Не издържам и съм в безизходица, Помощ

Здравейте! Баща съм на прекрасно 9 месечно момиче  ,на 30г. съм. Правя всичко за детето, дори излязох в майчинство, за да помагам повече. Правя всичко, храня, приспивам, сменям памперси, къпя го. Въпреки това,  майката все недоволна! Ставам нощно време да приспивам детето-мрънка. Казвам и поспи- "Не мога", но аз като спя ми се натяква " аз не си доспивам като теб ", все е изморена. Нощно време си изпуска нервите и повишава тон на детето, вбесява ме това,  но ми вика "Не се обаждай". Детето не иска да яде, пак същото- ядосва му се, кара му се - "айде бе яж", "писна ми от неяденето ти", "защо не си като нормалните деца" и др. Забележка от моя страна- " нали не го храниш ти, тихо не се меси" .Склонен съм да я ударя при такава ситуация. Любимата и реплика -" детето е повече мое,  отколкото твое", вбесявам се само като го пиша дори!  Предлагам и да се редуваме да спим на дивана, за да се отпочине- "не , луд ли си" , " ти какво искаш да си починеш от нас ли". Казвам и , че е майка и трябва да бъде по- спокойна,  и че тя е майката и има неща , които една майка трябва да усеща, т.нар. майчина връзка. Тя - "какво,  ти да не правиш нищо, аз всичко, така ли? ". Ако трябва ,да- " нали е повече твое, отколкото мое". Лично аз съм израстнал без майка, от дете чистя, готвя, гладя, пера и т.н.. и там помагам, но пак е недостатъчно! Ей го на, вчера търкам фугите в банята, защото родителите и ще идват " сега ли намери да го правиш?" . Иначе беше до 15часа на работа, цял ден детето при мен, върна се, ядохме. Оставих я да спи , защото беше станала в 6часа и пак недоволна. Не искам да си оставям детето, но едвам издържам. Даже бих искал аз да го гледам,  но при раздяла надали ще ми го оставят на мен. Странични хора ми казват, че съм се справял по-добре от нея. Как да кажа на майка, че не я бива... Иначе, детето и се радва, може би повече отколкото на мене или в моите очи е така. По празниците отидохме при моите роднини- имам само брат, всичко друго си замина рано от този свят.  Къщата е стара, не е най-доброто място, но сме двамата, ще е по-трудно от апартамент,  но сме ДВАМАТА. Ей, не спря да мрънка от първата нощ, мръсно било, неудобно и т.н. Бяхме се разбрали ако на детето не му е добре се махаме. Детето си ядеше, спеше нормално, ама не мрънкане , мрънкане и преди нова година стягах багаж, защото 6 дена само КАВГИ. Да си го кажа, развали ми празника. А и друго натякване бил съм
"поркал" , пия 3 бири седмично. Ама явно,  защото баща и е алкохолик и я е биел като малка и има някакви комплекси.  Иначе съм и казвал да обърне внимание на този етап и че и е повлиял - "ти знаеш какво е, не се бъркай". Погребал съм майка на 7г. и баща , когато бях на 22г., и съм полагал палиативни грижи за него, но "не знам", "Не разбирам ". Добре, че брат ми е разбран и не се обиди.  Та така, не знам какво да правя. Тоест, жадувам да избягам от жената, но не искам да си оставя детето. Търся помощ!! Сега я чакам 2 седмици да отиде до детска кухня да запише детето, ама ако напомня - "ти като толкова знаеш, отиди ти" , а ако го направя "искаш да избягаш ли, какво?" . Пффх, откачам ви казвам. А и са три сестри общо и като гледам по другите баджанаци при тях е същото.  Това ме успокоява понякога, но не искам да живея в такъв ад. До такава степен се подтискам, че не мога да се радвам на детето в присъствието на майката...