Мога да ви кажа моята гледна точка като майка на по-голямо дете, когато влязох да раждам малкото. По принцип грижите за детето (вече децата) са предимно мои, дотогава не се бяхме делили с дъщеря ми. Затова си казах, че това е моят шанс за дистанциране и почивка от стотиците ежедневни малки и големи грижи за домакинството и отглеждането на детето. Вярно, че раждането или секциото, или болничния престой не са точно мечтаната почивка, но се опитвах да гледам от този ъгъл.
Благодаря за съвета, но хората сме различни. Определено на мен именно в този деликатен момент не би ми било приятно да не мога да видя дори за 5 минути най-близките си хора и да споделя с тях, да ми окажат подкрепа. Няма как да се настроя за почивка от грижи, защото да позволят да видя детето си за 10 минути не значи, че ще го обгрижвам и реално пак ще съм в почивка. Знам как се чувствах психически предните пъти след престоя си, макар да нямах нагласата, че отивам като животно в клетка и условията да бяха добри, и не мисля, че искам да си го причинявам пак. Направих си труда да разпитам няколко приятелки раждали близките месеци и такива с термин около мен, за други болници, такова нещо няма (за 4 други болници). За това тази информация ми е много полезна и определено разколебава решението ми за раждане във Вита.
Не съм сигурна дали от Вита четат форума, но за сега не дават индикации да се трогват особено от това, че някой предпочита друга болница