Преди месец се навършиха
Ранен живот
Роденa с името Норма Джийн Мортенсън на 1 юни 1926 г. в
Лос Анджелис, Калифорния, САЩ. Бащата ѝ никога не присъства в живота ѝ. В акта ѝ за раждане първоначално дори няма вписан баща, а по-късно е добавено името на втория съпруг на майка ѝ.
През целия си живот Монро се е питала кой е биологичният ѝ баща.
Майка ѝ била диагностицирана с тежко психично заболяване и прекарвала дълги периоди в психиатрични болници. Затова Норма Джийн почти не израства с нея.
До навършване на пълнолетие тя сменя многократно приемни домове и семейства. Някои биографи посочват над 10 различни места,
а други дори повече. Липсата на постоянен дом оставя дълбок отпечатък върху нея.
Когато приемните семейства не можели да се грижат за нея, Норма Джийн живеела
в сиропиталището Los Angeles Orphans Home Society. По-късно тя признава,
че най-много е мечтала някой просто да я прибере у дома. Като дете често заеквала и
трудно общувала с непознати. Учителите ѝ я описвали като тихо, затворено момиче.
На 16 години се омъжва за Джеймс Дохърти. Причината не била голяма
романтична любов, а практическа – приемното ѝ семейство се местело, а по закон тя
трябвало или да се върне в сиропиталището, или да се омъжи.
Лос Анджелис, Калифорния, САЩ. Бащата ѝ никога не присъства в живота ѝ. В акта ѝ за раждане първоначално дори няма вписан баща, а по-късно е добавено името на втория съпруг на майка ѝ.
През целия си живот Монро се е питала кой е биологичният ѝ баща.
Майка ѝ била диагностицирана с тежко психично заболяване и прекарвала дълги периоди в психиатрични болници. Затова Норма Джийн почти не израства с нея.
До навършване на пълнолетие тя сменя многократно приемни домове и семейства. Някои биографи посочват над 10 различни места,
а други дори повече. Липсата на постоянен дом оставя дълбок отпечатък върху нея.
Когато приемните семейства не можели да се грижат за нея, Норма Джийн живеела
в сиропиталището Los Angeles Orphans Home Society. По-късно тя признава,
че най-много е мечтала някой просто да я прибере у дома. Като дете често заеквала и
трудно общувала с непознати. Учителите ѝ я описвали като тихо, затворено момиче.
На 16 години се омъжва за Джеймс Дохърти. Причината не била голяма
романтична любов, а практическа – приемното ѝ семейство се местело, а по закон тя
трябвало или да се върне в сиропиталището, или да се омъжи.
Първият ѝ договор
По време на Втората световна война съпругът ѝ бил изпратен в чужбина, а тя започнала работа в завод, произвеждащ оборудване за военната авиация. Именно там военният фотограф Дейвид Коновър я забелязва, докато снима жени, подпомагащи военната индустрия. Тази фотосесия променя живота ѝ.
Първоначално печелела около 5 долара на час като модел – сума, която тогава била добра, но далеч не подсказвала, че ще стане една от най-известните жени в света.
Не е била естествена блондинка
Косата ѝ естествено била светлокафява. В началото на кариерата си постепенно я изсветлява до характерния платиненорус цвят, който се превръща в нейна запазена марка.
Променя името си още в началото на кариерата си
Името "Marilyn" е предложено от служителка в студиото, защото ѝ напомняло на актрисата Мерилин Милър. Фамилията "Monroe" е моминското име на майка ѝ.
Изнасяла е представления за американските войници в Корея
През 1954 г. изнася десет концерта пред повече от 100 000 американски военнослужещи в Корейската война. По-късно казва, че това е една от най-вълнуващите публики, пред които е пяла.
Монро често се е борила срещу стереотипа на "глупавата блондинка" и настоявала да получава по-сериозни роли. В лични интервюта споделя, че най-много е искала да бъде уважавана като актриса и като човек.Тя е учила в Actors Studio при легендарния Лий Страсбърг, защото искала да бъде призната като драматична актриса, а не само като секссимвол. Променяла е начина си на ходене за филмите.
Известната ѝ плавна походка не била просто естествена. Според колеги тя съзнателно работела върху движенията си, за да изглеждат по-елегантни и запомнящи се. Характерният ѝ дишащ глас не е бил естествен.
Тя страдала от заекване като дете и с помощта на логопед развила специфичния мек и "задъхан" начин на говорене, който по-късно се превърнал в нейна запазена марка.
Известната ѝ плавна походка не била просто естествена. Според колеги тя съзнателно работела върху движенията си, за да изглеждат по-елегантни и запомнящи се. Характерният ѝ дишащ глас не е бил естествен.
Тя страдала от заекване като дете и с помощта на логопед развила специфичния мек и "задъхан" начин на говорене, който по-късно се превърнал в нейна запазена марка.
Притежавала е впечатляваща библиотека
Въпреки образа на "лекомислената блондинка", Монро е притежавала над 400 книги. Чела е произведения на Джеймс Джойс, Фьодор Достоевски, Уолт Уитман и много философска и психологическа литература
Помага на Ела Фицджералд да пробие в престижен клуб
През 1955 г. собственикът на нощния клуб Mocambo отказвал да наеме Фицджералд. Монро обещала, че ще седи на първия ред всяка вечер, ако певицата получи участие. Това привлякло медиите и концертите се превърнали в огромен успех. По-късно Фицджералд казва, че никога не е забравила тази помощ.
Когато искала да остане незабелязана, слагала тъмна перука, слънчеви очила и се представяла като Zelda Zonk. Според свидетели често успявала да се разхожда така, без никой да я разпознае.
Почти е получила главната роля в филма Закуска в Тифани.
Авторът Труман Капоти първоначално си представял именно Монро като Холи Голайтли. Студиото обаче предпочело Одри Хепбърн.
Любимият ѝ парфюм не е бил само един.
Всички знаят прочутата ѝ реплика за Chanel No. 5, но тя е използвала и по-малко известни аромати, включително парфюм с роза и здравец от британската парфюмерийна къща Floris.
Почти е получила главната роля в филма Закуска в Тифани.
Авторът Труман Капоти първоначално си представял именно Монро като Холи Голайтли. Студиото обаче предпочело Одри Хепбърн.
Любимият ѝ парфюм не е бил само един.
Всички знаят прочутата ѝ реплика за Chanel No. 5, но тя е използвала и по-малко известни аромати, включително парфюм с роза и здравец от британската парфюмерийна къща Floris.
Корекции
Повечето историци и пластични хирурзи, които са разглеждали наличните документи и снимки, смятат, че Мерилин Монро е имала няколко сравнително фини козметични корекции, а не цялостна промяна на лицето. Много специалисти смятат, че в края на 40-те години Монро е претърпяла лека ринопластика, при която върхът на носа е станал по-фин и леко повдигнат. Промяната е деликатна и трудно се забелязва без сравнение на ранни и по-късни снимки. Има твърдения, че е уголемявала устните, бюста или е претърпяла множество операции на лицето, но няма надеждни доказателства за това. Много от тези истории се появяват години след смъртта ѝ и се основават повече на слухове, отколкото на документи.
Мерилин Монро е била пушачка, но не е била известна като човек, който пуши непрекъснато. Интересното е, че студията полагали големи усилия този навик да не се вижда публично. Пушела е предимно цигари и често е била снимана с цигара зад кулисите или у дома, но рядко в официални фотосесии. Холивудските студиа внимавали да поддържат определен публичен образ.
Според хора, които са работили с нея, тя обикновено пушела по време на почивки между снимките, докато чакала следващата сцена.
Някои биографи смятат, че в по-напрегнатите периоди е стигала до около една кутия на ден, макар че това не е добре документирано и вероятно навиците ѝ са се променяли с времето.
Често държала цигарата по характерен начин – между показалеца и средния пръст, с отпусната китка. Това се вижда в много откровени снимки, направени извън снимачната площадка
Според хора, които са работили с нея, тя обикновено пушела по време на почивки между снимките, докато чакала следващата сцена.
Някои биографи смятат, че в по-напрегнатите периоди е стигала до около една кутия на ден, макар че това не е добре документирано и вероятно навиците ѝ са се променяли с времето.
Често държала цигарата по характерен начин – между показалеца и средния пръст, с отпусната китка. Това се вижда в много откровени снимки, направени извън снимачната площадка
Forever Marilyn
Най-известната статуя на Мерилин Монро се казва Forever Marilyn и сама по себе си е станала туристическа атракция. Скулптурата е висока около 7,9 метра (26 фута) и тежи приблизително 15 тона. Изработена е от боядисана неръждаема стомана и алуминий. Автор е американският скулптор Сюърд Джонсън, който я създава през 2011 г. Статуята пресъздава може би най-известния момент в кариерата на Монро – сцената от филма The Seven Year Itch, в която въздухът от решетка на нюйоркското метро повдига бялата ѝ рокля. Тази сцена се е превърнала в един от най-разпознаваемите образи в историята на киното.
Интересното е, че статуята не е стояла постоянно на едно място. След представянето си в Чикаго тя обикаля различни градове в САЩ и Австралия, преди отново да бъде поставена в Палм Спрингс.
Тя обаче е и една от най-противоречивите публични скулптури. Много туристи я харесват и се снимат под повдигнатата рокля, докато други я критикуват като сексистка и неподходяща за обществено пространство. През годините има протести и съдебни спорове за местоположението ѝ, а градските власти решават тя да бъде преместена в друго място в центъра на Палм Спрингс. Самата Мерилин не е харесвала особено, че именно тази сцена се превръща в символ на кариерата ѝ. По време на снимките през 1954 г. пред киното се събират хиляди зрители, а тогавашният ѝ съпруг Джо ДиМаджо присъства на снимачната площадка. Смята се, че ревността и напрежението около тази сцена допринасят за края на брака им малко по-късно. Любопитното е, че макар статуята да е една от най-сниманите в света, тя не изобразява истински момент, случил се на улиците на Ню Йорк. Сцената е заснета специално за филма и впоследствие е пресъздадена от фотографите като емблематичен образ на Мерилин Монро.
Интересното е, че статуята не е стояла постоянно на едно място. След представянето си в Чикаго тя обикаля различни градове в САЩ и Австралия, преди отново да бъде поставена в Палм Спрингс.
Тя обаче е и една от най-противоречивите публични скулптури. Много туристи я харесват и се снимат под повдигнатата рокля, докато други я критикуват като сексистка и неподходяща за обществено пространство. През годините има протести и съдебни спорове за местоположението ѝ, а градските власти решават тя да бъде преместена в друго място в центъра на Палм Спрингс. Самата Мерилин не е харесвала особено, че именно тази сцена се превръща в символ на кариерата ѝ. По време на снимките през 1954 г. пред киното се събират хиляди зрители, а тогавашният ѝ съпруг Джо ДиМаджо присъства на снимачната площадка. Смята се, че ревността и напрежението около тази сцена допринасят за края на брака им малко по-късно. Любопитното е, че макар статуята да е една от най-сниманите в света, тя не изобразява истински момент, случил се на улиците на Ню Йорк. Сцената е заснета специално за филма и впоследствие е пресъздадена от фотографите като емблематичен образ на Мерилин Монро.
Кенеди
Мерилин и Кенеди са се познавали и са се срещали няколко пъти през 1961–1962 г.
На 19 май 1962 г. тя изпява легендарното "Happy Birthday, Mr. President" на празненството за 45-ия му рожден ден в Медисън Скуеър Гардън. Изпълнението ѝ е толкова чувствено, че моментално се превръща в културен феномен.
След събитието е направена единствената известна снимка, на която Мерилин и Кенеди са заедно.Въпреки че всички си представят Мерилин и Кенеди като двойка, съществува само една автентична снимка, на която двамата са заедно. Ако действително са имали връзка, тя е останала почти изцяло извън обектива на фотографите. Това е и причината темата да остава толкова загадъчна: има достатъчно косвени свидетелства, за да подхранва легендата, но не и достатъчно категорични доказателства, за да се приеме като исторически установен факт.
На 19 май 1962 г. тя изпява легендарното "Happy Birthday, Mr. President" на празненството за 45-ия му рожден ден в Медисън Скуеър Гардън. Изпълнението ѝ е толкова чувствено, че моментално се превръща в културен феномен.
След събитието е направена единствената известна снимка, на която Мерилин и Кенеди са заедно.Въпреки че всички си представят Мерилин и Кенеди като двойка, съществува само една автентична снимка, на която двамата са заедно. Ако действително са имали връзка, тя е останала почти изцяло извън обектива на фотографите. Това е и причината темата да остава толкова загадъчна: има достатъчно косвени свидетелства, за да подхранва легендата, но не и достатъчно категорични доказателства, за да се приеме като исторически установен факт.
5 август 1962
Смъртта на Мерилин Монро е една от най-обсъжданите теми в историята на Холивуд и около нея има много митове. На 5 август 1962 г. Мерилин Монро е намерена мъртва в дома си в квартал Брентууд, на 36-годишна възраст. Съдебният лекар заключава, че причината е остро отравяне с барбитурати, а начинът на смъртта е определен като вероятно самоубийство ("probable suicide"). Думата вероятно е използвана, защото липсват някои категорични доказателства, които биха позволили абсолютна сигурност. През годините се появяват десетки конспиративни теории, но нито една не е доказана.
Най-популярните твърдят, че:
е била убита заради предполагаемите си връзки с Джон Ф. Кенеди и Робърт Ф. Кенеди;
е починала вследствие на случайно предозиране, а сцената е била променена;
е станала жертва на политически заговор.
До днес не съществуват убедителни доказателства, които да потвърдят някоя от тези версии.
Най-популярните твърдят, че:
е била убита заради предполагаемите си връзки с Джон Ф. Кенеди и Робърт Ф. Кенеди;
е починала вследствие на случайно предозиране, а сцената е била променена;
е станала жертва на политически заговор.
До днес не съществуват убедителни доказателства, които да потвърдят някоя от тези версии.
След смъртта ѝ погребението е организирано основно от бившия ѝ съпруг Джо ДиМаджо. Макар да са били разведени от години, той поема организацията на церемонията и според близки хора в продължение на около две десетилетия изпраща червени рози на гроба ѝ няколко пъти седмично.
През годините различни институции и журналисти преглеждат материалите по случая, а през 1982 г. Окръжната прокуратура на Лос Анджелис извършва преглед на доказателствата. Заключението е, че не са открити нови доказателства, които да опровергаят първоначалното становище за вероятно самоубийство или да оправдаят наказателно разследване.
През годините различни институции и журналисти преглеждат материалите по случая, а през 1982 г. Окръжната прокуратура на Лос Анджелис извършва преглед на доказателствата. Заключението е, че не са открити нови доказателства, които да опровергаят първоначалното становище за вероятно самоубийство или да оправдаят наказателно разследване.
Наследство
Когато умира през 1962 г., Мерилин Монро не е толкова богата, колкото много хора предполагат. Въпреки че е една от най-големите звезди в света, тя не натрупва огромно състояние. След уреждане на данъци и дългове стойността на наследството ѝ се оценява на около 800 000 долара (еквивалент на няколко милиона долара днес).
Кой наследява имуществото ѝ?
В завещанието си Монро оставя:
75% от правата върху имуществото и интелектуалната си собственост на своя преподавател по актьорско майсторство Лий Страсбърг.
25% на психиатърката си Мариан Крис с условието след нейната смърт тези вещи да бъдат разпределени между хора, които тя сметне за достойни.
Тя също така оставя конкретни суми на свои приятели, служители и на жена, която се е грижила за нея като дете.
Когато Страсбърг умира през 1982 г., неговият дял преминава към вдовицата му, Анна Страсбърг.
Тя взема решение да лицензира името и образа на Монро за реклами, сувенири, дрехи и други продукти. Така, години след смъртта си, Мерилин започва да носи много повече приходи, отколкото приживе. Самото имущество не е останало в първоначалния си вид, но правата върху името, образа и интелектуалната собственост на Монро са изключително ценни. Те са преминавали през различни компании и сделки през годините и се оценяват на десетки, а според някои оценки – стотици милиони долари. През 1999 г. личните ѝ вещи – дрехи, сценарии, бижута, мебели и бележки – са продадени на търг за над 13 милиона долара, което тогава е рекорд за вещи на холивудска знаменитост.
Една от най-ироничните страни на историята е, че най-голямото богатство на Мерилин Монро е създадено след смъртта ѝ. Приживе тя често се е борила за по-добро заплащане и творчески контрол, а едва десетилетия по-късно нейното име се превръща в една от най-разпознаваемите и доходоносни марки в света на развлеченията.
Кой наследява имуществото ѝ?
В завещанието си Монро оставя:
75% от правата върху имуществото и интелектуалната си собственост на своя преподавател по актьорско майсторство Лий Страсбърг.
25% на психиатърката си Мариан Крис с условието след нейната смърт тези вещи да бъдат разпределени между хора, които тя сметне за достойни.
Тя също така оставя конкретни суми на свои приятели, служители и на жена, която се е грижила за нея като дете.
Когато Страсбърг умира през 1982 г., неговият дял преминава към вдовицата му, Анна Страсбърг.
Тя взема решение да лицензира името и образа на Монро за реклами, сувенири, дрехи и други продукти. Така, години след смъртта си, Мерилин започва да носи много повече приходи, отколкото приживе. Самото имущество не е останало в първоначалния си вид, но правата върху името, образа и интелектуалната собственост на Монро са изключително ценни. Те са преминавали през различни компании и сделки през годините и се оценяват на десетки, а според някои оценки – стотици милиони долари. През 1999 г. личните ѝ вещи – дрехи, сценарии, бижута, мебели и бележки – са продадени на търг за над 13 милиона долара, което тогава е рекорд за вещи на холивудска знаменитост.
Една от най-ироничните страни на историята е, че най-голямото богатство на Мерилин Монро е създадено след смъртта ѝ. Приживе тя често се е борила за по-добро заплащане и творчески контрол, а едва десетилетия по-късно нейното име се превръща в една от най-разпознаваемите и доходоносни марки в света на развлеченията.
„Детството на всеки човек продължава да живее в него. Затова никой не може напълно да разбере другия… Мисля, че най-доброто е да обичаш смело и да приемаш, доколкото можеш да понесеш.“
