Имаме ли право да отправяме забележка към чужди деца?

Отделно се объркаха нещата и дали говорим за познати или непознати деца.
И пак се залита в крайности. Не всички деца са безобразно държащи се бъдещи гамени, нито всички родители, за разлика от нас , тотален провал във възпитанието. За тези в тази графа нищо не можем да променим.
Общият случай за близките деца около теб са че нещо ти харесва, нещо не съвсем. Реакциите на родителите им в ситуации, понякога ти харесват, понякога не и всичко това не прави твоето мнение най-правилно и не ми се струва ОК, когато близката ти приятелка не е направила незабавна забележка на малко по-шумното си днес дете (казахме, не говорим за тотално изтърваните деца и родители), ти да се включиш като стожер на доброто възпитание, защото иначе, ще го изтървем и това дете.

Давам два примера, с момчета - тинейджъри, в градският транспорт.
Първият път - спира автобуса, от вратата, от която ще се качвам тръгва да слиза младо момиче, но още непристъпила първото стъпало, момче с бръсната глава се юрна и през нея, супер грубо се качи в атобуса. Момичето едвам успя да се дръпне встрани - той я блъсна в перилото. Момичето се развика, имаше много хора, никой не обърна внимание, когато се качих в автобуса го видях и директно му казах, че първо се изчакват хората да слязат и това не е джунгла. Останалите пътници кротко мълчаха.

Втората случка - пътувам с автобус до работа, рано сутринта е, на поредната спирка се качват 3-4 момчета, 14-15 годишни. Качват се с крясъци, вой, викове и цветущи псувни. Веднага ми кипна, но си казах - момчета са, в особена възраст, ще повикат и ще млъкнат, пък и омръзна ми все аз да съм будната гражданска съвест, все някой друг ще се обади. Да, ама не - момчетата не само не спираха да крещят и псуват, но в един момент се почна зверско блъскане, обърнах се и какво да видя - двама налагат стъклото на прозореца с длани и юмруци..., е, вече ми падна пердето и просто се развиках да се държат прилично и къде се намират?! Стреснаха се и опулено ме изгледаха, след това си продължиха, както те си знаят, но дойде моята спирка и слязох. Разбира се, никой от останалите пътници не ме подкрепи, до един си зяпаха върховете на обувките.

Тук е прието да се подминават всякакви свинщини с пълно мълчание и свити рамене. Не е моя работа, имат си родители. Ми те родителите същите.

Ето, на теб нещо ти се струва нередно, на мен обратното. Детето не го познаваш, но веднага го окачестви като "малко по-шумно днес".
За да си позволя да го скастря, значи нито е малко шумно, нито само днес.
Както и да е, всеки пречупва през собствената си призма, но досега не си позволих лично да критикувам мнение в темата, за разлика от теб.
Според мен си идеална за възпитателка, отвътре ти идва, не знам защо се правиш на либерална. 😊

Значи забележка отправена от родител,тоест от човекът който биологично е програмиран да наказва и възпитава детето си,(както и самото дете да му се подчинява),имала по-малък ефект,от забележка направена от страничен човек! Да,да така е.

Определено бих реагирала остро, ако страничен човек прави забележка на детето ми, стига то да не вреди по някакъв начин на него или на дете (негово или чуждо).