С какво ви дразнят снахите?

Ее, то това с имената си е вечната тема. Нека си кажем обаче, има си и снахи, които си кръщават децата на свекърите, за да изкопчат нещо материално. Една позната беше в колебание за името на детето, свекърът си казваше, че иска да е на него. Вече имаше внуци от дъщеря си, тя не кръсти нито едно от децата на него. И снахата се дърпаше, но накрая дадоха апартамент и го кръсти с производно на дядото, не с дословно.

На мен тия сметкаджийски истории са ми гнусни, избери име каквото чувстваш и бъди искрен, а не гледай изгодата… но това съм аз.

Аз сама  избрах първото дете да го кръстим на производно на името на свекъра. Но, аз си го исках това име, старобългарско и благозвучно.
Ноо, нива още не ми е предписал. Прецакана съм.😆

Е, поне етаж от къща???

Бъркаш се, не се кръщават на дядото, а на бащата. Което е пълна простотия според мен, но както и да е. И ако синът junior и той реши, че егото му го изисква и неговият син да има същото име, новото дете се казва трети (the third), отбелязва се с латински цифри, както при царете. Че даже и четвърти и пети може да има. С изключение на тази безумна практика (примерно Доналд Тръмп има син, който също се казва Доналд Тръмп и е джуниър), в англосанксонския свят няма традиция децата да се кръщават на роднини. Не че не може, ама не се тръшкат като в България.

Тази чужда традиция навлиза и у нас. Познавам доста деца, кръстени на баща си. Даже познавам един дето първия син е с неговото име, дъщерята е с неговото име, втория син /от друга жена/ пак е с неговото име. Вече има и внучка, и тя на него кръстена.

Ти къде проспа подобно предателство? Аз бих направила страхотен панаир и бих променила името на детето както аз съм решила - възможно е.

Може би защото "името" на детето се приемаше като титла за наследственост. "Подмладяване на името, продължаване на рода...". По тоя начин това дете вече беше внукът или внучката с "привилегии". Дали кола, дали апартамент, но името беше голям коз.
Имената на майка ми и баща ми започват с една и съща буква. На голямата ми дъщеря името е със същата буква. Името го избрахме с жена ми, това ни харесваше и беше без значение дали има връзка с това на родителите ми. Но пак имаше подхвърляния от майка ми - "Добре сте го измислили, но що не е това" или "Аз много харесвам името на внучката на леля ти Ванчи". Което пак започваше със същта буква, но там и втората буква съвпадаше с това на майка ми.
След пет години се роди син на брат ми. И първоначално докато жена му беше бременна се споменаваше име нямащо нищо подобно с това на който и да е дядо. Но се чакаше внук тоя път - психологическата обработка беше в пъти по-агресивна. И понеже брат ми вече живееше в жилището на родителите ми - бум, сюрпрайз, детето се кръсти директно на баща ми. Аз вече бях в другия край на света и майка ми по телефона каза - "Имаме продължение на рода". Хелооооу, внучката ти е вече на пет години, тя да не е котка. Гадно ми стана. А по-гадното беше, че след две години брат ми имаше второ момче. Този път с името на другия дядо. И аз от пичка си майна можех да усетя само по разговорите по телефона как отношението на родителите ми е различно към детето с "другото" име. И й го казах на майка ми. Фаворитизирате едното дете и си личи от 1000 километра. Грозно е... Ама наистина ли... А не ташак си правя.
Името на второто ми дете няма общо с баби или дядовци. Започва с моята буква. Хубаво име. Жена ми като разбра, че е бременна бяхме доста зле финансово. Тя беше доста стресирана и беше готова на аборт. Аз настях да го задържи и да го роди. И тя каза - Ще го кръстим на теб.
Сега младите хора, ако са умни и разтропани - имат доста повече финансова свобода. Но преди, колкото повече зависиш от родителите си - толкова повече дъртите се месят. Не е голяма философия - ако сте финансово независими, ще сте независими и във всичко останало.

А не бе. И децата го усещат. В единия род бях на трето място. Първа - братовчедка ми, после брат ми (по-малък от мен с три години) после аз и братовчеда. Точно така се подреждахме в сърцето на баба ми и дядо ми. Възрастна вече, с мои деца като го казах на баба ми плака, ама не било така, викам да бе да.

От друга страна - братовчед ми, горкия беше на 4-то място.

Не съм имала усещането ,че първото им внуче,  кръстено на свекъра е по- обичано или привилегировано, от другите две., не кръстени на тях.
Още повече, че етърва ми роди единственият им Внук, момче продължаващо им корена.
То тая работа с предпочитанията си е до хората.
Но, не е окей децата да го усещат.

Възможно е някои хора да не обичат напълно еднакво всичките си внуци. И не е задължително да е свързано с името им, може и някаква друга да е причината, но е желателно да не го показват..
Баба, лека и пръст, имаше трима внуци като никой не беше наследил името и. Казвала ми е, че съм и любимото внуче, защото съм първото.
Тя беше от по-старо поколение, но с напредничави възгледи. Майка ми държала да ме кръсти на нея, но тя категорично отказала, тъй като името и е старомодно. В крайна сметка ме е кръстил баща ми - на героиня от роман.

Един въпрос се нищи и в двете теми… Тази е абсолютно идентична на другата.

Ми айде някоя свекърва вече да се оплаче, деее
Да каже “искам внучето да се кръсти на мен, искам снахата да почне да готви”… нещо да каже.. къде са всички свекърви?

Като не готви снахата ,готви синът. Къде е  моят проблем?
 Принципно  ме дразнят младите жени, като сравняват с майка си всяка друга, на първо място свекървата.
 И аз съм го правила, не съм изключение , но за баба.
 - Баба така готвеше ,баба така ми казваше , не съм имала други примери да споменавам.
 Свекърва ми е реагирала на това и  се чудех защо. Има защо ,всеки е отделна личност,  с разбирания , навици, развитие  и ако не те засяга  лично си е негова работа какви са му .  Хора над 25   вече разбират различията и няма причина да се чудят и вайкат.
 Освен това мама е една ,няма втора. Несравнима  е.
 Другото дразнещо  е, като пресмятат парите  и на мъжа си аз общи, всъщност става моето е мое, неговото е общо и ревнуват или   по-лошото, когато той отдели някаква сума за майка си ,родителите си.  Имаме смяна на правилата ,  дълго време беше родителите дават винаги , но вече не е така, по западен модел е ,младите са  с повече ресурси и   стига да не  е използвач родителя, да се нуждае  от помощ , не е нужно да  се ядосва човек.
 Скръндзи ли са,  мислят се за алфата  и омегата в живота на съпруг,(то и за мъж такъв важи ,но е често жената) но  когато не си гладени  притиснат  от разходи, имаш, не е честно да правиш скандал ,че отделил пет или петдесет лв за родителите си.Или за каквото и да е друго    и той  е човек. Със сигурност не ти спори колко козметика си купуваш, прави ти подаръци и  на теб.
 Като се сетя за други - ще пиша, поле за обсъждане има.

Боряна ще ти призная, че съм съгласна. На мен също ми става неприятно като се наложи да се отдели бюджет за техните. Ако е нещо за здраве, да, ок. Ама иначе - ставам зла. Сега майка му нещо имала коронки за правене, към 300-400 лв. Искал да й даде (тя не е поискала, инициативата е от него). Нищо не казах ама… тя малко пари изкарвала… не знам си какво. Ние сме с по-високи доходи, факт, ама не ги берем по дърветата. И си признавам, че не съм се лишила аз от нещо. Просто не ми е приятно. Не ми е отказал нищо, не ми е правил сметка на заплатата, но мен ме жегва като ресурс излезе извън вкъщи. Това е. Не твърдя, че съм права, а споделям как се чувствам. Не съм му казала нищо, защото не искам да го нараня, не заслужава. А и той винаги би казал аз да го направя за майка си ако трябва. Просто аз преценявам кога тя може сама и кога аз да се намеся. Той е по-ларж от двама ни. Аз съм повече егоист.

Коронките спадат към здравето.
 Не  е за златен пръстен.Нито за козметик.