Български филми и сериали - На раздумка за българското кино и телевизия (тема 2)

Ако филмът беше американски, Свежен Младенов щеше да вземе Оскар за най-добра мъжка роля, убедена съм. Винаги съм знаела, че е добър актьор, но българското кино просто не знае колко е загубило, задето не са го канели по-често да играе в подобни сериозни образи.
  Буквално се влюбих в персонажа му. Той толкова добре се беше сраснал с него, че просто имах чувството, че не играе, а наистина образът е истински. Останалите актьори бяха подбрани изключително добре - адмирации за перфектния кастинг. За пръв път шуробадженащината не е била на дневен ред в бг филм.
  Хора, гледайки филма, имате чувството, че се пренасяте в старото българско кино от рода на "Време разделно" и др. подобни.
  Филмът е сниман в девствената планина и това на мен много ми хареса, това допринесе да се вкарам в действието, сякаш наистина съм там - във все още девствения и не чак толкова докоснат от човешката глобализация 17 или 18 в.
  По отношение на историята - брутално, жестоко драматична. Ако някой е прекалено чувствителен, предварително да се подготви, че ще види неща, които са много тъжни, но... Тук е уловката. Има едно но... Защото накрая любовта побеждава... дори проклетата чума.
   Краят не е хубав в смисъл на захаросан, но макар и да е пропит с трагизъм, все пак той просто си е хубав и без да е захаросан. Много, много силен край... До болка силен... Изтръгва ти душата и те приземява... тотално те заземява до степен да ти стане ясно какъв е смисъла на живота... ако този смисъл досега все ти е убягвал.
  Хората, които ще гледат филма, да се подготвят за още нещо - имайте предвид, че като цяло действието върви бавно... Не в смисъл на досадно, но си е мудно и бавно. Това ми е основната забележка към сценаристите и режисьора. Имало е вариант, убедена съм, в който за времетраенето на филма, можеше да включат още много и все интересни сцени. Така филмът щеше да стане от шедьовър, тотален, безвъзвратен, низабравим шедьовър. Не знам защо поне от това не се поучихме ние българите. Живеем в модерен свят все пак. Филма е предназначен за модерния човек, така, че е трябвало да се съобразят с неговите изисквания действието да върви по-бързо. Но и така е достатъчно добър, че като си тръгнеш от залата, с дни да мислиш за него.
  Браво! На актьорите, на режисьора и на сценариста, който според мен е успял да направи много по-добра история дори от тази на Йовков. За пръв път филм да ми хареса повече от разказ, или книга.
  Адмирации.
Имаше една стилистична грешка в костюмите - мъжете са облечени като родопчани (с родопска мъжка носия), а всъщност не става ясно коя е планината, в която живеят, защото момичето, което е булката и е от същото село, пък го обличат в македонска носия. След което пък другите жени носят носия от друг край, който обаче не разпознавам. Щом са от едно село, е трябвало да се изберат носии само от една фолклорна област, не от различни. Не знам защо са допуснали такава стилова грешка.

Съгласна съм за интимната сцена. Доста мислих защо не са я направили по-хубава. Лично аз си чаках до последно да я видя, защото разбирах, че фабулата ни води нататък. Според мен, ако бяха вложили малко повече страст, нямаше да е излишно, все пак, ако човек не изпитва такава, няма как нещата да станат... Изглеждаше ми леко неестествена. А и щеше да е по-добре да се случи преди раняването, но... Какво да се прави, авторово решение. После, след дълго мислене, защото все пак тя доста ме впечатли, дори и така заснета, разбрах, че замисъла им е бил да останат верни до последно на любовта на момчето и момичето. Да не говорим, че актрисата е твърде млада, за да я заснемат по друг начин, предполагам. Бащата в случая беше само катализатор на жертвоготовността. Макар, че близост между нея и него се бе зародила, но сами разбираме, че такава връзка е абсолютно невъзможна, затова и краят на филма е именно такъв.
Разказът не препоръчвам да го четете след този филм, смисъл щеше да има да го прочетете преди него.
Защото има доста големи промени, които този път обаче са в полза на филма, а не обратното, макар че Йовков, разбира се е велик. Но така написан, филмът ми хареса стократно повече от разказа.  
Според мен - трябва да се гледа, въпреки малкото мудно действие в началото и ще е загуба, ако не се изгледа.