С какво ви дразнят свекървите? – 142

Така е, при право на ползване е съвсем различно.

. Мисля, че в повечето случай на прехвърляне е така. Не съм чела нотариалния акт. Но давамето под наем не ни е опция със сигурност. И дори да се изнесем, пак ще имат същите претенции, ще създават проблеми. М.м не е готов да скъса всякакви контакти с тях, разбираемо... А ако не го направи, където и да сме, все ще създават дразги.

Много зависи как е прехвърлено- чрез дарение ли, покупко продажба ли. Ако е дарение дали има условия. Никол, това са все важни неща, които ви касаят. Имай предвид, че ако е дарение и отношенията ви се обострят, дарението се разваля. Трябва да ги помислите тези неща и какви са ви приоритети. И накрая както и да се завърти имате два избора- етажа в Бояна или спокойствието.

Недей да обвиняваш мъжа си, и на него не му е лесно. Това са хора на години, с техните си разбирания. А и са двама в крайна сметка. Много е трудно някой 30-годишен да убеди двама 60-годишни ( образно казано, не знам какви са годините) , че не са прави. Той трябва постоянно да е между чука и наковалнята. Най-добре е да се изнесете при първа възможност. А докато се изнесете стискаш зъби и това е. Тези хора няма да си променят характерите на стари години. Напротив, все по-сприхави ще стават.

Никол, явно пропусна въпроса ми, та пак ще попитам:

Търсиш ли решение с писането тук или целта ти е да мрънкаш?

Nicole21,
Направо ме учудваш. Майка ти живее в същия софийски квартал, бивше село, ти си живяла там, ама все едно не си. То е като на село, родата иска да знае къде си, какво правиш или не правиш. Иска да ти влиза в къщата с цел помощ (все едно поискана или не), защото манталитетът е такъв. Добруването на къщата и фамилията е общо дело. Не е всеки в отделен апартамент. Няма отделяне, а общност. Мислех, че си наясно с нещата. Други приятели и познати там нямаш ли, те как живеят? Със свекърите, с родителите, сами?

Така е, знам. На 60 са... Може и аз да не съм права за някой неща, но хайде големи хора сме, от къде на къде ще им даваме отчети и ще ни се държи сметка и това да ни се рови в стаите е абсурдно.

Ами кошмар е това , ама няма излизане на глава с такива хора. Това с опълчването става само при някои типове родители, които са по- меки характери и като цяло не се месят. И ако някой път нещо не се усетят и им направиш забележка, ще се съгласят. Познавам хора от този тип, който ти описваш и ако тръгне мъжът ти да се кара с тях, ще стане наистина трета световна и е вероятно повече да не си проговорят цял живот.

А даване под наем докато са живи абсурд. Те ще се изпокарат като кучета с мъжа ти, как ще идва да им води квартиранти на огледи? Нищо чудно и до полиция да се стигне от викове и крясъци.

Да бе, няма да си проговорят. И кого ще контролират тогава? Много лесно се поддавате на манипулациите на възрастни хора, на които им е скучно.

Тия свекъри втора тема ги обсъждаме, говорим, едно и също.

Според мен Никол просто иска да си сподели и да се пооплаче. Решението на проблема е много ясно, видно и няма въпросителни. Но няма воля. Нито мамин мунчо, нито тя.

Тия хора, без значение дали са прехвърлили етажа, как са го прехвърлили… пак ще искат да са горната кора на л*****о.
А това се лекува само с изнасяне.

И моите родители бяха много чепати преди, все искаха да командорят, да питат, да съветват. Независимостта е най-доброто лекарство. Брат ми не успя да ги излекува, но аз да. Затова я разбирам Никол как се чувства, но ще си остане само с мрънкането, като гледам.

Явно моят манталитет е друг и не съм живяла по този начин... Никой не ми е държал сметка за нищо, нито са ми поставяни условия.Нито пък някой се е бъркал да ни влиза и чисти етажа, където съм живяла. Явно не е до място на живеене, а манталитет и в по-стари квартали на София го има. Имам доста приятели, почти всички имат известни проблеми с роднините си и не говоря само за хора от моя квартал. Да отговоря и на Миленака. Не смятам, че мога да си реша проблема във форум, пиша за да си "побърбрим" и оплача, да видя различни мнения.

Ами Никол, от мен имаш браво. Хубаво е да обясняваш на твоя човек. Те не са телепати мъжете, изобщо някои неща не ги усещат. Внимавай да не бъдеш нападателна и внимавай какви думи използваш. В мига, в който кажеш някоя по-груба дума, обидна за свекърите ти, мъжът ще превключи или на защита, или на игнор. Меко и  с любов, мъжете харесват да са важни и силни, да усещат, че разчиташ на тях. Твоята цел е той да ти влезе на теб в положение, а не да го настроиш срещу родителите. Аз имам властна, рязка и контролираща свекърва, не сме женени, но тя си ми вика снаха, жената цял живот е живяла сама, всичко зависи от нея, няма начин да си представи, че ще се случи някъде нещо и тя ей така ще стои:-) При мен плюсът е, че и аз вече съм дърта:-) и тук там мога да се наложа от позиция на възрастта, но повече ми помага това, че я приемам за семейство - ръбата е, нетактична е, за щяло и нещяло подвиква, друга снаха като чета момичетата, сигурно ще избеснее. Обяснявам на любимия, обяснявам на нея. Обяснявам на двамата, обяснявам на нея. Викали сме си, аз веднъж даже врата тръшнах. Не ме е срам да се извиня, нарочно питам за помощ, дреболии. Не сме в една къща, но за известно време сме в нейния град, тя има ключ и първия път като влязла рано сутринта докато спим да ни остави сготвено, аз откачих. Обясних й, че не ми е приятно, че не може така, ми ние може да сме правили секс в хола и да сме заспали голи на дивана, тя ми вика - да бе, че аз голи хора не съм виждала. Да се смееш ли, да плачеш ли:-) Даже ми се накара - ще дойдеш ти на моите години, хич няма да те интересува кой те е видял. Изобщо никаква победа за мен в тоя разговор, намля ме като стой та гледай. И кво. Казах си на мъжа, беше ми мъчно, че сме скарани, аз не обичам кофти отношения. Мисля като изчаках ден или два, й звъннах да кажа, че оценявам манджата и съжалявам, че съм викнала. Въпросът е, че аз наистина съжалявах, вие по-младите сте по-наперени:-) Оправихме се, тя пак си идва, ама звъни. Звъни на мен по-често, отколкото на сина си. Аз я изслушвам за проблемите й на работа, представяш ли си. Не е станала по-малко ръбата или набъркваща се. Аз й казвам когато ще пътуваме, обаждам й се, че сме безопасно пристигнали, не ми пречи, тя е доволна. Никой не страда. Спокойна бъди, твоят мъж е с теб, защото те харесва, сигурна съм, че би искал да се чувстваш добре. Лекичко му помогни да проумее ситуацията. Дори да са кофти хора и неприятни характери свекърите, с негова помощ ще си постигнеш равновесието. И не се страхувай да кажеш нещо на майка му - на старите им е трудно с нашия живот, ние не сме като тях и повечко трябва да им се обяснява. Предишната ми свекърва никога не разбра защо по дяволите, не се прибираме в пет и половина, не можело то така да се работи, каква е тая откачена работа, да си намерим нещо нормално да правим, иди й обясни, че животът не е същият както тя го е живяла. Правилно си постъпила, недей да бързаш, не разчитай от раз всичко да се получи чудесно, аз вярвам, че можеш да си спечелиш едни по-добри и спокойни отношения. Усмихвам ти се и ти желая късмет!

По случая на Никол - свекърите смятат, че много рядко виждат детето и това ги дразни. Затова им бърка в здравето, когато другата баба (майката на Никол) вижда детето - сигурно свекърите се тревожат да не би детето да ги забрави от толкова рядко виждане (според тях), а да обича другата си баба повече. И се ядосват, че не могат да контролират ситуацията макар и Никол да живее с тях. Много дразнещи хора.

Какъв е проблемът като излиза и затваря вратата да спомене, че отива на гости при майка си? Колкото да са отделно са си заедно по думите  и.
Пък и да каже сега ,че чистенето от сняг на тяхната тераса или каквото е  , е работа тяхна , на мъжа и  ,време е да порасне и не е дете като има дете. Не  е тяхна грижа. Няма да станат самостоятелни, докато им вършат разни неща,  а трябва .
 Оправдания са за детето ,на месеци  е, има време да го гледат ,да помни,  за всичко има време.

Много точно ги определи!