В момента чета...82

  • 40 813
  • 737
# 240
Хм, не знам, аз нямам такова усещане. Може би защото ги почнах от първата и си личи каква промяна има в писането нататък. Но знае ли човек, всичко е възможно Simple Smile
Виж целия пост
# 241
Не знам дали сте чели Мосю, но последната му книга беше много по- различна от предходните. Тогава се чудех дали я е писал той.
Виж целия пост
# 242
За мен Мюсо е различен от известно време насам. Пише си трилъри човека, преди не беше така като че ли. Поне такива са ми впечатленията от "Хартиеното момиче" и "И след това". Определено старите му романи по-не ми допадат, но вече взе да се повтаря много.
Виж целия пост
# 243
На Мюсо четох само една книга - “Момичето от Бруклин” и ми беше досаден, неинтересен и предвидим (четох на френски, не е тук до превод). Скоро трудно бих посегнала отново към негова книга, при положение, че имам доста сериозен списък, по който изоставам вече (не че имам график, имам натрупани закупени непрочетени книги, а същевременно харесвам нови и нови заглавия 😔).
Започнах да чета на децата “Котаракът, който спасяваше книги”, с леки съкращения на места, където преценявам, че им идва за възрастта малко повече текст. Приятна книжка е засега, добре че реших все пак да я взема (с идеята, като станат по-големи да я четат самостоятелно).
Виж целия пост
# 244

Това ме натъжи и отблъсна... Добре, че и за Дюма споменахте, малко класиката да "замаже" съвременността...
Аз скоро ще довършва "Тишина през октомври", зачела съм отдавна, но по др. причини (не че не е хубава) с големи прекъсвания. Ами мой тип. Преживявания, мисли, пречупени през светоусещане, близко до моето (от името на главния герой се води повествованието, човек на изкуството, задълбочен, интровертен. Май се влюбих в него Simple Smile Още не знам за края, но съм й дала макс 3-4 дни за довършване (това ми е бързото в момента, иначе по няколко стр., на ден само напоследък, заради много забързано и ангажирано всекидневие... Sad(( Заредих за след това: Виенският апартамент, разказите на Калвино, Елегантността на таралежа и Детето: Орхидея или глухарче. Идеята е да чета две от тях успоредно (една художествена заедно с нехудожествената), но понеже ще съм далеч от вкъщи, да имам избор, ако не ми потръгне с някоя. Коя да почна според вас? Simple Smile
Виж целия пост
# 245
За Джеймс Пaтeрсън не е новина. Неговите книги се публикуват и с име на друг автор. Като на поточна лента са издадени такива книги. Виж, когато авторът не е сложил съавтор, както подозирате за Кинг, тогава би било проблем. Но в тази индустрия (и това е преди всичко индустрия) не знам дали би ме изненадало. Мое лично мнение е, че Кинг отдавна трябаше да спре да пише.
Виж целия пост
# 246
Гийом Мюсо ми е стара любов и чета всичките му книги, макар че за мен най-въздействащи си остават първите му две, а последните ги купувам поради сантимент, въпреки че вече с нищо не може да ме изненада. С "Непознатата от Сена" почти успя да ме ядоса, но мисля, че това си е неговият стил, не съм усетила намесата на чуждо перо.
Тъкмо започнах "Сън" от Камелия Кучер, но получих подарък "Невидимите кризи" от Георги Господинов и ще прочета първо нея - някои есета са ми познати, но винаги е удоволствие да се прочетат и втори път.
Виж целия пост
# 247
След като на български само една книга има засега на Франк Тилие, реших да потърся и видях, че
Скрит текст:
в рулит
 има доста негови книги електронно, на френски, една-две поне на английски и на руски немалко.
Виж целия пост
# 248
Съвсем други бяха читателските ми планове, но снощи започнах "22 ноември 1963" на Кинг. Отдавна е в списъка ми, но все не стигах до нея. Много суперлативи има за книга, дано оправдае очакванията ми. Началото на книжната ми година се оказа под знака на Кинг Simple Smile

Сега погледнах кои книги на Мюсо съм прочела, оказаха се шест на брой. Помня отчетливо само "Хартиеното момиче", останалите пет ми се сливат. Отдавна не съм го чела, но последното ми впечатление беше, че книгите му са еднотипни, в един момент ми доскуча и не съм се връщала повече към него.

За Нора Робъртс и аз съм се чудила дали си пише книгите сама. От нея съм чела само няколко части от поредицата "В смъртта", които не бяха лоши, но не са и нещо уау. Много продуктивен автор, голям брой книги и поредици.
Виж целия пост
# 249
Кой друг подозираш, в моя списък е Несбьо. 🤣

Защо? Чела съм почти всичко с Хари Хуле. В момента чета "Кралството". Естествено, че ще е по-различна, не е криминална, все пак. Освен това е и от последните му произведения. Погледнах списъка с книгите му-към 30. А пише от 1994 година. По книга на година, а това не е непосилно.
Виж целия пост
# 250
Не е непосилно да пишеш по книга на година, Луиз Пени например също работи така, а бас държа, че не е единствената. Това изобщо не означава, че някой пише вместо тях. Ако се занимаваш само с това и си организиран, не е невъзможно.
Виж целия пост
# 251
Съвсем други бяха читателските ми планове, но снощи започнах "22 ноември 1963" на Кинг. Отдавна е в списъка ми, но все не стигах до нея. Много суперлативи има за книга, дано оправдае очакванията ми. Началото на книжната ми година се оказа под знака на Кинг Simple Smile



прекрасна е книгата, Birdflower. Дано и на теб ти хареса.
Вече съм на 3тата част, "Шестото покварено дете", Джонатан Баркър. Много заплетена история, какво се случва тука?
Виж целия пост
# 252
Кой друг подозираш, в моя списък е Несбьо. 🤣

Защо? Чела съм почти всичко с Хари Хуле. В момента чета "Кралството". Естествено, че ще е по-различна, не е криминална, все пак. Освен това е и от последните му произведения. Погледнах списъка с книгите му-към 30. А пише от 1994 година. По книга на година, а това не е непосилно.

Писах вече. Според мен книгите за Хуле са супер, интересни, държат вниманието. Извън тях съм чела "Макбет", "Синът" и "Среднощно слънце". Нито една от тях не успя да ме грабне, усещам стилът различен и изобщо не ми харесаха. В мен остана точно усещането, че не ги е писал авторът на поредицата за Хуле.
Виж целия пост
# 253
Вече съм на 3тата част, "Шестото покварено дете", Джонатан Баркър. Много заплетена история, какво се случва тука?
Почти до финала си го задавах този въпрос... 😁 Много ми хареса и на мен Баркър, четох и "Сърца за изгаряне", също беше доста добра.

Аз започнах "Момиче на война" - Сара Нович.
В списъка ми за четене е новата ѝ издадена "Честно казано", а съвсем случайно, разхождайки се из библиотеката мернах тази и я взех. Много тежка книга, войната в Югославия през погледа на 10-годишно дете, но много ми харесва как е написана. Усещам, че ще я оценя високо.
Виж целия пост
# 254
Пуснах “Черен понеделник” на Ники Френч в Сторител. Не стига, че за 2 часа и 43 минути нищо съществено не се е случило, а и четящата ще ме побърка. Не мога да повярвам, че на тази госпожа са дадени и други книги да озвучи, та тя е просто потресаваща. Всички персонажи звучат сякаш са бавноразвиващи, много е трудно за слушане. Мислех, че проблемът е в мен, но всички коментирали в Сторител са отбелязали същото. Не знам още дали ще я довърша, а да слушам останалите шансът е около нулата.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия