Това, че някой те води някъде да сте семейство не е критерий. Ти можеше да имаш претенции. Семейство сте по моите и по новите критерии. За родителите му не сте. В провинцията нямате брак, а там хората са старомодни. Защо не си преговорила това?
Това, че си харчиш майчинството за детето си ТИ, не значи, че можеш да го отглеждаш сама. Животът не е само памперси и дрехи. Има и ток, вода, телефони, топло, данък, пътни, лекарства, кабелна, нет и т. н и т. н сметки безкрай. Не ги смяташ тези неща, защото не са твоя отговорност.
Не начуквам канчета, най-добронамерен съм. Ако не ти е добре, говори с вашите и се върни при тях с детето. Сама няма да можеш да се оправиш(помня, че караше някакви курсове за брокер, за да запишеш работа). Намери си работа и ще тръгнеш на някъде. Ако успееш да преглътнеш цялата олелия и "срам" за провинцията от изнасяне и връщане при родители на самотна майка, ще си свършила половината.
Други съвети не могат да ти се дадат. Мястото е такова, хората са такива, мъжът и родителите му няма да се променят. Ако искаш щастлив живот с тях, ти трябва да клекнеш. Другия вариант съм го писала по-горе.