В момента чета...82

  • 40 813
  • 737
# 255
Случайно ми попадна "Войната на буквите" на Л. Филипова. Бях срещала доста лоши ревюта и нямах особени очаквания. Засега (50%) книгата е увличаща и е някаква странна комбинация от историческа художествена проза с action. Moже би ценителите на историческа проза няма да я харесат защото, както авторката си признава, не винаги историческите факти са представени достоверно.

Но пък Филипова не е писала романа без проучване на исторически източници и едно от нещата, които ми харесаха, бяха многото препратки към автентични исторически документи. Четох тези бележки с интерес.

Книгата изглежда, че е писана за по-млада и наивна аудитория. За мен, най-голямото й достойнство е в това, че в момент, в който млади и стари в България използват толкова чуждици в ежедневния си език, и които намират българския език едва ли не за неудобна пречка в пътя им към космополитни цели, романът би напомнил на тези млади хора защо писменосттта е била толкова важна за народа им. (Аз, например,, недоумявам защо в напълно български групи във ФБ, мнозинството пише на английски, та дори и това да е развален английски в много случаи). Може би ще накара читателите да потърсят по-сериозни източници за българската история.
Виж целия пост
# 256
Случайно ми попадна "Войната на буквите" на Л. Филипова. ..................
Книгата също я има и в каталога на Сторител. Без да искам да предизвикам спор ЗА и ПРОТИВ, но да споделя, че Сторител имат промоция 6 месеца на половин такса /6.50 лв/ за нови клиенти, като можете да се  откажете по всяко време.
И аз бих искала да споделя и препоръчам детски книжки на български автор, горещо препоръчвам трилогията за Мина на Весела Фламбурари, за съжаление вече първата книжка е изчерпана и се появява в книжен пазар на нереални цени, но предполагам, че ги има в библиотеките. Ние не я открихме и сина ми я слуша, но е много силно впечатлен. За сравнение преди това слуша / четох коледната трилогията на Мат Хейг и Как малкият Клаус стана Дядо Коледа - Л. Франк Баум. Е, книгите на В. Фламбурари са последните най-любими книги. И трите ги чете Яна Кузова, но дори и тя не можа да ги развали.
Виж целия пост
# 257
Здравейте четящи съфорумци. Току що привърших Трите Дъщери на Ева (Three Daughters Of Eve) на Елиф Шафак и влизам да я похваля. Това е първата книга на която попадам от авторката и определено ще потърся и другите й книги. Допада ми стилът й, оригиналните сравнения и приказния начин на разказване.
Авторката умело преплита минало и настояще, сюжетната линия е динамична и поддържа интереса. Книгата повдига важни философски и житейски въпроси и подтиква към размисъл. Препоръчвам я горещо.

Споделям и за още една книга която завърших малко преди това - Ловецът на Хвърчила на Халед Хосейни (The Kite Runner). Отново майсторски написана, повдигаща болезнени въпроси и подтикваща към размисъл. Отново това е първата книга на която попадам от автора и определено бих потърсила и други негови произведения.
Виж целия пост
# 258
Здравейте четящи съфорумци. Току що привърших Трите Дъщери на Ева (Three Daughters Of Eve) на Елиф Шафак и влизам да я похваля. Това е първата книга на която попадам от авторката и определено ще потърся и другите й книги. Допада ми стилът й, оригиналните сравнения и приказния начин на разказване.
Авторката умело преплита минало и настояще, сюжетната линия е динамична и поддържа интереса. Книгата повдига важни философски и житейски въпроси и подтиква към размисъл. Препоръчвам я горещо.

Споделям и за още една книга която завърших малко преди това - Ловецът на Хвърчила на Халед Хосейни (The Kite Runner). Отново майсторски написана, повдигаща болезнени въпроси и подтикваща към размисъл. Отново това е първата книга на която попадам от автора и определено бих потърсила и други негови произведения.

Потърсете Хиляда сияйни слънца и А планините ехтяха
Виж целия пост
# 259
Преполових “Имало едно време… два пъти” и вече имам някои предположения, но независимо от това имам усещането, че Тилие води читателите си за носа. Засега този автор май ми допада повече от Жером Лубри (въпреки, че езиково не е нещо впечатляващо, но е приятно четимо) - а наличието в книгата на езикови заигравки като палиндроми, предполагам - и омофони, плюс в добавка още едно нещо, за което вече бях споменала, е само в плюс. Хареса ми и “Черните лилии” на Мишел Бюси, но него ако чета ще трябва вече да е в оригинал само, така че се очертава една френска тройка автори на трилъри, които ще следя в близко бъдеще.
Същевременно чета на децата “Котаракът, който спасяваше книги” и на около 1/4 от книгата мога да кажа, че не ми прилича на “Малкият принц”, както някъде четох в едно ревю; за по-малките читатели се налага на места доста да посъкратя от текста, за да не се разводни за тях историята, но е приятно разтоварваща книжка - спрямо по-тежките сюжетно книги  и трилърите, така че изобщо не съжалявам за нея.
За “Приказка” на Кинг не знам какво точно да кажа, защото това е автор, който много малко съм чела. Но смятам да компенсирам с още някоя негова книга понатам, не съм избрала все още точно коя да бъде. Защото освен Trois и отдавна чакащата “Тайният живот на пчелите”, ме чакат: няколко сборника с разкази, “Карай плуга си през костите на мъртвите”, още няколко книги на Хавиер Мариас, “Паломар”, “Светлината, която не виждаме”, книги на Глуховски, евентуално още някоя книга на Тилие, Бюси или Лубри, както немалко други набелязани, които постоянно променям в реда на предстоящи за четене. И по малко от Моне в паузите между тях.
Виж целия пост
# 260
Аз в началото на месеца прочетох Терапевтът на Хелене Флуд ( норв.)
Историята се развива за около седмица. Главния герой е психотерапевтка , чийсто съпруг изчезва и оставя странни следи.   Хареса ми . Прочетох я за два дни.
Не е нещо уникално в тематиката си , малко след средата усетих накъде духа ватърът ,лично според мен можеше още да се задълбае,  но пък  беше написана добре, и определено бе интересна.
Ето я , ако на някой му е интересно да я погледне. https://www.ciela.com/terapevtat.html Взех я от библиотеката.

Сега пък чета Тъкачната вила на Ане Якобс.
Исторически роман е . Семейна сага, която стартира през есента на 1913 в Аусгбург, Германия.
Оказа се, че книгата е първа от плаувани 5 ,които разказват за живота на богато семейство , което притежава фабрика за платове в индустриалната част на града.
 Писателката пише завладяващо , на някого може би ще му се строи прекалено обстоятелствено, но аз обичам подробностите, така направо мога да помириша всяка от стаите в къщата и да потъна в емоциите на героите.

Ето я и книгата ( с две корици е първата, а тук е и следващята поред) https://www.lemurbooks.com/bg/products/index/?av[9]=5752

Изобщо много съм доволна от посещенията си в библиотеката! Simple Smile
Виж целия пост
# 261
Чета сборника разкази на Несбьо "Ревност". Първият разказ "Лондон" много ми напомни "Хотел Танатос палас" на Андре Мороа. Нещо като вариация на темата. Вярно е, че една и съща тема може да се развие по различен начин, но сравнението ми остави неприятно чувство.
Виж целия пост
# 262
Прочетох Наследство на Мигел Бонфоа и много ми хареса. Прекрасно написан роман в духа на истинския магически реализъм на Алиенде и Маркес, но поднесен стегнато и пестеливо, ако мога така да се изразя. Съвсем кратък, но силно наситен със събития, обрати и житейски съдби. Истинско удоволствие беше за мен прочита. Надявам се да продължат да издават този млад автор, който е франзуцин по рождение, но с баща чилиец и майка от Венецуела.

Продължавам с Мастиленочерно сърце на Робърт Галбрейт Очакват ме хиляда страници с неизказаните любовни терзания на Корморан и Робин и криминална нишка, до която още не съм достигнала Laughing
Виж целия пост
# 263
Преди, когато четох Мастиленочерно сърце, мислех да ви питам - какво е мнението ви за всички тези чатове?
Аз съм раздвоена - от една страна понякога ми бяха досадни (като прибавя Туитър - досадата ми се удвоява), а от друга - дават възможност да се гадае - кой кой е и каква е ролята му в историята...
Освен това дават възможност за разсъждения по клиширани теми, като това, че в Интернет хората се крият зад маски, създават фалшиви самоличности, че е опасно, че има скрити хищници и т.н. Всичко това разбира се е вярно, но то е като извън Интернет - въобще не може да се каже кой какъв е в действителност, особено ако човекът умишлено се прикрива. От друга страна, някои са точно такива, каквито изглеждат (поне половината персонажи са си същите в и извън нета, а при Червея ( Satisfied ) е обратното - той показва истинското си лице в Интернет, а се държи прикрито през останалото време).
Виж целия пост
# 264
Започнах да чета "Еротични истории за Пенджабски вдовици". Абсолютно непознат автор, но резюмето ме грабна. В крайна сметка се оказа, че не останах разочарована - историята ни води в един курс по творческо писане за индийски жени-вдовици. Главната героиня смята, че ще пишат заедно разкази, вместо това се оказва, че трябва да ги учи да четат и пишат. Покрай основната нишка, се разказва и за всяка една от героините - съдба, минало, история, семеен живот. Всичко това е върху основният сблъсък между индийската култура и западният свят. Не очаквах толкова да ми хареса, почти я преполових. Видях, че има и друга книга на авторката, вероятно ще си взема и нея. Харесва ми как пише.



