Немска филология или начална педагогика?

Така е, Нарциса. Съгласна съм с теб. Но от написаното разбирам, че авторката иска да е учител. Въпросът е дали след 4 години ще иска пак. Това е ключовото.

Вземи я филологията, че учителската професия става все по трудна за справяне с възникващите в училищата ситуации, изисква здрави нерви и ако ти писне един ден е добре да може да правиш все пак и нещо друго. А и с филологията може да преподаваш на частно, че учителските заплати не са кой знае какво.

Немска филология при всички положения, има изключително много възможности за хора, които владеят езика на високо ниво. А преподаватели по немски се търсят изключително много. Няма място за колебания, но имай предвид, че филологическото обучение е изключително тежко и се изискват много добри познания по езика.

Аз не съм сигурна, че в дългосрочен план немският ще продължи да се търси в страни като България. Става въпрос за 40г времеви диапазон до пенсиониране. В момента е мода да се учи, за да се следва в немско говоряща страна или да се работи в аутсорсинг и обслужва немско говоряща клиентела. Европа губи мястото си в света, децата от малки учат английски, обучението и работата в чужбина е вероятно да престанат да бъдат привлекателни поради осредняването на условията,, и мисля, че в бъдеще родителите ще започнат да наблягат на по-добро начално образование, за да дадат добър старт на детето си, отколкото на “експорт” в немско говоряща чужбина. Знам, че мнението ми е по-различно, но имам спомени как руският престана да се учи масово (беше задължителен) през 90те, а френският загуби по популярност през 70те (в България, в западна Европа се предпочита пред немския). Т.е. има трендове в тези неща и е хубаво и те да се взимат пред вид. 40г е дълъг период от време.

В съвременния свят само английски не е достатъчен. В българската образователна система вторият чужд език стана задължителен от 9 до 12 клас, това са нива А1 и А2. При.масово първи чужд английски и средна възраст на малкото останали учители по руски и немски от 50-55 години минимум, то в скоро време съвсем няма да има непенсионирани преподаватели по тези езици. Факт е, че след смяната на първия чужд език от руски на английски и свеждането до минимум на изучаването на втори чужд език (144 часа за две години в гимназиален курс) това се отрази на учителите по тези два езика негативно. В момента последиците са налице. 40 години е много дълъг период, за да можем да прогнозираме какво ще се случи, но владеенето на език на ниво филология е доста по-перспективно отколкото само начална педагогика.

Не знам защо си мислите, че само ученици имат нужда от уроци по немски. Повечето ми ученици са хора, които работят в Германия или Австрия и имат нужда от езика, за да се справят с ежедневните ситуации, пред които са поставени в съответната държава.

Защото в училище е по-голям броят на изучаващите го може би?

Разбира се, че това е така, просто исках да кажа, че учителят по немски има реализация и извън рамките на образователната система. Когато започнах да се занимавам с това, бях искрено изненадана колко много хора се интересуват от онлайн уроци по немски език.

Така е. А и знанието на чужд език като немски на ниво филология дава възможност за реализация и извън България, също така не пречи и на друга квалификация. Вижда ми се далеч по-практично и с повече възможности за реализация отколкото началната педагогика, където в последните години има завишен интерес.

Немският не е мода отсега, много  хора  се стремят от години към прием  в гимназии с немски - още преди пътят  ни към Германия да бъде отворен за свободно и най-вече безплатно  следване. Когато аз бях още в немската гимназия в София преди  30 години (тоест ето го налице един цял период от 30 години), имах немалко съученици, чиито родители работеха с немски - да, с ГДР, но такива бяха времената. Още тогава училището имаше най-много нейтив преподаватели, така е и сега (абстрахираме се в момента от непрестанно понижаващото се  качество на обучение навсякъде у нас, не е то темата на разговор).  Мнооого преди приемането ни в ЕС  Германия се включи като партньор в немския факултет на ТУ София и наши студенти заминаваха там на стажове, взимаха на финала двойна диплома за бакалавър/магистър, някои се реализираха успешно там и си останаха. И до днес немският се търси за много работни позиции в БГ, сред които учителската също, макар завършилите филология да не я избират масово. Намират си просто друга област на приложение на наученото, в която са далеч по-добре платени, или много скоро след старта в училище се преориентират и напускат. Което прави глада за кадри още по-голям, понеже настоящите учители все някога, повечето скоро, ще се пенсионират.

Да,  Европа по един или друг начин залязва като сила, но това не променя факта, че само с единия английски, макар и говорен навсякъде по света, си точно наникъде. Езиците  (всичките) в край на краищата са предимно средство за комуникация в устен и писмен вид ( на различни нива според вида на работата), в малък % от случаите реализацията е САМО и единствено с тях, примерно в учителската и преводаческата професия. Тоест дали ще си си тук или навън, все ти трябват база/знания/умения по другото, че да си конкурентоспособен на пазара на труда. Езикът/езиците освен английския (той се е превърнал в задължителен) ще са бонус, без значение дали става дума за немски, френски, испански, някой скандинавски, китайски, корейски, арабски или иврит...