Рак на белия дроб - тема 11

Много странно, предполагам, че е различно облъчването 30 фракции и 5 радиохирургия?
Аз бях на "синия апарат", баща ти? И ми опъваха постелка за лягане, лягам, наместват се краката на едно повдигнато, закопчават маската да не мърдаш. Сякаш за съвсем различни неща говорим!
Успех на баща ти, Magia!

Точно на “синия” апарат. Липсата на хигиена го отблъсна първо, после липсата на отношение. Никаква фиксация не са правили. Лягай, бързо ставай и довиждане!

Не е необходима "фиксация",дори маркерите са  ориентиривъчни при фракционирана комформатна ЛТ.
"Ориентировъчни" са маркерите защото се облъчва много обширна зона ,а апарата разполага с нискозов CT или поне рентген - само ако не се се "намести" първоначално ,ще трябва да го "донаместват" като започне процедурата и скенера покаже ,че планирания обем е извън облъчваната зона (това се случва преди са започне реално да облъчва апарата).
Извинявам се ,че написах ,че дозата която е получил е наполовина от планираната,дефакто биоеквивалентната доза е по-ниска - функцията по която се изчислява не е линейна -може би ей така наум сметнато е малко над 1/3 . Приноса към общата биоеквивалентна доза на всяка последваща доза е по-висок от приноса на предходната.


mackata03,
Има поне трима в темата ,при които ЛТ има положителен ефект - Аз,на Хоуп Баща му,и на Таня Радева съпруга. При мен и при на Хоуп баща му не е е облъчван белия дроб (при мен РХ на мозъчните метастази,при на Хоуп баща му метастаза в гръбначния стълб, а на съпруга на Таня Радева - Белия дроб с комформатна,фракционирана ЛТ).
Даже си имам и една "теория" за "отличния" отговор на ИТ при тримата -общото ЛТ - "абскопален ефект".Абскополен ефект се нарича активирането на имунната с-ма към антигена/ите -фракции от туморните клетки ,които циркулират в кръвобръщението от мъртвите(умъртвени от ЛТ )туморни клетки.Наблюдава се този ефект и при комбинирана ХТ+ЛТ ,но там е статистически около 10% ,докато при ИТ се предполага ,че е много по-често явление -засега няма статистическа информация обобщена(или поне аз не съм срещал).
Пневмонита при баща ти никой не може да каже в следствие на какво е - дали е лъчев (индуциран от ЛТ - за справка на Зиги майка и при това от РХ на М в бял дроб,3 месеца след РХ),дали е имуномедииран от Кейтруда-та ,или комбинация от двете. Аз лично на няколко пъти съм имал нискостепенни пневмонити -без да ми е облъчван БД,с почни недоловими симптоми и без видими на CT измениня,както веднъж без никакви симптоми ,при които образния диагностик спя скенера и влезе да ме пита дали ми е правена ЛТ - от нищо почти година извън черепа - 41/21мм лезия ,която вместо да сравни усилването преди и след контраста класифицира като "прогресия" и ме пратиха на ПЕТ ,който в активната фаза не удачен-висока глюкозна метаболитна активност в активната фаза(все пак не е онколог и не е длъжен да знае че ИТ може да предизвика имуномедииран пневмонит). Изгелждат еднакво и лъчевия и имуномедиирания от терапията ,във всичките си форми - пнемнония  развитие/атипична пневнония/хиперсенситивен пневмонит.и.т.н.
Онколозите в клиничната практика се стремят точно към това(не пневмонит,а "абскопален ефект"). Честно казано не знам да има срок ,който трябва да се изчака след ЛТ за да се възобнови системното лечение. При мен ИТ започна след около 3 седмици след РХ  на мозъчните М и то само защото се падаше по коледа и нова година следващата стъпка от лечението - около 13-14 Декември ми е била РХ-та ,първа  ИТ -на 8 Януари,а и не ми бяха излезли още "официално" резултатите от молекулярните и ИХХ за PD-L1 експресия по време на  РХ-та.На Хоуп при баща му май също е под месец разликата между ЛТ и ИТ.

Ясно, whitefang. Значи сме направили едно голямо нищо. Но този път и аз не мисля да го убеждавам. Видимо не изглежда добре. При ХТ имаше реакции, беше му зле (тук съм споделяла многократно). Но сега просто е тотално, видимо променен. Няма да понесе повече, виждам го. И да ги понесе, ще има необратими, тежки последици. Надявам се, че ще има поне минимално въздействие от тези 16 ЛТ. Има приятел в САЩ, който (по ирония на съдбата!) започва сега също ЛТ на бял дроб. Няма засегнати ЛВ. Назначени са му 4 фракции, през 2 дни. Това ежедневно облъчване тук направо е изтощително.

При него е било РадиоХирургия (най-вероятно SBRT.според броя фракции),няма място за сравнение.

Тези 4 фракции най-вероятно са стереотактично облъчване, което НЕ може да се сравнява с лечението с модулиран интензитет. При едното трябва фиксация и симулиране на дишането, защото се доставя много голяма ЛТ доза в малък обем тъкан (SBRT/SRS); при другото - дозата се разпределя в по-голям обем тъкан (IMRT). С първото могат да се третират лезии до определен размер. С второто, този размер не е толкова ограничен.

Сравнението е малко…ябълки с круши. Да, и двете са модалности на облъчване, но целите/възможностите и техниката на изпълнение са различни.

Да, вероятно е така. Благодаря ви на всички за коментарите и полезната информация, както винаги. Колкото и немедицински да звучи, ще се надявам да има някакво повлияване от недовършената ЛТ. Не мога повече да го насилвам.

Здравейте, отново идвам с молба за помощ и съвет... Изпаднахме в деликатна ситуация с мама, която някак ще се опитам да обясня. Не знам дори дали е подходящо за темата, но не знам къде другаде да пиша.  
Споделяла съм каква е нашата ситуация онкологично, затова няма да описвам всичко наново, да не става твърде дълго.

Та така, в четвъртък вечерта, малко преди полунощ, мама получи някаква зверска криза, беше наистина страшно, имаше невероятни болки. Беше пила оксикодона си в 21ч и обикновено по това време спи. Очните и ябълки изскочиха, захапката и се обърна, от устата и излизаше нещо като пяна, зениците се разшириха. Направо ръмжеше от болка, помислихме, че се задушава и звъннахме на бърза помощ. Докато дойде линейката, минаха поне 10-15 минути. Започна да се поти обилно, бузите и челото и бяха ледени, започна да мирише лошо в стаята и предположихме, че има разстройство. От бърза помощ биха една инжекция, мериха кръвното (90 на 50) и сатурацията и си тръгнаха. Казаха, че е нормално при мозъчни метастази да има такива епизоди. Обяснихме, че пие леветирацетам отдавна и досега не се е случвало да има гърчове или припадъци.

Когато те си тръгнаха обаче започна истинския ужас.Оказа се, че не е разстройство. До 8 и нещо сутринта, мама се изхождаше. Тя има хроничен запек от преди заболяването, а сега не е подвижна, но се храни добре, има апетит, вероятно заради дексаметазона. Обичайно използваме дулколакс или мармалад, но от тях също получава много болезнени спазми и в крайна сметка последните 3 пъти действахме с бизакодил свещички. И с тях не е съвсем леко, но с една идея по-малко се мъчи. Във вторник следобед беше последното ходене по голяма нужда, затова се изумихме какво огромно количество излезе от нея.

Ужасът продължи и в петък през деня, като беше почти неконтактна, не успяхме да изпием никое от лекарствата -  за кръвно, против гърчове, оксикодон, дексаметазон. Отваряше очи, но сякаш не гледаше в нас, не възприемаше нищо, беше много безпомощна. Пи много малко вода, която слагахме в устата със спринцовка, нямаше сили за сламка.

При последната смяна на памперса, видяхме че има и малко кръв - не е имало никога до преди това. Няма как да я закараме в болница за образни изследвания в нейното състояние. Знам, че вариантите са много - от хемороиди до метастази в дебелото черво, в стомаха и т.н. Няма как да даде и кръв за изследвания. В крайна сметка заспа и честно казано не знаехме дали ще изкара нощта, беше крайно изтощена от болките, които по интензитет мога да сравня единствено с контракции при раждане.

В събота сутринта все още спеше. Направихме опит да сложим система рингер, за да я подхраним, но тя няма вени вече и не се получи. Прекара деня в сън, без храна и вода. Надвечер като по чудо отвори очи, гледаше ни сякаш с разбиране, каза и няколко думи. Веднага започнахме да даваме вода, а след това и малко мандарина. После пак напълни малко памперса, този път без кръв. По-късно имаше и болки в краката и ръцете, защото втори ден не беше пила оксикодона. Решихме да и дадем един паратрамол, но се оказа, че не може да преглъща хапчетата, независимо колко са големи. Изпива водата, но хапчето остава в устата. Обяснихме и колко е важно да преглътне, казва, че разбира и пак не ги гълта или започва да ги дъвче... В неделя през деня опитахме да дадем пак част от лекарствата, но отново без успех. А плодове и зеленчуци на малки парченца преглъща без проблем.

От всичко написано, което се извинявам отново колко дълго стана, най-много ме притеснява как да я захраним безопасно и как да и даваме хапчетата от тук нататък... Онкологът каза, че оксикодонът може и да не действа, ако е сдъвкан и че може да пробваме с пластири фентанил, но не може да каже дали ще заменят действието на оксикодона. За това дали можем просто да продължим с другите лекарства предвид, че не сме ги пили 3 дни, нищо не каза и днес си давахме по наше усмотрение...

Въобще вече 4ти ден сме под страшен стрес, почти не сме спали с баща ми, и ние сме изтощени и не знаем вече къде да търсим помощ и на кого да звъним, знаейки, че сме бреме за всички. Тази тема остава малката надежда, че ще получим внимание и помощ, под каквато и да е форма.

Съжалявам, че се е стигнало до тук. Сили и кураж ви пожелавам.

Единственото, за което се сещам в отсъствието на венозен път, е сонда. През нея ще можете да подавате храна и хапчета, стига стомахът да е проходим. За централен венозен път или порт е късно - в описаното състояние никой не би се съгласил да направи дори подобна, лека интервенция.

Що се касае до обезболяването - фентанил на пластири. Някои НСПВ (като кетопрофен) могат да се поставят и мускулно. Тоест, може да комбинирате опиат на пластири с НСПВ инжекционно. Би трябвало да има задоволителен ефект.

Ако можем да помогнем с друго, тук сме.

ItsAnabelle, щом приема плодове, вариант за лекарствата е да ги стривате и размесвате с малко количество кашава храна (за децата съм ползвала Данонино например), поне за тези, за които нв се налага да остават цели (с отложено освобождаване или по някаква друга причина).

За изследванията  - доста лаборатории правят домашни посещения, ако имате насоки какво би могло да де изследва, може да организирате да дойде лаборант.

Кураж!

Здравейте, майка ми е на тагрисо от един месец но започна да и се подува левия крак в глезена. Днес извиках съдов хирург да я види с доплера и откри тромб. Изписа и някакви инжекции и хапчета и каза да ги започва веднага. Утре ще звъня на онколога да видим какво ще каже но много се притеснявам да не и спрат лечението. Моля ви за мнение как да постъпя?

Говорете с онколога. Как и бяха тромбоцитите на изследването преди да и дадат рецептата за следващите 28 дни?
Предизвиква трмбоцитопения.
Освен това има опасност от язви и дори перфорации в стомашно-чревния тракт.
Не мисля че приемането на антикоагуланти
е безопасно заради повишения риск от кръвоизливи.  Но от друга страна и самия тромб не е безобиден и трябва лечение.

Здравейте! Става въпрос за майка ми, случаино и откриха петно на белия дроб, една седмица лежа в белодробната болница в София к нощищо не могат да устновят. Правиха и бронхоскопия и нищо не излиза там. Не знаят какво е и това си е. Прави си скенер и по него не се знаело. Изпратиха я в Токуда при д-р Минчев. Той казал не знам точно какво е, но най добре да направя операция с робот за 7 000 лв. Как е възможно да не се разбира какво е и да настоява за опвчерация. Моля ви дайте съвет към кой доктор да се обърне и къде да отидем за мнение със скенера. Аз се питам от няколко дни - защо никои не я изпрати на ЯМР? Не се ли вижда там най-точно? Моля ви дайте ми съвет на къде да се запътим. Смята да отиде в Дървеница, там поне са добри, но нямаме представа при кой доктор там? Всякакви съвети са добре дошли♥🤍🙏

ЯМР на бял дроб не се прави рутинно, защото е подвижен орган (диша и издиша), което прави образите неинформативни (размазани). КТ с контраст е златният стандарт (от образните модалности).

Минчев Ви предлага VATS, защото находката явно е недостъпна с бронхоскоп. С бронхоскоп може да се достигнат по-централно разположени тумори. Ако е в периферия - няма как да стане. Другият вариант е отворена операция, което е по-инвазивно, съответно обвързано с повече травматизъм, болка и по-дълго възстановяване. В УСБАЛО нямат робот (да Винчи), съответно няма как да предложат VATS. Единствено Токуда и Софиямед имат подобен капацитет в София.

Няма друг вариант да се установи какво е със сигурност без биопсиране, било то с VATS или със стандартна торакотомия. С аспирационна биопсия явно също няма как да стане, щом не е предложил (за него е много по-лесно, ако е възможно).

Alena, Минчев прави такава операция на майка и платихме много по-малка сума. Не мога да си спомня в момента, но беше около 1000 лева. Защо при вас е обявил такава цифра?
VATS правят и във ВМА.