Скрит текст:
Всяка жена има таен живот…
Когато Ники приема да води курс по творческо писане в сикхския храм в Лондон, вече си представя литературните шедьоври, които ще се родят под нейно ръководство. Ученичките ѝ обаче се оказват полуграмотни вдовици, които се събират, за да обменят клюки и истории. Ники отдавна е скъсала с индийските си корени, опитвайки се да живее живота на еманципирана млада жена. За нейна изненада траурният бял шал на вдовиците крие не старици, прекарали целия си живот в сянката на своите бащи, съпрузи и братя, изпълнявайки покорно дълга си на съпруги и майки, а жени, чийто вътрешен живот е също толкова богат и плодотворен, колкото и неразказаните им истории. Но когато те започват открито да говорят помежду си за женствеността, сексуалността и тъмните тайни, скрити в общността, Ники осъзнава, че дръзките разкази, които тайно си разменят по време на курса, може да ги поставят в опасност. Братството – група консервативни младежи, самоназначили се за „морална полиция“, вече търсят авторите на пикантните истории, разбунили духовете.
Виж целия пост
# 265
pppqqq, още не съм стигнала даже до чатовете. Едва снощи я започнах. Ще пиша пак как е като я преполовя. Понеже я чета на хартия, детето само ме проверява до коя страница съм стигнала. Satisfied
Виж целия пост
# 266
Още от първата страница на "Сън" ми стана ясно, че Камелия Кучер няма да ми стане любимата писателка - толкова много прилагателни не обещават нищо добро и нататък се вижда, че е точно така - на авторката й бягат изреченията, не предизвиква внушение и затова наваксва с намилане на едно и също и раздуване на обема. Безсмислените диалози превръщат четенето на романа в гледане на сапунен сериал и вече няколко пъти си казвам "не може да е чак толкова тъпо", но всяка следваща страница доказва, че може и още как. Другото, което ме смущава, е, че авторката разказва от името на момче, което не мога да го въприема в нейния случай, защото всички преживявания и ситуации са изцяло през женското въприятие и женската гледна точка, има толкова много сантименталност и женски тип чувствителност, че автоматично възприемаш разказвача като жена. Никое момче не може да мисли и говори по този сладникаво-глуповат начин, най-малкото защото другите момчета ще го набият.
Още малко ще продължа да чета, защото анотацията ми се стори много обещаваща, а и защото много ми се четеше точно този роман, но подозирам, че в личната ми класация ще бъде "Тайната на Димана - 2".
Може би е лош избор да започна тази книга след есетата на Георги Господинов, защото съдържанието й изисква рязко оглупяване, за да се възприеме безпроблемно.
Виж целия пост
# 267
Вероятно ще се потретя, ако не кажа и за повече от трети път, но така е- когато преди дадена книга, която не блести с нещо особено е четена друга, която е написана повече от много добре, сравнението е неизбежно, поне и при мен. Затова има книги, по които може читатели да се превъзнасят и други читатели да намират скучновати, дори досадни за четене.
(P.s. На Камелия Кучер нищо не съм чела, не нея конкретно коментирам, а принципно.)

Продължавам да чета книгата на Тилие, която като трилър определено ми допада, кара ме да се съмнявам в подозренията си, а това ми харесва когато чета трилър- а не всичко да е предвидимо и ясно. Все пак подхвърляне на някоя и друга следа на читателя също трябва да има, защото например в “Убийствен ум” малко като из нищото се появи виновника например. Или колкото и да ми хареса - заради изненадата. главно,  “Тайните убежища”, читателят там може да се почувства изигран и в някакъв смисъл по този начин подценен.
Смятам обаче след трилъра да сменя жанра, като все още не съм решила коя точно ще бъде следващата книга, имам достатъчно добър избор от набелязани и налични книги.
Виж целия пост
# 268
Здравейте,

В момента чета Анна Каренина. Наскоро си купих пълно издание на книгата с твърди корици и илюстрации вътре

Виж целия пост
# 269
Още от първата страница на "Сън" ми стана ясно, че Камелия Кучер няма да ми стане любимата писателка - толкова много прилагателни не обещават нищо добро и нататък се вижда, че е точно така - на авторката й бягат изреченията, не предизвиква внушение и затова наваксва с намилане на едно и също и раздуване на обема. Безсмислените диалози превръщат четенето на романа в гледане на сапунен сериал и вече няколко пъти си казвам "не може да е чак толкова тъпо", но всяка следваща страница доказва, че може и още как. Другото, което ме смущава, е, че авторката разказва от името на момче, което не мога да го въприема в нейния случай, защото всички преживявания и ситуации са изцяло през женското въприятие и женската гледна точка, има толкова много сантименталност и женски тип чувствителност, че автоматично възприемаш разказвача като жена. Никое момче не може да мисли и говори по този сладникаво-глуповат начин, най-малкото защото другите момчета ще го набият.

Абсолютно същото мисля за друга нейна книга - "Нощ". Там обаче разказва от името не на момче, а на възрастен мъж... Изключително досадна (за мен) книга -  "малинката" ми за миналата година.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия