Има ли Господ и вярвате ли в него?

http://bg.wikipedia.org/wiki/Благодатен_огън   обща информация

Не ми се отваря  

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D0%B … D0%B3%D1%8A%D0%BD

Вярваща съм.Мисля че има Господ.Имам много случаи в живота си които го доказват.

Вярвам, ходя на църква, когато имам нужда и ми помага 

Имах един много тежък период в живота си, когато всичко изглеждаше абсолютно безнадеждно. В един момент дори не ми пукаше дали утре ще съм жива, или не. Не искам да навлизам в подробности, само ще кажа, че за повечето си проблеми бях виновна аз. Тогава се появи един човек, който ми помогна съвсем безкористно- нищо не искаше от мен, просто ми помогна... И после си отиде, дори не знаех къде живее, къде да го намеря, а толкова много исках да му благодаря. След това нещата постепенно започнаха да се оправят. Една година реших да постя и се пречестих на Великден .Тогава изпитах такава лекота, такава радост от живота, че не мога да ги опиша! Животът си вървеше, аз започнах постепенно да поправям грешките си. Трябва да спомена обаче, че всичко лошо, което съм направила съм го направила на себе си. Съзнателно на никого не съм сторила зло. И така минаха няколко години и се появи моят мъж. Колкото и банално да звучи, любовта ни наистина беше и е като в приказките. Просто моят си мъж. Още преди да се оженим искахме да си имаме детенце и година и половина се мъчихме, ходихме по лекари, докато накрая стана. Бяхме много щастливи, но на 1.01.2004г. направих спонтанен аборт. Кюртираха ме в 10ч. сутринта (не казвам случайно точната дата и час). Беше много страшно, но някак събрахме сили и решихме да се оженим. Сватбата ни беше на 1.05.04г. На 3.05- два дни след това, разбрах, че отново съм бременна.Този път много ме беше страх, защото след аборта трябваше да се пазим 6 месеца, но очевидно не го бяхме направили успешно. Бременноста ми мина доста тежко, но слава Богу на 1.01.2005г. се появи моят малък Любчо! Точно една година след аборта, дори в почти същия час- 9.10 сутринта!Това не е ли свръхестествено?
 Разказвам всичко това за да не си помисли някой, че съм някоя откачалка. Просто това са моите доказателства (и не само те).
 Искам да кажа и на РЕНИ, че аз вярвах в Бог и преди всичко това да ми се случи. Може би не толкова силно, но вътре в себе си винаги съм вярвала, че Го има. За себе си аз съм сигурна, но всеки има право на мнение и всеки сам трябва да достигне до своята вяра. Доказателствата могат да бъдат и съвсем мънички неща от ежедневието.

Само да вметна нещичко,знаци винаги има-не всеки успява д ги чете обаче...

Nadka Sladka, нищо свръхестествено не виждам... Вероятността да родиш в същия ден, в който си направила аборт е 1:365. Съвсем в реда на нещата е да се случват съвпадения понякога. Аз не виждам божия пръст в тия работи.
А дали не си родила със секцио... в 9.10 ч?
Има хора, които приемат за доказателства съвсем обичайни неща.

Рени,в живота не се случва АБСОЛЮТНО НИЩО случайно.Т.е.няма съвпадения и случайности.

Добре де, ти откъде знаеш, по какво съдиш?
Аз нямам причина да мисля, че животът ни е предначертан... Сама си взимам решенията и не се оставям на течението да ме носи. Иначе какъв е смисълът да си поставяме цели и да ги следваме, да се борим за постигане на някоя мечта?

Не виждам нищо невъзможно в това и Вселената, и човекът да са сътворени последователно от един и същи Творец - сътворени съзнателно, от някоя мислеща субстанция, от интелект, който създава нещо по целесъобразност (защото това му е нужно - напр. като източник на някакъв вид енергия), като експеримент или просто за удоволствие.
Още по-постижимо ми се вижда човекът (като съзнателно същество) да е творение на някакъв разум, без същият разум да е сътворявал преди това планетата ни, галактиката, вселената...
Второто е по силите даже на съвременния земен човек.

Има буквални цитати от Библията (за сътворението и възкресението), които звучат много по-реалистично от някои съвсем сдържани научно-фантастични романи.

Единственият истински проблем на "атеистите" (тези, които не вярват в опредемен Бог като главен персонаж на някоя стройна религия) всъщност би трябвало да е не дали историите за сътворение на човек и Вселена са възможни, а само недоказуемостта на това, дали намеренията на Създателя са непроменими (респ. обещанията за второ пришествие, възкресение, вечен живот и всичко останало).

Това ще си го запиша, разрешаваш ли?

?!

Занасяш ли ме нещо?

Исках да кажа, че много ми хареса това което писа...Ти как го разбра?