Че ти е смешно.
Аз си "записвам" най-вече абсурдни неща.
Виж целия пост
Аз си "записвам" най-вече абсурдни неща.
Има ли Господ и вярвате ли в него?
- Публикувана: 21 дек. 2006, 11:03 ч.
- Последно мнение: 23 май 2007, 10:31 ч.
# 843
10 апр. 2007, 22:00 ч.
Холограма, мноооого ме кефиш 
Честно, харесва ми как се изразяваш.И аз си го записвам това.
Виж целия пост
Честно, харесва ми как се изразяваш.И аз си го записвам това. 
# 844
10 апр. 2007, 23:22 ч.
РЕНИ, ти не си ме разбрала. Аз ти дадох своите малки примери. Видяла съм и много други. Просто човек трябва да си отвори очите. Но най- важното според мен е, че трябва да да стигне сам до това. А пътят е възможно най- дългия и трудния. Лесните и прости неща обикновено не водят до нищо добро. Аз също си взимам решенията сама и не оставям течението да ме носи. И не съм родила със секцио. По естествен начин беше, даже преносих с 5 дни. 
Виж целия пост
Nadka Sladka, нищо свръхестествено не виждам... Вероятността да родиш в същия ден, в който си направила аборт е 1:365. Съвсем в реда на нещата е да се случват съвпадения понякога. Аз не виждам божия пръст в тия работи.
А дали не си родила със секцио... в 9.10 ч?
Има хора, които приемат за доказателства съвсем обичайни неща.
А дали не си родила със секцио... в 9.10 ч?
Има хора, които приемат за доказателства съвсем обичайни неща.
# 845
11 апр. 2007, 10:26 ч.
Ами явно съм много елементарна тогава... щом вярвам в случайността и шанса. За да повярвам в нещо (в случая в Бог) ми трябват не съвпадения, а нещо много повече.
Доказателството не е нещо, което има определена вероятност да се случи (и в n на брой ситуации наистина се случва). Доказателствата трябва да се потвърдят с абсолютна сигурност.
Виж целия пост
Цитат
Доказателствата могат да бъдат и съвсем мънички неща от ежедневието.
# 846
11 апр. 2007, 10:33 ч.
Аз вярвам, защото имам нужда от вярата си в Него. Обичам тишината и спокойствието, което цари в църквите. Обичам аромата на запалено кандило, на горящите свещи, запалени от нечии ръце с надежда... Влизам и поглеждам на горе, вярвам, че Той ме вижда и знае за моите страхове, желания, надежди. Знае за моята болна Мария и вярвам, че иска да ми помогне.
Виж целия пост
# 847
11 апр. 2007, 12:06 ч.
Определено вярвам !
И по-добре не бих могла да го опиша
Тази година си подарихме най-страхотния
Великден - в Рилски манастир.
Всеки път когато отивам там чуствам
нещо необяснимо, спокойствие, мир в душата,
сила и се връщам изпълнена.
Виж целия пост
И по-добре не бих могла да го опиша
Аз вярвам, защото имам нужда от вярата си в Него. Обичам тишината и спокойствието, което цари в църквите. Обичам аромата на запалено кандило, на горящите свещи, запалени от нечии ръце с надежда... Влизам и поглеждам на горе, вярвам, че Той ме вижда и знае за моите страхове, желания, надежди.
Великден - в Рилски манастир.
Всеки път когато отивам там чуствам
нещо необяснимо, спокойствие, мир в душата,
сила и се връщам изпълнена.
# 848
11 апр. 2007, 12:24 ч.
Това чувство го има май във всички места, където са построени манастири. Сякаш чуваш тишината, много е приятно.
Виж целия пост
Тази година си подарихме най-страхотния
Великден - в Рилски манастир.
Всеки път когато отивам там чувствам
нещо необяснимо, спокойствие, мир в душата,
сила и се връщам изпълнена.
Великден - в Рилски манастир.
Всеки път когато отивам там чувствам
нещо необяснимо, спокойствие, мир в душата,
сила и се връщам изпълнена.
Това чувство го има май във всички места, където са построени манастири. Сякаш чуваш тишината, много е приятно.
# 849
11 апр. 2007, 14:31 ч.
Добре де, ти откъде знаеш, по какво съдиш?
Аз нямам причина да мисля, че животът ни е предначертан... Сама си взимам решенията и не се оставям на течението да ме носи. Иначе какъв е смисълът да си поставяме цели и да ги следваме, да се борим за постигане на някоя мечта?
АМи там е въпроса,че не съдя,а го знам.То си е вътрешно разбиране,малко трудно ми е да го кажа.
А това че сама си в имаш решенията-така е ,спор няма.
В повечето случаи в сички сами си решават,и сами си предначертават живота.Т.е.си взел своите решения ,предначертал си своя живот,преди да се родиш.
Просто сега опознаваш себе си чрез взетото решение.
А смисъла е точно в това.САМда достигнеш до познанието.
Итова че сега не вярваш в Господ/не обичам да употребявам тази дума/,по-скоро имам предвид Вселената,ИСтината,Цялото....не значи че не я знаеш.
В този си момент на съществуването не си я спомнила.
Незнам далисте чели диалозите на Платон и теорията за припомнянето.
Това е много интересна гледна точка.Значи става въпрос за следното."ЗНанието е припомняне".
Тоест всичко въпроси,които с момента си задаваме ние ги знаем.Знаем истината ,но не можем да си я спомним.Паметта се губи със сливането на душата в тялото/т.е.ражднето/...
„Познанието е припомняне на това, което някога е видяла душата”
Платон
Виж целия пост
Рени,в живота не се случва АБСОЛЮТНО НИЩО случайно.Т.е.няма съвпадения и случайности.
Аз нямам причина да мисля, че животът ни е предначертан... Сама си взимам решенията и не се оставям на течението да ме носи. Иначе какъв е смисълът да си поставяме цели и да ги следваме, да се борим за постигане на някоя мечта?
А това че сама си в имаш решенията-така е ,спор няма.
В повечето случаи в сички сами си решават,и сами си предначертават живота.Т.е.си взел своите решения ,предначертал си своя живот,преди да се родиш.
Просто сега опознаваш себе си чрез взетото решение.
А смисъла е точно в това.САМда достигнеш до познанието.
Итова че сега не вярваш в Господ/не обичам да употребявам тази дума/,по-скоро имам предвид Вселената,ИСтината,Цялото....не значи че не я знаеш.
В този си момент на съществуването не си я спомнила.
Незнам далисте чели диалозите на Платон и теорията за припомнянето.
Това е много интересна гледна точка.Значи става въпрос за следното."ЗНанието е припомняне".
Тоест всичко въпроси,които с момента си задаваме ние ги знаем.Знаем истината ,но не можем да си я спомним.Паметта се губи със сливането на душата в тялото/т.е.ражднето/...
„Познанието е припомняне на това, което някога е видяла душата”
Платон
# 850
11 апр. 2007, 21:58 ч.
Това чувство го има май във всички места, където са построени манастири. Сякаш чуваш тишината, много е приятно.
Само аз ли се чувствам не комфортно на такива места? Не се шегувам, сериозна съм.
Започва да ме боли глава, от тамяна ми се повдига, студено и зловещо ми е.
Относно знаците - аз винаги намирам или търся обяснение за случващите се неща, ако други предпочитат да си отговорят с божественото, то аз - не.
Виж целия пост
Тази година си подарихме най-страхотния
Великден - в Рилски манастир.
Всеки път когато отивам там чувствам
нещо необяснимо, спокойствие, мир в душата,
сила и се връщам изпълнена.
Великден - в Рилски манастир.
Всеки път когато отивам там чувствам
нещо необяснимо, спокойствие, мир в душата,
сила и се връщам изпълнена.
Това чувство го има май във всички места, където са построени манастири. Сякаш чуваш тишината, много е приятно.
Само аз ли се чувствам не комфортно на такива места? Не се шегувам, сериозна съм.
Започва да ме боли глава, от тамяна ми се повдига, студено и зловещо ми е.
Относно знаците - аз винаги намирам или търся обяснение за случващите се неща, ако други предпочитат да си отговорят с божественото, то аз - не.
# 851
11 апр. 2007, 22:09 ч.
Аз не съм ги чела и въпреки, че ми звучи тъпо сега, имам това усещане... че имам отговор на всички въпроси, които си задавам, но не мога да си го спомня (та чак ме хваща яд!... сякаш има една преграда, която все не успявам да прескоча)... Но може това да е някакво нормално състояние и да няма нищо необичайно в него.
Виж целия пост
Незнам далисте чели диалозите на Платон и теорията за припомнянето.
Това е много интересна гледна точка.Значи става въпрос за следното."ЗНанието е припомняне".
Тоест всичко въпроси,които с момента си задаваме ние ги знаем.Знаем истината ,но не можем да си я спомним.Паметта се губи със сливането на душата в тялото/т.е.ражднето/...
„Познанието е припомняне на това, което някога е видяла душата”
Платон
Това е много интересна гледна точка.Значи става въпрос за следното."ЗНанието е припомняне".
Тоест всичко въпроси,които с момента си задаваме ние ги знаем.Знаем истината ,но не можем да си я спомним.Паметта се губи със сливането на душата в тялото/т.е.ражднето/...
„Познанието е припомняне на това, което някога е видяла душата”
Платон
# 852
11 апр. 2007, 22:13 ч.
Аз не обичам да влизам в църкви- мирише ми противно, мрачно и неуютно е... въобще много неприятно усещане, наистина зловещо.
Виж целия пост
Само аз ли се чувствам не комфортно на такива места? Не се шегувам, сериозна съм.
Започва да ме боли глава, от тамяна ми се повдига, студено и зловещо ми е.
Започва да ме боли глава, от тамяна ми се повдига, студено и зловещо ми е.
# 853
11 апр. 2007, 23:00 ч.
Има Господ и всички хора се стремят към него с душите, мислите и постъпките си. Често несъзнателно. Да вярваш в съществуването му означава да имаш широко познание за живота - да ходиш с отворени очи, да виждаш какво става около теб, да чуваш, да научаваш в движение, да не се кланяш на нечии догми(упорито повтарящи се твърдения). Църквата помага, а понякога и пречи - който както го разбира. Бог и църква са отделни неща. От години живея с молитва и хич не мога да си обясня как ми помага. Как точно дава отговори на въпросите ми, не знам. Но когато опра до кокала и няма накъде, се сещам веднага за Бог. А на материалистите ще кажа, че има и Енергия - ето ви едно научно понятие. А пък тя се насочва от Дух - ето ви едно напълно ненаучно понятие, да си го подъвчете малко. Спомнете си за изкуството - нима в една картина има само няколко грама боя? Нима в поемата има само печатно мастило? Бъдете живи и здрави. Искам само да предизвикам нови мисли, искам да съм контра на вашите съмнения.
Виж целия пост
# 854
12 апр. 2007, 00:25 ч.
В книгата си "Източници на сила. Размишления върху Библията за една жива вяра."(Гл. 1 "Какво означава да бъдеш християнин?" Джими Картър пише:
"Искам да споделя с вас какъв е според мен Божият план за нашето спасение:
Бог обича всички нас.
Всички ние сме грешници.
Грехът ни отделя от Бога.
Ние не можем да спасим сами себе си. Само Бог може да ни спаси, ако повярваме в Исус.
Исус дойде, за да премахне бариерата на греха, която ни отделя от Бог.
Единствено чрез нашата вяра в Исус Христос, ние можем да получим нашето спасение.
Простият, но удивителен факт е, че ако повярваме в Исус Христос, нашия живот ще се промени изцяло от този миг нататък."(CARTER 1999A, CH.1)
Виж целия пост
"Искам да споделя с вас какъв е според мен Божият план за нашето спасение:
Бог обича всички нас.
Всички ние сме грешници.
Грехът ни отделя от Бога.
Ние не можем да спасим сами себе си. Само Бог може да ни спаси, ако повярваме в Исус.
Исус дойде, за да премахне бариерата на греха, която ни отделя от Бог.
Единствено чрез нашата вяра в Исус Христос, ние можем да получим нашето спасение.
Простият, но удивителен факт е, че ако повярваме в Исус Христос, нашия живот ще се промени изцяло от този миг нататък."(CARTER 1999A, CH.1)
Препоръчани теми