неща. Още като деца ни предупреждаваха да не играем много много там. Бабата на една приятелка се прибирала късно вечерта и видяла мъж с огромна глава, които и се хилел зловещо, след това трябвало винаги някой да я придружава, когато минавала оттам. Едно момче видяло силует на мъж, който се реел във въздуха. Колкото и налудничаво да звучи почти всички вярваха, че там има нещо лошо. Една баба, която живееше близо до мястото, разправяше че късно вечер някой й хлопа на вратата, а единствената къща, която се намира на самото място, почти винаги е необитаема. Помня, че семействата които живяха в нея, все имаха някакви семейни проблеми.

На гробищата има ужасна енергия. Аз отдавна не ходя.

Зависи при кого сте ходили на гробищата. Явно има защо да не ходите.

При който и да е починал роднина.

Много пъти съм  писала,а и разказвала

Нещо за гробищата ли? Разкажете пак, ако е нещо, което ви се е случило на вас.

За мен гробищата имат странна притегателна сила. Особено старите селски гробища. Обожавам да се разхождам под сенките на старите дъбове и мъртвите да ми разказват с вятъра своята история. Не знам, сигурно въображението ми е много развинтено, но сякаш като трейлър от филм виждам живота на някои от тях. Обикновено тръгвам безцелно, но сякаш някой ме вика на точно определено място и аз поемам натък, докато попадна на гроб, който разказва история. Ще споделя само две случки, за да не ставам досадна. Първата беше преди 4-5 години. На стар стол до един гроб седеше слабичка старица в черна шамия, прегърбена над гроба, скръстила ръце в скута си. Това беше само за няколко мига, след това виждах само стола, но знаех, че това е вдовицата на починалия, която всяка година, докато е била жива е идвала редовно и е седяла до съпруга си с обещанието да бъдат винаги заедно. Когато се разболява, децата и я вземат при тях и след смъртта си е погребана в друго населено място. Столът отдавна е изгнил... Може би е илюзия, може би мозъкът ми при вида на стария стол си е изфабрикувал тази история, но запазих спомена от тази среща. Мило ми стана.

Втората случка беше тази есен на архангелова задушница. Отново се запилях по трънаците на старите гробища. Чувах отнякъде слабичък звук, подобен на мяучене и помислих, че е изхвърлено котенце. Тръгнах към звука и попаднах на този гроб на 4 дневно детенце.

Когато стигнах до гроба звукът спря. Продължих да търся наоколо,но коте не открих. Сякаш плачът на самотната душица ме е викал.
Пак казвам, може всичко това да е плод на въображението ми. Но разхождайки се из гробищата изпитвам едно умиротворение и спокойствие. Сякаш времето спира и попадам в света на безвремието.

Като дете не знам защо и на мен ми беше приятно да ходя на гробища. После като възрастна ходех на починалите ми близки и никак не ми се ходеше. Даже един път ми се наложи с попа да ходим посред нощите (баба беше починала), но не усетих страх. Една от моите къщи е построена върху старо турско гробище и като дете живеех в нея. Ами имаше си много странни прояви и явления дори и денем. Естествено тъй като бях дете никой не ми вярваше... Като порастнах всичко престана

Винаги съм мислела за гробищата, като за "място светло, място тревисто, място спокойно" или както там казват свещениците, като опяват. Сигурно заради частта с "тревисто" винаги ми е звучало красиво и спокойно.
И аз нямам проблем с посещението на гробища, наскоро се наложи да правим план за почистване на такъв, на роднина, в стара, стара част на гробищата, където вече никой не идва. Нищо особено не ми се е случвало никога.

Според мен въображението играе доста голяма роля в подобни преживявания.
Давам пример със себе си. Откакто чета тази и другата тема започнаха да ми минават какви ли не мисли по темите които разказвате и да сънувам сънища подобни на тези които разказвате или да решавам, че нещо което ми се случва е нещо странно.

         Като чета в темата, явно не е рядкост да се строи върху стари гробища. Вероятно са били твърди стари, запустяли и заличени, иначе не се сещам за мотив да си построиш нова къща на такова място. Стана ми любопитно за странните проявления във вашата къща, нищо, че са детски спомени и преживявания. Още повече, щом и до сега си ги спомняте.

На страхът очите са големи. Иначе нормални и обясними неща, под емоция се преекспонират и ето ти страхотерии,.
Не че съм безстрашна и под въздействие на емоциите съм голяма бъзла и спя на светната лампа.
И на мене гробищата ми действат като прекалено спокойно място, където времето е спряло.