"Бягат" ли българите от българи?

  • 15 253
  • 245
Общо взето въпросът ми е в анкетата Hug

Познат коментира нещо конкретно с: "Българинът от американци в чужбина се пази по-малко, отколкото от българи." Вашите наблюдения какви са? Вие самите какъв опит имате с българи в чужбина? Пазите ли умишлено дистанция или дори обратно?

Заповядайте!
Виж целия пост
# 1
В момента не сме в чужбина, но сме били за 10-тина години и ни предстои в обозримо бъдеще. Големите ни деца са в чужбина. Имаме други много близки хора в различни страни.
И отговорът ми е да.
Виж целия пост
# 2
Родителите ми са от различни националности, и аз еднакво страня и от двете в чужбина.
Съответно в България страня от другите. Някой път дори се правя, че не знам езика, за да не ме закачат.
Виж целия пост
# 3
Странят, странят, но пак език, култура и националност ги събира.
Виж целия пост
# 4
Не съм бягала от българите в чужбина, бягам от простащината. Няма значение каква националност са хората, ако са ми неприятни, ограничавам контактите. Съпругът ми е чужденец и общуваме с хора от цял свят, способна съм да съм приятел с всеки. Но ние сме живяли в държава, в която не само българите, а и европейците бяха изключение, така че нямам опит с чужбина, в която има голяма българска общност.
Виж целия пост
# 5
Не тръгвам с предубеждения. За мен няма значение човекът българин ли е, ако ми допада, общуваме, ако ли не- не. Не се насилвам да поддържам отношения само защото са българи, обратното- също, не бягам поради факта, че са нашенци. Хората сме различни, в България не съм близка с всвки срещнат, защото не всеки ми допада, а и аз не допадам на всеки. Същото е и с българите в чужбина.
Синът ми посещава българско неделно училище и така се запознахме с много свестни хора.
Виж целия пост
# 6
Да определено ,случвало ми се е в магазин много пъти да чувам българска реч,но когато ме чуят да говоря на български ,се правят на италианци.
Имало е много случаи в които аз говоря нещо на детето и хората му отговарят на български ,че нещо не се прави,но моето дете е много смешно като ме пита ,,мамо защо говорят както говорим ние,,а като иска да каже на италиански ,но не се сеща,ме пита ,,мамо кажи  ми го както говори учителката.
Незнам защо се получава така да бягат,по принцип като съм се засичала с българи само здравей,от къде си,никога не съм си разменяла телефони.
Виж целия пост
# 7
Не бягам от българи, но и не търся специално контакт с българи. Също българите, с които контактувам, са със сходни на моите интереси, образование и т.н. И често се приема от другите хора, че бягам от българи. А просто нямам допирни точки с тези, които го мислят. Само защото някой е българин, не означава, че трябва да си ходим на кафенца и да си приказваме по цял ден. Имам познати от всякакви националности и когато имаме общи интереси, нещата се получават.
Виж целия пост
# 8
Поживях три години в Амстердам, бързо установих, че българите там са изключително неприятна среда. Постоянното оплакване и подценяване на всички други, особено " домакините" им, вечното мрънкане и носталгия ме дразнят изключително много. Останалите емигранти си признаваха, че тук им харесва повече от вкъщи, с плюсове и минуси, българите все гледат да унижат и подиграят.
Виж целия пост
# 9
Не, не страня, но и не създавам нови приятелства, нито имам време, нито желание.
Имам приятели българи пръснати из цялата държава, но са от студенстките ми години.
Виж целия пост
# 10
Родителите ми са от различни националности,
На баща ми също. В три държави живя и в крайна сметка като пенсионер живее в България, като че ли е доволен. Но навън се е държал точно така, казва, че конкуренцията е била жестока.

При вас как се формира диаспората? Тук като че ли само по студенстките общежития или ако някой е дошъл с роднините си до пето коляно. Като цяло възрастни с нови контакти също възрастни трудно стават приятели. Аз по-скоро си го обяснявам с липсата на време.
Виж целия пост
# 11
Затова пък имаме интернет, ФБ групи, които лесно преминават в срещи на живо. Един съученик на детето и две мои колежки, директорката на бг школото, първият ми хазяин също беше българин, понякога се запознаваме в българския магазин. Лесно е.Simple Smile
Виж целия пост
# 12
Живяла съм в чужбина. От 'българи' не съм бягала. Бягала съм от простаци! българи, простаци! румънци, простаци! испанци, простаци! руснаци. Simple Smile
Има ги навсякъде без значение от къде идват.
Виж целия пост
# 13
Не бягам от никого.

При мен така се стекоха обстоятелствата, че приятелският ми кръг в чужбина е съставен основно от българи.  Това са хора, на които мога да разчитам денонощно, както и те на мен. Приятелските ми контакти с чужденци са основно покрай детето  и неговото училище и спортни занимания. Добре ми е така.

За сметка на това в България почти вече нямам контакти с приятели. Прибираме се само веднъж годишно и не ми остава време да се видя с тях. А и установих, че няма много какво да си говорим освен за децата. Пък аз не обичам да говоря за детето си като цяло и в частност с хора, които на практика нито го познават, нито знаят нещо за него. В началото правех някакви усилия, но вече не.
Виж целия пост
# 14
След 20+ години в Канада мога да кажа, че нито търся, нито избягвам контакти с българи. Оценявам хората индивидуално. Истински приятелства останаха, най вече създадените в първите години на имиграцията. Някои заминаха е други провинции или САЩ, дори България, но си поддържаме здрава връзка.
Новите контакти с българи остават на ниво познанство.
Поддържаме и старите приятелства в България. Правим и общи планове ако евентуално решим да караме пенсия в родината.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия