"Бягат" ли българите от българи?

  • 15 325
  • 245
# 240
Това да имаш партньор от друга националност, ако всичките ти приятели са от твоята работи само когато партньорът ти е голям фен на собствената ти националност. Например, единият харесва латино, азиатска или средиземноморска култура и ти си с такава; или пък професиите ви или хобитата ви са свръх нишови, че сте един на милион🙂 като бройка. Не казвам, че българската култура е по-нисша, просто не е масов вкус. Иначе не виждам с какво ще привлечеш и задържиш някого, без да имате много общо. Мм си харесва културата, приятелите ни са повечето от смесени бракове или от същия регион като него, а пък аз имам две двойки близки българи и с жените се срещам отделно. Просто наистина имаме малко общо за взаимни срещи.
Виж целия пост
# 241
Това пък е въпрос на първите седем. Имам интернационална компания и такава българска. Никога не се е случвало да изключим някой, ако имаме общи събирания. Говори се на език, на който говорят всички. Това да игнорираме някой, никога не се е случвало.
Виж целия пост
# 242
Това пък е въпрос на първите седем. Имам интернационална компания и такава българска. Никога не се е случвало да изключим някой, ако имаме общи събирания. Говори се на език, на който говорят всички. Това да игнорираме някой, никога не се е случвало.

Съгласна съм. Въпрос на възпитание и липсата на такова. Разбира се, че човек трябва да се стреми да включи и другите в разговора. За мен не е било проблем да превключвам между езиците, да превеждам при нужда, да обръщам внимание на тези, които заради езикова бариера биват малко изолирани.
Същото отношение получих и аз - никога местните не са ме изключвали да си говорят само на местния език, докато аз не го знаех в началото. Винаги превключваха на английски или се извиняваха, че сега ще кажат нещо на местния език, защото не може да се преведе добре на английски (например виц).
Виж целия пост
# 243
Беше ужасно, никой не искаше да говори с моя, колкото и да се опитвах да го интегрирам и ...
На френските партита, които споменах, така не ми се е случвало, но французите от този конкретно кръг рядко говорят добър немски и английски и дори съм чувала, че е за този или онзи напрягащо. Естествено, на парти никой не иска да се тормози. Трябва да ходим няколко нефранцузи заедно, за да знаем, че ще сме си група и никой няма да страда Smiley
Виж целия пост
# 244
Например последният ми приятел също не беше българин, бяхме поканени на рожден ден на един мой добър приятел....Беше ужасно, никой не искаше да говори с моя, колкото и да се опитвах да го интегрирам и тактично да споменавах, че той не говори български и трябва да го наглеждам като малко детенце.. Седеше в ъгъла, гледайки много тъжно, и никой не говореше с него. Сърцето ми се късаше просто...
От една страна исках да се видя с тези хора и да си говоря езика, от друга страна през 2 минути притичвах до него, да си говоря и с него.  И той не беше отявлен купонджия меко казано Smile 
1. След като ти си го взела за придружител, ти си отговорна за него. Никой не е длъжен да го забавлява!
2. Като искаш да се виждаш с тези хора, ходиш сама.
3. Дори и да говорят един език, пишеш, че не е купонджия и съответно би се получил същия резултат: да седи сам в ъгъла.
4. Има си начини да не се чувства изолиран, но и той трябва да покаже някакъв интерес в разговора. Така да стои и чака, няма да се получи общуване.
5. Просто не са си паснали и никой няма вина в случая.

ММ е изключително общителен и с 5 думи на български се оправя във всякакви ситуации. Но си му идва отвътре и показва на събеседника желание за общуване. Ако седи като темерут, никой няма да му прави интересното. Дори когато кумувахме, цяла вечер не му видях очите, а определено не всички говореха общ език. Навиха го дори на хоро... Но, пак казвам, иска се желание от двете страни.
Виж целия пост
# 245
Интересна тема! Аз лично не страня умишлено. За съжаление нямаме време с хората, с които си допадаме, да се виждаме / чуваме по-често.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия