Никога не ми е било толкова трудно колкото през изминалата година.
Зная какво пише Библията, зная какво Бог иска, но ми е толкова трудно да кажа прощавам и обичам на хора, които се опитаха да погубят живота ми (не плътта ми, но по скоро духа и душата ми).
През тези дни си мисля, какво сърце трябва да има Бог и да прощава всички гадости на своите деца, всички изневери, предателства . . . чудя се как гледа когато неговите деца едно на друго се обиждат, унижават, егото им да е най важно и да не ги интересува с постъпките и делата, а и с приказките си какво причиняват един на друг.
Тези дни си дадох ясно сметка, че аз съвсем съзнателно не искам да обичам един определен човек. . .
Винаги съм се справяла с чувствата и емоциите си, не съм и злопаметна, но това което се наложи да преживея бе много разтърсващо за мен. Не се оправдавам с това. Знам, че каквото и да ми е било сторено ако искам да бъда покорна с живота и с делата си на Бог ще трябва да простя и да позволя да обичам тези хора. Винаги е пред очите ми отношението и поведението на Исус към хората които застанаха срещу Него и живота Му.

.
