Една истински вдъхновяваща инфлуенсърка - инфлуенсърката на нашите баби ...
От немска домакиня до моден император ...
Анна Магдалена Лемингер, e родена през 1909 г. в провинциалния град Офенбург.
Баща й е бил машинист на влак, а майка й – домакиня, така че семейството живеело доста скромно.
Ене (крайно вдясно) с родителите си, сестра си и брат си.
Ене обичала да се откроява от другите. На младини тя си направила дръзка прическа боб, докато всички останали момичета сплитали косите си в плитки. Приблизително по същото време тя сменила името си на Ене – в чест на героинята от любимата си песен „Ене от Тарау“.
След като завършва манастирско училище и посещава колеж. Баща й е убит в самия край на войната и трябвало да се прости с мечтата си да учи медицина. Ене отива да работи като касиер в електрическа компания.
Един ден доста симпатичен младеж на име Франц Бурда, дошъл да плати сметката си за електричество. Той притежавал малка печатница. Младежите се харесали и година по-късно се оженили.
Анна е щастлива в ролята си на домакиня. Тя ражда трима сина – Франц, Фридер и Хуберт.
Има на разположение бавачка и прислужница, собствен лек автомобил и е истинска аристократка в провинциалния Офенбург.
По-късно пише в автобиографията си, че би останала щастлива домакиня завинаги, ако не били обстоятелствата.
Историята на нейния успех започва, след като тя навършва 40 години...
Тогава разбира, че съпругът й има връзка с бившата си секретарка Елфриде Бройер. Оказало се, че дълги години съпругът й е финансирал издателство Elfi-Moden, собственост на Елфриде.
След като научила обаче, че бившата секретарка на съпруга й му е родила незаконна дъщеря, Ене не подава молба за развод, а заставя съпруга си да откаже финансирането на Elfi-Moden и да пререгистрира издателството на нейно име.
През 1949 г. Франц прехвърля на жена си издателството в град Лар, което е близо до фалит. Ене Бурда си поставя за цел да създаде свое модно списание и започва усърдно да работи. Под нейно ръководство са няколко шивачи и един редактор. Наема фотографи и сама избира най-добрите модели и снимки. По същото време изучава издателската дейност, разработва нов дизайн за модното си списание и се запознава с модата. Посоката по това време се оказва обещаваща и печели първите пари, с които успява да вдигне на крака почти фалиралото издателство.
Основната й новаторска идея са кройките. Били толкова прецизни, че и най-неумелата шивачка да може да се справи. Ене успява да създаде списание, което позволява на огромен брой жени да се обличат елегантно и с вкус, без да харчат много пари за това.
Списанието започва да излиза в следвоенно време, когато домакините в Германия мечтаят за евтини, но красиви и удобни дрехи. “Майка ми казваше: искам жените, които са преживели войната война като мен, да станат отново елегантни”, спомня си най-малкият ѝ син Хуберт.
Успехът е огромен. Първото издание от 100 хиляди екземпляра е разпродадено веднага щом вижда бял свят. Две години по-късно тази цифра вече е достигнала 500 хиляди. През 1950 г. Burda Moden се продава в Германия, Австрия и Швейцария, като през 1952 г. са добавени още 8 европейски страни, а от 1953 г. списанието се продава в САЩ, Канада, Аржентина и Бразилия. До 1961 г. нейното списание се превръща в най-голямото модно издание в света с тираж от 1,2 милиона копия.
Ене буквално завладява света и става кралица на модата.
Тя покорява още една непостижима висота: през 1987 г. “Burda Moden” става първото западно
списание, издавано в Съветския съюз. Така тя успява да изтрие не само културните, но и политическите граници. 78-годишната Ене Бурда представя своето списание на модно ревю в Колонната зала на Московския съюзен дом. Това била истинска културна революция. На всяка поканена жена била връчена подаръчна торбичка с надпис „Модата не знае граници“. Тя съдържала екземпляр от последния брой на списанието и комплект козметика.
Ене управлява своята империя в продължение на 45 години и всеки месец се обръщала към читателите в писмо от страниците на списанието. Когато навършила 85 години, тя прехвърлила издателството на своите трима сина. Фрайдър и Франц обаче продават своите акции на брат си Хуберт Бурда, който решава да поеме бизнеса.
По време на заслужената си почивка Ене решава най-накрая да отдели време на хобито си и започва да се занимава с рисуване с маслени бои. Освен това от младостта си тя е голяма любителка на луксозните спортни автомобили и продължава да попълва автопарка си с нови екземпляри. Освен това Ене Бурда е създала няколко благотворителни фондации, които допринасят за развитието на културата и изкуството, грижата за възрастните хора и подкрепа на нуждаещите се в родния й град Офенбург.
През 2018 г., в чест на 110-ия рожден ден на Ене, германският телевизионен канал ARD пусна филм от две части, разказващ историята на успеха на тази невероятно енергична и талантлива жена, която успява да създаде икономическо чудо със собствените си ръце.
Анна Магдалена Лемингер, e родена през 1909 г. в провинциалния град Офенбург.
Баща й е бил машинист на влак, а майка й – домакиня, така че семейството живеело доста скромно.
Ене (крайно вдясно) с родителите си, сестра си и брат си.
Ене обичала да се откроява от другите. На младини тя си направила дръзка прическа боб, докато всички останали момичета сплитали косите си в плитки. Приблизително по същото време тя сменила името си на Ене – в чест на героинята от любимата си песен „Ене от Тарау“.
След като завършва манастирско училище и посещава колеж. Баща й е убит в самия край на войната и трябвало да се прости с мечтата си да учи медицина. Ене отива да работи като касиер в електрическа компания.
Един ден доста симпатичен младеж на име Франц Бурда, дошъл да плати сметката си за електричество. Той притежавал малка печатница. Младежите се харесали и година по-късно се оженили.
Анна е щастлива в ролята си на домакиня. Тя ражда трима сина – Франц, Фридер и Хуберт.
Има на разположение бавачка и прислужница, собствен лек автомобил и е истинска аристократка в провинциалния Офенбург.
По-късно пише в автобиографията си, че би останала щастлива домакиня завинаги, ако не били обстоятелствата.
Историята на нейния успех започва, след като тя навършва 40 години...
Тогава разбира, че съпругът й има връзка с бившата си секретарка Елфриде Бройер. Оказало се, че дълги години съпругът й е финансирал издателство Elfi-Moden, собственост на Елфриде.
След като научила обаче, че бившата секретарка на съпруга й му е родила незаконна дъщеря, Ене не подава молба за развод, а заставя съпруга си да откаже финансирането на Elfi-Moden и да пререгистрира издателството на нейно име.
През 1949 г. Франц прехвърля на жена си издателството в град Лар, което е близо до фалит. Ене Бурда си поставя за цел да създаде свое модно списание и започва усърдно да работи. Под нейно ръководство са няколко шивачи и един редактор. Наема фотографи и сама избира най-добрите модели и снимки. По същото време изучава издателската дейност, разработва нов дизайн за модното си списание и се запознава с модата. Посоката по това време се оказва обещаваща и печели първите пари, с които успява да вдигне на крака почти фалиралото издателство.
Основната й новаторска идея са кройките. Били толкова прецизни, че и най-неумелата шивачка да може да се справи. Ене успява да създаде списание, което позволява на огромен брой жени да се обличат елегантно и с вкус, без да харчат много пари за това.
Списанието започва да излиза в следвоенно време, когато домакините в Германия мечтаят за евтини, но красиви и удобни дрехи. “Майка ми казваше: искам жените, които са преживели войната война като мен, да станат отново елегантни”, спомня си най-малкият ѝ син Хуберт.
Успехът е огромен. Първото издание от 100 хиляди екземпляра е разпродадено веднага щом вижда бял свят. Две години по-късно тази цифра вече е достигнала 500 хиляди. През 1950 г. Burda Moden се продава в Германия, Австрия и Швейцария, като през 1952 г. са добавени още 8 европейски страни, а от 1953 г. списанието се продава в САЩ, Канада, Аржентина и Бразилия. До 1961 г. нейното списание се превръща в най-голямото модно издание в света с тираж от 1,2 милиона копия.
Ене буквално завладява света и става кралица на модата.
Тя покорява още една непостижима висота: през 1987 г. “Burda Moden” става първото западно
списание, издавано в Съветския съюз. Така тя успява да изтрие не само културните, но и политическите граници. 78-годишната Ене Бурда представя своето списание на модно ревю в Колонната зала на Московския съюзен дом. Това била истинска културна революция. На всяка поканена жена била връчена подаръчна торбичка с надпис „Модата не знае граници“. Тя съдържала екземпляр от последния брой на списанието и комплект козметика.
Ене управлява своята империя в продължение на 45 години и всеки месец се обръщала към читателите в писмо от страниците на списанието. Когато навършила 85 години, тя прехвърлила издателството на своите трима сина. Фрайдър и Франц обаче продават своите акции на брат си Хуберт Бурда, който решава да поеме бизнеса.
По време на заслужената си почивка Ене решава най-накрая да отдели време на хобито си и започва да се занимава с рисуване с маслени бои. Освен това от младостта си тя е голяма любителка на луксозните спортни автомобили и продължава да попълва автопарка си с нови екземпляри. Освен това Ене Бурда е създала няколко благотворителни фондации, които допринасят за развитието на културата и изкуството, грижата за възрастните хора и подкрепа на нуждаещите се в родния й град Офенбург.
През 2018 г., в чест на 110-ия рожден ден на Ене, германският телевизионен канал ARD пусна филм от две части, разказващ историята на успеха на тази невероятно енергична и талантлива жена, която успява да създаде икономическо чудо със собствените си ръце.
(беше й хоби) 
