В момента чета...82

  • 40 725
  • 737
# 480
“Оризовата майка” така и не успя да ме привлече да я прочета, но за Бакман -подкрепям.
Тъй като сега се чудя какво точно да избера за четене на чужд език, въпреки че се бях ориентирала в един момент към Валери Перен, реших че е време да потърся нещо от Ани Ерно, като че ли ще избера “L'événement”…
Виж целия пост
# 481
Прочетох "Човек на име Уве" и от всички  книги на Бакман, които съм чела досега, тази най-много ми харесва. Знам, че не го долюбвате особено Бакман, но за мен е интересен.

Всичките му книги харесвам много. "Човек на име Уве", "Бьорнстад" и трите (третата най-малко) и "Тревожни хора" са ми фаворити.
Виж целия пост
# 482
Не съм изчела всички книги на Бакман, но на мен пък особено ми хареса една малка книжка- “Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг”. А в шведското издание илюстрациите са много приятни, хем по детски наивни, хем носещи повече топлина…
Виж целия пост
# 483
Ех, мравките, едно време много им се кефих. Изчетола съм всичко, излязло от Вербер. Това лято опънах сина да чете първата.

Почвам биографията на Тери Пратчет докато чакам Хоровиц.
Виж целия пост
# 484
"Танатонавките" подходяща ли е за първа среща с автора?
Аз си наложих волята да довърша "Трескав блян" на Мартин. Много ме измъчи тази книга, злите герои са по-черни от дявола.
Виж целия пост
# 485
И Бакман, и Оризовата майка много харесвам.

Проходът върви идеално за сега, стискам си палци да е така до края.
Виж целия пост
# 486
Става, обаче и тя продължи прекалено дълго. Има някои спорни моменти (т.е. моменти при които гледната точка на автора ми е напълно чужда). Ако помня правилно, тази поредица преля в другата за боговете, което според мен, беше излишно.

И аз започнах биографията на Тери Пратчет, успоредно с Тъмната гора. Още съм на 3-4%, затова няма смисъл да я коментирам.
Харесвам този човек - Роб Уилкинс, дано симпатията ми да се запази.
Как така Гейман не е спретнал и той една биография на Тери Пратчет, за да не остане по-назад?
Виж целия пост
# 487
Нийл Геймън е спретнал трибют към Дъглас Адамс и "Пътеводител на галактическия стопаджия"
Виж целия пост
# 488
Той няма чувство за хумор, странно, че се е насочил към това.
Виж целия пост
# 489
Аз също съм страшен фен на Бакман. Обичам творчеството на този човек!
В момента на четеца си чета "Изгревът на Аврора" - до половината съм и много ми харесва! За любителите на фантастиката препоръчвам с две ръце 👐
На книжен формат чета "Живот на нашата планета" - отдавна не бях чела нехудожествена литература, но тази книга така ме грабна, че съм след половината! Препоръчвам също! Доколкото разбрах автора има и свои предавания, който има желание може да погледне
Виж целия пост
# 490
Книгата на Олга Токарчук е интересна, но и “Мравките” на Бернар Вербер много ми допадат!
Още в началото попадам на нещо много забавно- една закачка как с шест (кибритени) клечки да направиш четири равностранни триъгълника. “Опитай и ще видиш, че не е никак лесно…
“Трябва да се мисли различно”.

Ами определено е така. Забавното е, че наскоро щерката ме “изпитва” с почти същата задача, която гледала в някакво клипче. Наистина точно различно мислене е разковничето.
Вече заобичах тези “Мравки”. И не е само  заради задачката. Поне няколко фрази си отбелязах за цитати.
Скрит текст:
“-Знаеш ли, приятно ми е, че се интересуваш от вуйчо си. В наши дни хората умират и никой не си спомня, че някога ги е имало на този свят”.


И в тази книга, и в “Край плуга си…” пак присъства и темата за смъртта, и в “Тайният живот на пчелите” не ме подмина.

Неизбежно- както е неразделна част от самия живот…
Виж целия пост
# 491
Тези Мравки може ли някой да ги синтезира на пет шест реда и типа на книгата като жанр. Че да видя заслужава ли си.
Виж целия пост
# 492
Анотация:
Скрит текст:
Романът „МРАВКИТЕ“ от френския учен ентомолог и писател фантаст Бернар Вербер, пожънал феноменален успех, преведен на дванайсет езика, отличен с множество награди и включен в задължителната програма по биология на някои училища, е истинска сага за „вътреземните“, за един колкото невероятен, толкова и ужасяващ свят, гъмжащ от насекоми с непредвидимо, понякога кръвожадно поведение. Нещо повече от обикновен трилър, това е една вълнуваща модерна одисея за две съществуващи паралелно цивилизации - на хората и на насекомите, – в която въображаемото и фикцията се преплитат с най-напредничавите знания за безкрайно малкото. Представете си, че Морис Метерлинк, Жул Верн и Александър Дюма са си дали среща, въоръжени с върховите достижения на съвременната ентомология.
Те са един милиард милиарда. Ние едва ги забелязваме, те обаче ни дебнат отдавна. За някои от тях сме богове. За други - злотворни същества. С удивителен интелект и организация, на които могат да завидят и най-страховитите армии, те се готвят за бъдещата безпощадна битка. Кои ще бъдат истинските господари на земята? От отговора на този въпрос зависи тяхното оцеляване... Също и нашето.

Жанрът е научна фантастика.
Виж целия пост
# 493
От Нарине Абгарян съм чела само "Три ябълки паднаха от небето" изобщо не ме впечатли и не съм посягала към друга книга.
Виж целия пост
# 494
Много ми харесват и “Мравките”, и  “Карай плуга си през костите на мъртвите” - прочетох поредните интересни възгледи на Олга Токарчук (например една идея за “гнева”, твърде различна от общоприетото възприемане на емоцията като пагубна и деструктивна- в тази връзка пък имам намерение да прочета в един момент “Гняв” на Стивън Кинг).
Когато имаш куп набелязани заглавия, и то все добри, става много трудно избирането помежду им, все някое идва да измести друго, също толкова интересно. Реших обаче, че ще предизвикам себе си тази година. Ще се опитам да чета пак по няколко неща едновременно, някои и на чужд език, а тъй като снощи прочетох на децата и  края на “Котаракът, който спасяваше книги” (съкратена от мен версия по време на самото четене и на места леко перифразирана -заради възрастта им), една  фраза от там
Скрит текст:
Ако книгата ти се струва трудна, то е, защото в нея има нещо ново за теб. Всяка трудна книга ни поднася ново предизвикателство
достатъчно ме мотивира да предвидя по-скоро от намеренията ми на прочета и “Карта и територия” на Мишел Уелбек. И “Махалото на Фуко”, за “Соленоид” трябва да отделя повече време, не съм сигурна дали ще му дойде отново ред и тази година. И между тях - за разнообразие в категория трилъри мисля пак да прочета нещо на Мишел Бюси, “Без теб”, само че в оригинал.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия