Има ли Господ и вярвате ли в него?

Точно това - мислиш,  че си се влушал, чувстваш, че си на правилния път, вярваш, че действаш правилно и накрая се дъниш. А най-ужасното е, че преосмисляйки нещата виждаш и другата алтернатива, която мога да нарека правилната, но вече е късно.

Никога не е късно за нищо.

Виж,това може д се каже за всеки.
Никой не може да твърди за отсрещния.
Всичко ще се открие след този временен живот.Тогава всеки ще си направи равносметка и ще се види,какво е успял,и какво е пропуснал.На верен път ли е бил или не.

Аз за себе си знам,и то не следствие само от прочетено или казано.
Аз съм го изживявала не веднъж.
Не  казвам че не съм правила грешки,нали именно те са начина да оперделим правилния път.

А как съм го преживявала-анормално за вас,надали ще разберете това дори какво съм изживяла...

"Разказа на Теди"



Стоя на няколко стъпки от леглото. Ръце протегнати. Длани разстворени. На леглото Сара – с всичките си четири години – с извит гръб, кани се да скочи. Но още не е готова. Аз съм прекалено близо.
- Още назад, татко – се е изправила с разперени ръце.
Драматично се подчинявам, след две великански крачки спирам.
- Още ли ? – питам
- Да ! – изписква тя и подскача на леглото.
При всяка крачка тя се смее, пляска и настоява за нова. Най-накрая тя ме спира.
- Там, спри там.
- Сигурна ли си ?
- Да – изкрещява тя.
Протягам ръце. Тя още веднъж се привежда и след това скача. Супермен без пелерина. Парашутист без парашут. Само сърцето и изхръква по-високо от тялото. В този въздушен миг нейната единствена надежда е баща й. Ако той се окаже слаб, тя ще падне. Ако се окаже разсеян, тя ще се претърколи на твърдия под.
Но тя не познава такива страхове. Заради своя баща. Тя му вярва. Четири години под един покрив са я убедили, че на него може да се разчита. Той не е свръх човек, но е силен. Не е свят, но е добър. Не е гениално умен, но е излишно да му се напомня да хване детето си, когато скочи.
И така тя излита
Извисява се.
Той я хваща и двамата се радват на брачния съюз между нейното доверие и неговата вярност.


...........................................................................


Стоя на няколко крачки от друго легло. Този път никой не се смее. В стаята е сериозно. Апаратът вкарва въздух в едно изтощено тяло. Мониторът измерва ударите да едно тъжно сърце. Жената на леглото не е дете. Била е някога. Преди десетки години. Но сега не е.
Като Сара тя трябва да се довери. Само няколко дни след излизане от операционната й казват, че трябва отново да влезе в нея. Нейните крехки ръце стискат моята. Очите са замъглени от страх.
За разлика от Сара тя не вижда бащата. Но Бащата я вижда. Довери Мусе – казвам и на двама ни. Довери се на гласа, който прошепва твоето име. Довери се на ръцете, които улавят

…………………….

Стоя на няколко крачки от огледалото и гледам лицето на човек, който се е провалил … Който е провалил своя Създател. Отново. Обещах, че няма, но го направих. Мълчах, когато трябваше да проявя смелост. Седнах, когато трябваше да се изправя. Ако ми беше за първи път, щеше да е друго. Но не е. Колко пъти може да падне човек и да очаква, че ще го хванат ?
Довери се. Защо е толкова лесно да го казваш на другите и толкова трудно да го припомняш на себе си ? Може ли Бог да се справи със смъртта ? Така казах на жената. Може ли Бог да чуе още една изповед от същите устни ?
Пита лицето в огледалото.



……………………….

Стоя на няколко крачки от човек, който очаква смъртта си. По рождение юдеин. По професия производител на шатри. По призвание апостол. Дните му са преброени. Любопитен съм да узная, какво крепи този човек пред лицето на екзекуцията. Така че му задавам въпроси.
Павле, имаш ли семейство ? Нямам.
Как си със здравето ? Много са ме били и съм физически изтощен.
Какво притежаваш ? Пергаменти. Перо. Наметло.
А твоята репутация ? Е, не е кой знае каква. За едни съм еретик, за други отцепник.
Имаш ли приятели ? Имам, но даже някои от тях ми обърнаха гръб.
А награди ? Не и на земята.
Тогава, какво имаш, Павле ? Нямаш богатства. Нямаш семесйтво. Едни те критикуват. Други се подиграват с теб. Какво имаш, Павле ? Какво ценно имаш ?
Тихо се облягам назад и гледам. Павел стисва ръката си в юмрук. Поглежда в нея. Аз също. Какво държи той ? Какво има ?
Той протяга ръката си, за да видя и аз. Разтваря пръстите си, а аз се навеждам. Надниквам в дланта му. Празна.
Имам своята вяра. Това е всичко, което имам. Но това е и всичко, от което се нуждая. Вярата опазих. Павел се обляга на стената на килията и се усмихва. Аз се облягам на отсрешната стена и се взирам в лицето на човека, който е разбрал, че животът е повече от онова, което се вижда с просто око.
Защото това е вярата. Вярата е да се довериш на онова, което не се вижда с очи. Очите виждат бурите. Вярата вижда дъгата на Ной. Очите виждат великаните. Вярата вижда Ханаан. Твоите очи виждат грешките ти, а вярата ти вижда Спасителя. Твоите очи виждат вината ти, а вярата вижда Неговата кръв. Твоите очи виждат гроба ти, а вярата вижда град, чийто строител и създател е Бог.
Но почакай малко, казва някой. Откуде знаеш, че е истина ? Чудесна поема, но къде са фактите ? Откъде знаеш, че това не са само измислени надежди ?
Част от отговора може да се намери в малките крачки на вяра на Сара. Нейната по-голяма сестра стоеше в стаята и ни гледаше. Аз попитах Сара иска ли да скочи в нея. Тя отказа. Опитах се да я убедя. Не отстъпи.

- Защо? – я попитах.
- Скачам само в големи ръце.
Ако според нас ръцете са слаби, няма да скочим.
Ето защо Бащата загрява мускулите Си “ колко превъзходно велика е силата Му към нас, вярващите – пише Павел – сила … с която подейства в Христос, когато Го възкреси от мъртвите.” (Ефесяни 1:19,20)
Следващият път, когато се питаш дали Бог може да те хване, прочети този стих. Същите ръце, които побеждават смъртта, те очакват.
Следващият път, когато се питаш дали Бог може да ти прости, прочети този стих. Същите ръце, прободени на кръста, са разтворени за теб.
И следващият път, когато се питаш дали ще оцелееш след скока, си спомни за нас със Сара. Ако един баща от плът и кръв може да улови своето дете, мислиш ли, че твоят вечен Баща ще те изпусне ?

Dallia 

Напълно съм съгласна с gerik, и нямам какво повече да добавя.

Много хубаво си го казала.... 
 Разума може и да НИ подлъже...Но сърцети не лъже....никога.Винаги ни казва истината.А Бог ни  говори то4но 4рез сърцето и в ду6ата...там трябва да го приемем и носим....

Розе,добре че си ти да ме разбираш! 

Здравейте,момичета!
Много се радвам,че сте продължили дискусията по темата.     отдавана не бях влизала в "Дом и семейство",но от днес редовно ще го правя.

Според мен инстинкта за красиво е заложен в човека(особенно в мъжа) с цел създаване на възможно най-здраво,нaй-умно,най-съвършенно поколение.Но прекаленото задълбочаване и отделяне на време на този инстинкт обикновенно не водят до добри резултати за мъжа и хората около него.
Включването на този инстинкт в природата на човека е перфектен замисъл,на нас ни е оставен само избора и силата  да го контролираме.Последиците от задоволяването му водят до чувство на щастие и удовлетвореност на емоционално и физическо ниво,до по-високо самочувствие и съзнание за успех,победа,"вървежност" в сравнение с другите. 
Красиво обикновенно се свързва с понятията здраве,младост,интелигентност,усет към естетика,хигиена,хармония,жизненост.

bori7 и Dallia, липсвахте ни!
По въпроса за "слушането" на душата-мисля, че тя не е правилния съветник, доста е измамлива понякога...
Приятен слънчев ден на всички!
 

Ето малко светлина по този въпрос:
Според Православната църква: Божият Син е подобен и равночестен във всичко на Бога Отца - и в свойствата Си, и в делата Си. Той е истински Бог, вечен, както е вечен Бог Отец, всемогъщ, въздесъщ като Него. Той няма нито начало, нито край и се отличава от Бога Отец само по това, че вечно се ражда от Него, докато Бог Отец е нероден и неизхождащ от никого. Както на земята всичко живо има природа еднаква с природата на своите родители, така и Божият Син като роден от съществото на Бога Отца има еднаква същност с Него; затуй се нарича Единосъщен с Отца. Той несравнено превъзхожда всички свети ангели и свети люде, които се наричат синове Божии по благодат. Раждането на сина на Отца е станало преди всички векове (вж. символа на вярата) - това значи, че не е имало време, когато Синът не е съществувал. Той е съвечен на Отца. Синът Божий е роден, а не сътворен - той е Бог, а не твар. Исус Христос е син на Безгрешния Бог, а ние, хората, грешните твари, сме осиновени от Бога по милост, по благодат. Ние нямаме и не можем да имаме божествените свойства, които има Спасителят. Затова и Той никога не се отъждествява с хората и не назовава никога заедно с тях Бога "Нашият общ Отец", а говори всякога: "Вашият Отец" и "Моят Отец", за да подчертае, че Той е Син по същество, а ние - синове по благодат. Ние сме сътворени от Бога, а Исус Христос е роден от Отца. Роденият има същите свойства, същото битие, които има родителят му. А творението няма същите свойства, нито същото битие. Примерно казано, синът на грънчаря има същата природа, каквато има баща му. Но грънците, неговите изделия, нямат природата на грънчаря, нито неговите свойства.
Дано да съм била полезна. Цитатът е от книгата "Вяра, Надежда, Любов"

А гледахте ли филма от bTV Документите - "Чудеса в църквата"?

Тук може да го направите (иска се регистрация)
http://www.neterra.tv/bg/show.php?id=646&bm=2

bori7,
Въпроса за красивото го зададох като аргумент срещу отрицателите на Сътворението.
И, за да е по-ясно, се опитах да се уговоря да прескочим онова усещане за "красиво", което е "с цел създаване на възможно най-здраво, нaй-умно, най-съвършенно поколение".

Вярно е, че "красиво обикновено се свързва с понятията здраве, младост, интелигентност, усет към естетика, хигиена, хармония, жизненост."
С това еволюционистите защитават тезата си за еволюцията (макар че, при Сътворението Създателят едва ли би бил по-недалновиден от една обикновена Еволюция. По логично е сам да заложи тези инстинкти, за да помогнат на творението му (по Неговия замисъл) да еволюира и оцелява).

Но какво в подкрепа на еволюцията ще предложат еволюционистите, когато говорим за възможно най-абстрактното красиво, извън механизмите на физическото оцеляване и развитие.
Каква мутация, мутацията на какво, би довела до внезапната поява на такива усещания (инстинкти)?
И какво условие от заобикалящата среда би наложило на един вид така да се промени, че да започне да се стреми към нещо, което започва да му се струва "красиво".

Аз исках да поговорим единствено и само за красивото в смисъл на ХАРМОНИЧНО, в смисъл на определени математически пропорции.
За още по-лесно - нека това красиво да е "красива" музика.
Жан Мишел Жар, например (че е най-неутрален като стил, даже е "електронен" -  т.е. далеч от първичния бульон, естествения отбор и пр. еволюционистка проза).

Как да приемеш версията за едно обикновено самовъзникване на биологична материя, която се самоусъвършенствала с цел оцеляване в условията на вятър и мъгла (ледници, вулкани, потопи...) И то така се усъвършенствала в борбата си за оцеляване, че накрая се научила (биологичната материя) да разбира от хубава музика, която преди това сама си сътворявала.

Виж, ако въпросната материя е създадена по образ и подобие, със закодиран от Създател логаритъм на самовъзникване, самовъзстановяване, самообучение, самонаблюдение, самоопознаване... Тогава не е ли по-лесно и логично?

e author=Исайкова link=topic=151794.msg3694784#msg3694784 date=1176543515]







4УВСТВАТА са дело на плътта,вярата е дело на духа..ду6ата може да лъже,духът не може да лъже.ду6ата се ръководи от това какъв дух те ръководи,духът на заблудата или духът на истината.
исус е алфата и омегата т.е.на4алото и края...исус не се е произвел преди 2000 години,просто тогава се е проявил в плът,което не е слу4аино и е със срок.
няма ни6то преди Бог,Бог бе6е там преди създаването на небесата и земята-това са първите думи които 6те про4ете6 ако разтвори6 библията.