Имаме ли право да отправяме забележка към чужди деца?

Всъщност на деца си позволявам да правя забележки за същите неща, за които и на възрастни. Забележка не означава задължително размахване на пръст.
Както написа някой по-горе, забележките от хора, които не са част от семейството, са подготовка за реалния живот и за мен са полезна част от възпитанието на детето. Хубаво е да знаят, че ако се държат неприемливо в обществото, околните ще реагират на поведението им. Утре шефът им няма да се обади на мама да коригира неправилното им поведение.

Не, защото не ме касае лично. Той си има родители, които да му държат сметка, къде му отиват парите и т.н. А ако пушека идва върху мен и това не ми харесва, бих се преместила!

Приятелката ми изобщо не е екзотична.
Когато детето не е наоколо, комуникацията е абсолютно същата каквато е била винаги, тоест перфектна.

Ами аз съм правила забележки на чужди деца, когато са ми на гости - за това, че ядат пържени картофи с ръце и си изтриват пръстите в тапицерията на стола, пият сок директно от кутията, умишлено трошат играчките на моите деца (като скачат върху тях с два крака), искат да влизат във всяка стая, тряскат ми вратите...а любимото ми е да ми заповядват аз какво да правя. Ако съм в тях  или навън, не се обаждам, но вкъщи важат моите правила.

Не се бях замисляла за това, защото става въпрос за момичета основно. Мисля, че си права. Поне в единия случай, момичето
 ( доста мило на пръв поглед), както играе с децата, от нищо започва да ги бута, рита или удря с топката, с която играят, в лицето. Другият й номер е да ги кара да се премятат и катерят по ненормален начин
( както тя го прави и докато им повтаря и им се присмива, че те не могат), което е опасно за по-малко дете (то и за нея). Майка й, каквото и да стане, другите са й виновни, нейната е принцеса, как ще играе с по- малки, или са бебета, или лоши, или “невъзпитани”. Кара се, прави забележки и дава характеристики за другите пред нас. Паркът й бил шумен, децата крещящи...Нейната е безгрешна.

Имам и случай с много добро и спокойно момиче, много си играеше с дъщеря ми, но родителите й се запознаха с “важна” дама от училището й, чийто син й е съученик, а никой не иска да играе с него. Та тяхната трябваше да играе с него, защото били на една възраст, а не да се “занимава” с дъщеря ми.
Изобщо, хора всякакви. Това за прекъсване на разговор, даже не бих го отразила за друго дете.

Сега разбирам защо детските площадки са масово в трагично състояние - счупени, изкъртени, надраскани. Защото масово на възрастните не им пука и гледат да не си развалят комфорта! Готови са да отстъпят, да се преместят, но не й да направят забележка на някой пикльо и родителя му!
Ще си умрем на това дередже! "Ааааа това не е моя работа!"

С тийнове, клатещи катерушките или накачулени по 7-8 на една люлка редовно се разправяме, но без никаква полза. Площадката все е потрошена, последно са строшили масата в беседката, която точно те използват.. Все пак не може някой да я варди денонощно, това си е работа на общинска полиция, която явно липсва. Просто забележката от чужд човек може да промени конкретна ситуация, но не и модел на поведение.

Правила съм забележка да. В единия случай гамените от нашата улиица хвърляха едри камъни по едно дете, то бягаше и ако го бяха уцелили щеше да стане страшно. Просто им казах другия път няма да ви казвам нищо, дирктно звъня ня майките ви да ви видят какво правите.
Правя забележка, когато са удряли, блъскали, хвърляли топка в гърба и главата на детето ми.
Само едно не мога да разбера... защо ако кажеш нещо на родителя, той не само нищо не предприема ами се обижда и те намразява ? И винаги техните деца са ангелчета, и децата да се оправяли сами....

Давам два примера, с момчета - тинейджъри, в градският транспорт.
Първият път - спира автобуса, от вратата, от която ще се качвам тръгва да слиза младо момиче, но още непристъпила първото стъпало, момче с бръсната глава се юрна и през нея, супер грубо се качи в атобуса. Момичето едвам успя да се дръпне встрани - той я блъсна в перилото. Момичето се развика, имаше много хора, никой не обърна внимание, когато се качих в автобуса го видях и директно му казах, че първо се изчакват хората да слязат и това не е джунгла. Останалите пътници кротко мълчаха.

Втората случка - пътувам с автобус до работа, рано сутринта е, на поредната спирка се качват 3-4 момчета, 14-15 годишни. Качват се с крясъци, вой, викове и цветущи псувни. Веднага ми кипна, но си казах - момчета са, в особена възраст, ще повикат и ще млъкнат, пък и омръзна ми все аз да съм будната гражданска съвест, все някой друг ще се обади. Да, ама не - момчетата не само не спираха да крещят и псуват, но в един момент се почна зверско блъскане, обърнах се и какво да видя - двама налагат стъклото на прозореца с длани и юмруци..., е, вече ми падна пердето и просто се развиках да се държат прилично и къде се намират?! Стреснаха се и опулено ме изгледаха, след това си продължиха, както те си знаят, но дойде моята спирка и слязох. Разбира се, никой от останалите пътници не ме подкрепи, до един си зяпаха върховете на обувките.

Тук е прието да се подминават всякакви свинщини с пълно мълчание и свити рамене. Не е моя работа, имат си родители. Ми те родителите същите.

Аз лично правя голяма разлика между "скарване" на чуждо дете, когато прекъсва разговора и вандализъм, криминални прояви, просташки прояви, боища, тормоз... Като цяло за всичко, което не е законно, бих пуснала сигнал в полицията (ако е криминално), училището (ако проявите се случват там), семейството (ако съм чула от други деца оплаквания за конкретното). Така мисля, че ще има повече ефект, отколкото кавга между възрастен и дете, което отстрни винаги би се изтълкувало от различните хора различно.

ПП
Шофьорите блеят ли? Тяхно задължение е да осигурят сигурно пътуване на всички в автобуса им, тези би трябвало шофьорът да ги свали. Докато хората не научат за какво носят отговорност и за какво не, ще е така.

Да, разлика има, разбира се.
Мен просто много ме дразни цялостната ни нагласа, нямаме гражданско общество.
На дете на близки приятели съм правила забележка, когато започна да удря краката на майка си и да й крещи "Остави ме на мира!" - първи клас. Знам, че не беше моя работа, но не можах да се овладея и казах, че на майка така не се говори! Честно казано не съжалявам. Възприемам невъзпитаните и разлигавени деца като насилие над останалите хора. Значи ти нямаш авторитета и добрият вкус да създадеш приличен член на обществото, но ако не дай боже на някой му прелее - кой си ти?

Изглежда като на майката и е ок да я бият и да и крещят първокласници, а другите хора да започнат да я избягват и говорят лошо за детето и. Не е виновно детето, родителите са причината. Тоест аз бих отправила забележката към тях. Но да, мога да си представя, че, ако дете, започне да удря някоя приятелките ми, ще се намеся. Аз ги обичам, ще ме заболи.

Авторката на питането ни най-малко, според мен, не си представяше ситуация, в която някой бива пребиван или нещо потрошавано. Не говори и за тийнейджъри, т.е. за деца, които вече са сами, без възрастен около тях. Темата, как реагираме, в подобни ситуации, в които не задължително и деца да са намесени е съвсем друга. Как реагираме на конфликти между децата е също друга. Там би трябвало също да се погрижиш за участието и поуката за твоето, а не да "нахранваш" всички наоколо.
Авторката питаше за съвсем друга тънка ситуация, в която дете не се държи съвсем уместно, а родителите, или отговорните в момента за него не реагират. Редно ли е ние да го правим.

За ситуацията от питането си представих ситуация с дете, далеч от тийнейджърската възраст, но ако говрим и за малко по-големите, от една възраст нататък, ако дете направи нещо неправилно, според родителя, не е задължително последният да изнесе дълга реч на момента, това става по друго време и е съвсем неуместно външен да се меси в това.

И аз така разбрах въпроса, защото примерът беше такъв.

Е, темата съвсем естествено се разпростря.
Повечето хора не се намесват. Не е тяхна работа да възпитават чужди деца, нито желаят да си развалят отношенията с родителите (ако са познати). Семейства с безобразно държащи се деца, обикновено полека почват да биват избягвани за общи почивки - лично наблюдение.