Страшки от форума - 4

  • 71 871
  • 737
# 300
Нямам никакво желание да я чета. Само от това, което прочетох тук ми стана гадно 🤢
Виж целия пост
# 301
И аз не смея да я чета. Много ми става жал за децата на тези...
Виж целия пост
# 302
Много интересно как ако някоя жена се оплаче тук от насилие, та било то лек шамар или бутване, за 5 секунди се изписват 200 страници със съвети веднага да се маха и прокоби, че утре-вдругиден ще бъде убита. Обаче когато майка млати беззащитното си бебе с пръчка, се намериха жени, които да я успокоят, да я посъветват да се наспи, да кажат, че на всеки се случва да се поизнерви покрай бебе и че не е станало кой знае какво.
Виж целия пост
# 303
Темата е психарска. И аз се надявам да е пързалка, но дори да е, коментарите са съвсем истински и е пълно с такива хора. Очаквах реакциите да са доста негативни и се втрещих за колко нормално се смята да си млатиш децата на лягане и ставане. Не е като да не съм знаела, де, но всеки път се вбесявам, попадна ли на нещо подобно.
Виж целия пост
# 304
Много е страшно това, много. За съжаление, аз не намирам особен капацитет у авторката, за да потърси адекватна помощ.
Виж целия пост
# 305
Цитат
А тези,  които винаги се контролират и са усмихнати 24 часа в денонощието, и ах, сакън да не повиша някога тон, избухват един път и пълнят статистиките с убийствата после

Пак е от същата тема, но този коментар си заслужава отделно споменаване според мен. Разбрахте ли сега кой пълни статистиката на убийствата? Всички ние, които сме със здрави нерви, не крещим като умопобъркани и не си налагаме с пръчки децата...
Виж целия пост
# 306
Или си пребиваш детето или ставаш убиец? Желязна логика. Няма как да се води каквато и да била дискусия с подобни примитиви, горките дечица!
Виж целия пост
# 307
Цялата тема е пълна със страшки:

Цитат
Както се казва - за да не те бие, когато порасне, трябва да го побийваш, докато е малко. От личен опит, децата, на които не са им поставяни граници, не могат да се справят сами с живота и са предразположени към депресивни състояния и социопатия, наркомания и т.н.

Тъжно е, че често (не казвам винаги) децата на насилници - също стават насилници.
Виж целия пост
# 308
Това "от личен опит" какво ще рече, детето на автора на поста е наркоман и социопат, защото не е бито, или самият автор е израснал без граници(или бой, с други думи) и сега е депресивен социопат? Предполагам, второто, след като счита за нормално да побийва детето, докато е малко...
Виж целия пост
# 309
Бий дупе да не биеш дупище се възприема буквално.
 Както всяка народна мъдрост в него има подтекст - грижи се да израстне отговорен , свестен човек, да не се налага като пораснал да се срамуваш. Да го преведа така.
 Не  е буквално и не са ни пребивали  и нас.  Но бе в реда на нещата ,не се  раздухваше като сега за всеки случай. Не се обявяваше за насилник всеки. Сега е друго ,на друго ниво сме, колкото да сме балканци и назад.
 И човек е добре да се движи в средата, в приетото, пък нека си е  собствен образ,  уникална личност, но  общите правила са за това, да се огледаш и видиш в тях.
Виж целия пост
# 310
Не знам какъв е личният опит на потребителката, но според написаното - всички, които сме расли и възпитани без насилие, влизаме в описания профил - нищо не става от такива хора.
И са много хората с такива виждания, плашещо много.
Едно е да си строг, когато се налага, друго е да си насилник.
А-а, някой пък беше написал, че тези, отгледани без бой, са  най-противните и злобни хора, които познава.
Спирам, че е отвратително и ми се плаче.
Виж целия пост
# 311
Цялата тема е пълна със страшки:

Цитат
Както се казва - за да не те бие, когато порасне, трябва да го побийваш, докато е малко. От личен опит, децата, на които не са им поставяни граници, не могат да се справят сами с живота и са предразположени към депресивни състояния и социопатия, наркомания и т.н.

Тъжно е, че често (не казвам винаги) децата на насилници - също стават насилници.

На мен са ми поставяни граници, определено съм поставяла граници на детето си. При това нито мен са ме били някога, нито аз съм била детето си. Наказание - да. Имаше си стол, в който я наказвах да седи, ако много, ама много се провини. По толкова минути, на колкото е детето. Като се успокои, аз сядах на другия стол до нея и обяснявах профузно къде е сгрешила. Същото важи и за мъжа ми. Никога не е бит! И ей на, станали сме хора, и отговорно дете успяхме да отгледаме и то без бой!  Нито е депресивна, нито употребява наркотици, даже алкохол пие много рядко и по малко. Чудо на чудесата!
Виж целия пост
# 312
Явно някой хора не умеят да поставят граници без бой.
Тъжно.
Виж целия пост
# 313
Винаги е имало, мисля, и че занапред ще има хора, за които шамар е сред възпитателните средства.
Не го приемам, но и не го изключвам... понякога се случва.
Но къде е границата? Да пернеш леко един, два пъти в живота си, да удариш, да набиеш,...,  да ползваш пръчка... Нямам идея къде свършва градацията преди леталния край. Имаме съседи на село с две болни момчета в резултат от редовен бой. Вече са големи мъже, родителитъе им ги няма и се "справят" сами...
Много тъжна тема и много тъжни коментари.
Виж целия пост
# 314
Абаджиева, представих си мъжа ти строен на стола от теб.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия